Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 8669 / 2022 г.
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Д-р М. “ ООД,[ЕИК] със седалище и адрес гр.Бургас, жк Зорница срещу бл.15, против Решение № 834/22.06.2022 г. по адм. дело № 2554/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от първоинстанционния съд не са взети предвид съображенията, развити от лечебното заведение, касаещи факта, че към датата на издаване на административния акт не е спазена процедурата по връчване на заповед за налагане на санкции № РД-25-856/09.06.2021г на Директора на РЗОК-Бургас.Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадената писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание № 02-РД-25-4926/28.07.2021г. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Бургас, чрез главен юрисконсулт П. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана за възстановяване на суми, получени без основание № 02-РД-25-4926/28.07.2021г на директора на РЗОК - Бургас, с която на МБАЛ Д-р М." ООД, на основание чл.76б ал.2 от ЗЗО във връзка със Заповед за налагане на санкции №РД-25-856/09.06.2021г на Директора на РЗОК-Бургас, е постановено доброволно възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 24000 лв за 20 броя пациенти, лекувани по клинична пътека № 104 в периода февруари 2021-март 2021г.
С. П. за неоснователно получени суми № 493/10.05.2021 г. /по чл.74, ал.3 от ЗЗО/, са установени общо двадесет случая на лекувани лица по КП № 104,документирани с ИЗ № 462/2021г, ИЗ № 456/2021г , ИЗ № 406/2021г , ИЗ № 483/2021г , ИЗ № 402/2021г , ИЗ № 425/2021г , ИЗ № 491/2021г , ИЗ № 427/2021г , ИЗ № 338/2021г , ИЗ № 463/2021г , ИЗ № 426/2021г , ИЗ № 454/2021г , ИЗ № 391/2021г , ИЗ № 473/2021г , ИЗ № 455/2021г , ИЗ № 405/2021г , ИЗ № 398/2021г , ИЗ № 502/2021г , ИЗ № 210/2021г ИЗ № 359/2021г / проведен антигенен тест, който е положителен, но не е проведен PT-PCR тест /; ИЗ № 592/2021г/ проведен антигенен тест, който е положителен, но проведеният PT-PCR тест е отрицателен здравноосигурените лица са хоспитализирани в „МБАЛ Д-р М." ООД по Клинична пътека /КП/ № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения”, в посочените по горе периоди, с окончателна диагноза: COVID - 19, идентифициран вирус, код U 07.1.
Констатирано е нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ - незавършена клинична пътека поради неизпълнена основна диагностична процедура. Видно от направлението за хоспитализация към ИЗ, като основна диагностична процедура е кодирано изследването с код 91.92 /други лабораторни изследвания/ - изследване за различни инфекциозни причинители.
Съгласно изискванията на алгоритъма на КП №104, изпълнителят задължително отчита тази процедура, независимо в кое лечебно заведение, определено със заповед на министъра на здравеопазването и имащо сключен договор с НЗОК за ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19", е извършено това изследване.
Установено е, че към проверената медицинска документация не е приложен положителен резултат от проведен PCR тест, а в случая на ИЗ № 592/2021г проведеният PCR тест е бил отрицателен. Проверката в „Национална информационна система за борба с COVID - 19 за останалите деветнадесет случая показва, че на тези пациенти не е извършен PCR тест за доказване на COVID - 19 инфекция.
Съгласно констатациите, описани от т.1 до т.20 от Протокол № 493/10.05.2021 г., 20 лица са хоспитализирани в „МБАЛ Д-р М.“ ООД по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с усложнения", с окончателна диагноза: COVID-19, идентифициран вирус, код U 07.1.
Депозирано е становище от касатора по отношение на протокол № 493/10.05.2021г на осн. чл.74 ал.4 от ЗЗО.Постановен е доклад № 02-РД-25-4922/04.06.2022г на контрольори в РЗОК Бургас, след което е постановена и заповед за налагане на санкции № РД-25-856/09.06.2021г на Директора на РЗОК Бургас.
Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател досежно липсата на произнасяне от първоинстанционния съд по наведените от него възражения за законосъобразното връчване на заповедта за налагане на санкции от директора на РЗОК-Бургас.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд досежно основния правен въпрос по настоящето производство, а именно дали посочената заповед за налагане на санкции е връчена на касатора и дали същата е влязла в сила.В тази насока фактическите констатации на първоинстанционния съд и изградените въз основа на тях правни изводи са правилни - по делото е представено доказателство за връчване на заповедта за налагане на санкции на 29.06.2021г. на лице с фамилия Тодорова. От приетите писмени доказателства, които не са оспорени от страните се установява, че към тази дата в „МБАЛ д-р М.” ООД са работили на трудов договор три лица с такава фамилия, всяко от които е възможно да е приело съобщението. Доколкото става дума за връчване на административен акт, то правилата за това са уредени в разпоредбите на чл.61 вр. чл. 18а от АПК и не биха могли да бъдат дерогирани с пимената заповед на управителя на лечебното заведение, която определя конкретно лице от състава на болницата при отсъствие на управителя като единствено компетентно да получава съобщения от РЗОК. Установено е още, че пощенският оператор „Стар пост“ ООД чрез куриер е доставил пратката на 29.06.2021г., а оригиналната товарителница е отчел в РЗОК Бургас на 30.06.2021г.Няма твърдения и доказателства заповед за налагане на санкции № РД-25-856/09.06.2021г, издадена от директора на РЗОК – Бургас да е обжалвана, което означава, че е влязла в сила на 14.07.2021г. Процесната писмена покана е издадена на 28.07.2021г.Това се потвърждава и от обстоятелството, че санкциите, наложени със заповедта са удържани от плащането по договора между НЗОК и МБАЛ Д-р М. ООД през месец юли 2021г - т. е най –късно в този момент касаторът е узнал за наложените му санкции.В периода юли 2021г - октомври 2021г, когато е получил писмената покана по реда на чл.76б ал.2 от ЗЗО касаторът не е предприел действия по оспорване на заповедта, поради което и същата представлявала стабилен административен акт. Според ал.1 на чл.76б от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение на ЗЗО или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в ЗЗО или в НРД.
Разпоредбата на чл. 76 б, ал. 2 от ЗЗО е императивна и задължава компетентния орган - директора на РЗОК винаги, когато сумата е получена без правно основание в резултат на извършено нарушение, да издаде покана за възстановяване. Фактът на извършване на нарушението следва да бъде доказан с влязло в сила наказателно постановление или, както е в конкретния случай – с влязла в сила заповед за налагане на санкция.Законът не изисква законосъобразността на заповедта за налагане на санкция да е била проверена по съдебен ред.
По силата на чл. 280 НРД за МД 2020 – 2022г., изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл.288, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. В съответствие с нормата на чл.352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при условие, че са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП и са изпълнени условията за завършена КП.След като в рамките на проверката/ което не е оспорено пред първоинстанционния съд/ се установява, че спрямо 19 лица не е проведено друго изследване освен бърз антигенен тест, а спрямо едно от лица проведеното изследване с RT-PCR тест е било отрицателно, то не са и налице индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поради което и отчетените средства по КП № 104 са неоснователно получени и подлежат на доброволно връщане от касатора.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи налагането на санкции на лечебното заведение за болнична помощ.
Предвид горното следва да се приеме, че процесната писмена покана е законосъобразен индивидуален административен акт.
Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.
С оглед изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна.На последния му се дължи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ГПК вр. чл.144 АПК вр. чл.24 от НзПрП в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 834/22.06.2022 г., постановено по адм. дело №2554/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА МБАЛ Д-р М. “ ООД,[ЕИК] със седалище и адрес гр.Бургас, жк Зорница срещу бл.15 да заплати на Директора на РЗОК Бургас сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнагражедние.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ