Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 8842 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Х. Ч., чрез адв. Т., срещу решение № 194 от 05.07.2022 г. постановено по адм. д. № 316/2021 на АС гр. Смолян, с което е отхвърлена подадената от лицето жалба срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ №2021-76-1 от 11.11.2021 г. издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе, потвърден с решение №94-00-2223-001 от 29.11.2021 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе. С административния акт на касатора са определени задължения за 2016 г.; 2017 г.; 2018 г.; 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 2 924.87 лв., от които 2 191.97 данък върху недвижимите имоти и 734.87 лв. такса битови отпадъци.

Касаторът намира, че постановеното решение е неправилно. При постановяването му са допуснати нарушения които обосновават неговата отмяна, при наличие на всички касационни основания по чл. 209, г. 3 АПК.

При обжалването се поддържа, че Административен съд гр.Смолян не е съобразил приложените по делото доказателства, не е приложил правилно материалния закон и е формирал грешни правни изводи.

Процесните имоти (иглолистни гори) не представляват облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, тъй като попадат в изключението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Пред първоинстанционният съд и в касационната жалба се поддържа, че за целите на данъчното облагане по чл.8, ал.1 ЗМДТ е от значение само предназначението на имотите. Ето защо, дори имотите да се намират в урбанизираните територии при определяне на данъците следва да бъде съобразено предназначението им и с оглед на това да се преценява дали подлежат на облагане по ЗМДТ.

Пред първоинстанционният съд се навежда твърдение, че не са спазени процесуалните изисквания по чл.35 и чл. 59 от АПК при издаването на АУЗД. Допуснатите нарушения на административно производствените правила не са съобразени от съда при постановяване на съдебното решение. В следствие на това в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Това не е сторено и в хода на съдебното производство. Установените задължения безспорно се отнасят до гори и земи от горския фонд в м. Пампорово, същите представляват 24 бр. недвижими имоти, които подробно са описани в АУЗД, но не са съобразени приложените документи от които е видно какъв е начинът на трайно ползване.

Формално административният орган е приел, че се касае за имоти, които се намират в урбанизирана територия, макар да са определени като горски фонд. Изводите на съда се основават на приетото в хода на административната процедура, че процесните имоти представляват земя в строителни граници и като такива подлежат на облагане с ДНИ и ТБО. Пренебрегнат е фактът, че за имотите няма провеждана процедура за промяна на предназначението. Същите според справка от КАИС са част от горски територии. Имотите са записани в кадастралната карта, с начин на трайно ползване „гора“. За 23 от имотите изрично е посочено, че не са застроени. Само по отношение на имот с идентификатор №80371.244.84 е изготвен ПУП.

По отношение на установената ТБО следва да бъде съобразено обстоятелството, че само за застроените имоти се дължи такса за сметосъбиране. Районите в които се предоставя тази услуга са установени от приложените по делото заповеди на община Чепеларе, както и от изслушаната по делото СТЕ. Процесните имоти, включително и този в който има застрояване не попадат в обхвата на тези заповеди. Не е налице предоставяне на услугата и не може да бъде определяна ТБО.

По делото не е доказано, че О. Ч. предоставя и останалите услуги, които формират таксата битови отпадъци. Следователно не могат да бъдат обосновани изводи, че таксата е определена законосъобразно и следва да бъде събирана на ТБО. АУЗД съдържа изложение на констатации, но не съдържа анализ, който да обосновава установените по вид и размер задължения.

По горните съображения моли, да бъде отменен АУЗД като незаконосъобразен, както и решението, с което е отхвърлена жалбата срещу него, като бъде прието, че е неправилно.

При условията на евентуалност моли АУЗД да бъде прогласен за нищожен.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Началник отдел МДТ, при община Чепеларе в приложен по делото писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата и я намира за неоснователна.

В касационната жалба не са посочени конкретни пороци, а само хронологично се проследяват предприетите процесуални действия по издаване на АУЗД. Имотите, за които са определени задълженията се намират в строителните граници на населените места, урбанизирана територия са. Не могат да бъдат определени като гори, тъй като не отговарят на определението по чл.2 от Закона за горите /ЗГ/, а попадат в обхвата на 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ.

Поддържа искане решението да бъде оставено в сила като правилно постановено.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й излага становище за нейната неоснователност. Безспорно е установено, че поземлените имоти на касационния жалбоподател Х. Ч. се намират на територията на к. к. Пампорово. Разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗМДТ е неприложима. Правилен е и изводът на съда за дължимост и на такса битови отпадъци. Законосъобразно е диференцирана ТБО за застроения имот.

Предлага решението да бъде оставено в сила, тъй като не са налице основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред АС гр.Смолян е бил акт за установяване на публично държавно вземане по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ №2021-76-1 от 11.11.2021 г. издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе, потвърден с решение №94-00-2223-001 от 29.11.2021 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе. С административния акт на касатора са определени задължения за 2016 г.; 2017 г.; 2018 г.; 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 2 924.87 лв., от които 2 191.97 данък върху недвижимите имоти и 734.87 лв. такса битови отпадъци.

Имотите предмет на облагане са възстановени от Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Чепеларе, на наследници на Х. Ч. и Е. Ч., като „гори и земи в горски фонд 12 000 дка“, находящи се в м.Пампорово. Жалбоподателят и настоящ касатор притежава 2/9 ид. ч. от възстановената собственост.

С писмо изх.№94-00-1915/06.10.2021 г. Х. Ч. е уведомен, че след извършена проверка по чл.110 от ДОПК от служители в отдел МДТ при община Чепеларе е установено, че възстановените имоти съгласно представена информация от Агенцията по геодезия, картография и кадастър/АГКК/ са с трайно предназначение на територията –урбанизирана и с начин на трайно ползване – иглолистна гора. Поради това същите подлежат на облагане съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ. Със същото писмо лицето е предупредено, че общинската администрация ще пристъпи към издаване на АУЗД по реда на чл.107 ДОПК.

В хода на административната процедура не са възприети твърденията на Х. Ч., че имотите с оглед начинът им на трайно ползване представляват иглолиста гора и не подлежат на обжалване. Административният орган е приел, че имотите попадат в урбанизирана територия и не следва да бъдат третирани като гори. Същите не попадат изключенията на чл.10, ал.3 ЗМДТ.

При извършената проверка относно законосъобразността на процесния АУЗД от Административен съд гр.Смолян е възприета тезата на органите по приходите на община Чепеларе, че имотите подлежат на облагане по ЗМДТ. Споделени са твърденията, че макар да са възстановени като гори, имотите са част от урбанизираната територия съгласно заповед № 82/1966 г., с която е одобрен регулационен план на к. к.Пампорово. Въз основа на това е прието, че процесните имоти подлежат на облагане с ДНИ, а размерът му е правилно определен в обжалвания административен акт.

Съдът е извършил проверка и относно начина на определяне на дължимата ТБО, по компоненти и с оглед териториалния обхват на предоставяните услуги. Въз основа на събраните доказателства относно реалното предоставяне на услугата, само за два от нейните компоненти е направен краен извод за законосъобразност на АУЗД и в тази част.

Решението е неправилно.

Основателно е поддържаното в касационната жалба твърдение, че при постановяването на съдебния акт не са изяснени всички факти и обстоятелства, които имат значение за извършване на преценка дали процесните имоти са годен предмет на облагане или попадат в изключенията на чл.10, ал.3 ЗМДТ.

При осъществяваната проверка на административния акт, първоинстанционният съд е инстанция по същество и има задължение съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, приложим на основание чл.9, ал.2 ЗМДТ да извърши преценка на законосъобразността и обосноваността на акта, като тази преценка включва наличието на процесуални нарушения и спазването на материално правните разпоредби при издаването му. За да бъде осъществена тази проверка е необходимо да бъдат надлежно установени всички факти послужили за издаване на административния акт, като се установят спорните между страните въпроси и същите бъдат обсъдени в съответствие с относимите правни норми.

Съдът е установил, че спорният между страните въпрос е бил дали процесните имоти представляват годен обект за облагане с ДНИ и ТБО при тълкуване и прилагане на чл.10, ал.1 и чл.64, чл.11 във връзка с чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Въпреки това не е изяснил фактите и обстоятелствата, които имат определящо значение за извършване на преценката за законосъобразност на АУЗД.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ определя данъчния обект - предмета на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти. Съгласно разпоредбата с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Или законодателят е очертал две групи поземлени имоти, които подлежат на облагане с ДНИ в общата хипотеза на посечената правна норма: 1. Поземлени имоти, находящи се в строителните граници на населените места или селищните образувания, във връзка с които законодателят не е дефинирал и допълнителни критерии и 2. Поземлени имоти, находящи се извън строителните граници на населените места или селищните образувания, но които следва да отговарят кумулативно и на следните изисквания

2.1. да имат според подробен устройствен план предназначението по чл.8, ал.1, т.1 от ЗУТ

2.2. да е осъществена и промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съобразно това тълкуване на относимата материално правна разпоредба, свързана с определяне на ДНИ и във връзка с това при наличие на годен обект на облагане и ТБО, по делото е следвало да бъде изяснен въпросът дали процесните имоти са част от територия, която се намира в строителните граници на населеното място и ако това не е така дали за тях има изготвен ПУП, както и дали има промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. При последната хипотеза да се има предвид нормата на 6, ал.1 от ПЗР на Закона за горите /ЗГ/.

Решаващият състав не е разграничил двете хипотези на правната норма, като решаващият аргумент, за да приеме, че правилно с АУЗД са определени задължения за ДНИ и ТБО е заповед №82/17.01.1966 г. на зам. председателя на Държавен комитет по строителство и архитектура гр. София, с която е одобрен регулационния план на к. к.Пампорово. Не е извършена проверка, дали този регулационен план е действащ, приложим ли е към момента на определяне на задълженията. От доказателствата по делото е видно, че за имотите са изготвяни и горскостопански план за територията на ДГС „Чепеларе“ гр. Чепеларе, обл. Смолян, който се отнася за сечите и залесяванията за период от 2011 г. – 2020 г. Процесните имоти са включени в тази разработка. Това е индикация, че същите в периода до 2020 г. са били част от мероприятия, които се провеждат в горски територии. Съгласно справката от КАИС имотите са с предназначение гора. Налице е различно третиране на имотите. Без да бъде изяснено това разминаване, не може категорично да се направи извод относно това дали териториите, за които е издаден АУЗД следва да бъдат облагани с ДНИ и за тях да се събира ТБО.

По делото е изслушана СТЕ, но въпреки това този въпрос не е изяснен. От заявлението на вещото лице, че имотът е в границите на населеното място, от заключението му не е ясно дали това е така. Съгласно експертизата са издадени заповеди за ОУП от 2001 г. от Кмета на общината, който не е компетентен да издава заповеди за ОУП. Експертизата не е изяснила кой е действащия регулационен план за действащите имоти и има ли застроителен план за тях. В мотивите на съдебното решение е посочено, че имотите представляват урбанизирана територия, но този извод е направен въз основа на заповедта от 1966 г. цитирана по-горе. Не е изяснено дали този план е променян през годините, на какво основание КАИС все още води имотите като „гори”.

Съдът необосновано е приел, че статутът на недвижимите имоти и начинът им на трайно ползване е изяснен, след като общината поддържа, че е налице заповед за регулация на к. к. Пампорово от 1966 г. и издаването на тази заповед е потвърдено от вещото лице. Не е отчетено обстоятелството, че в същото заключение вещото лице е посочило, че няма изработени ПУП за 23 от общо 24-те поземлени имота предмет на спора. Липсата на конкретно установяване на статута на имота в производството пред първоинстанционния съд е пречка да се провери дължимостта на данъка, а оттам по аргумент от чл.64, ал.1 във връзка с чл.11 от ЗМДТ и дължимостта на ТБО по причина, че като собственик на необлагаем с данък недвижим имот дружеството не дължи за него и такса битови отпадъци.

Изслушаната СТЕ е изследвала въпроса дали имотите попадат в границите на организираното сметосъбиране от О. Ч. и дали правилно са определени задълженията за ДНИ и ТБО, но не е изяснила най-важният въпрос свързан с облагането, този за статута на поземлените имоти. Въпреки обема доказателства събрани по делото, изслушаната експертиза, събраните гласни доказателства, първоинстанционният съд е постановил своето решение, без да установи всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото.

Решението му е неправилно, поради което на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства.

При новото разглеждане на делото в производството по чл.226 АПК, съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което да даде заключение кой е действащия регулационен план за имотите, има ли застроителен план за тях, да представи скици извадки от действащия план и да и да изготви комбинирани скици, като посочи местонахождението на имотите по кадастралната карта, след което да даде отговор на спорния въпрос какъв е статутът на процесните поземлени имоти. , има ли изработени планове, по реда на приложимите устройствени закони от 1966 г. / по ЗПИМН /отм./; по ЗТСУ/отм./; по ЗУТ и ЗГ/ до започване на административната процедура приключила с издаване на АУЗД и какво е предназначението на имотите съгласно техните предвиждания и дали се намират в строителните граници на населено място. След изясняване на тези факти съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения АУЗД, като съобрази относимите материално правни разпоредби.

На основание чл.226, ал.3 АПК вр. 2 ДР на ДОПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК ,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №194 от 05.07.2022 г., постановено по адм. д. № 316 по описа на Административен съд гр. Смолян за 2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА