О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5411

Гр. София, 25.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.10.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2912/25 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. Д. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. №2645/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Пловдивски окръжен съд, Пловдивски апелативен съд и Върховен касационен съд по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ, вр. с чл.5, ал.1, т.1,б.“а“ от КЗПЧОС за сумата от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца на свобода и сигурност чрез лишаване от свобода без съобразяване на гаранциите за законност в съответствие със законоустановените процедури и по силата на постановена от компетентен съд присъда.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр. последно от ГПК. Намира, че поставените материалноправни въпроси са от значение за изхода на спора и са решени по начин, който не съответства на естествените права и свободи на гражданите и така се поражда необходимост от развитие на правото. Въпросите са формулирани така:

1. Има ли несъответствие между разпоредбата на чл.269 НК и чл.5, ал.1,т.1 КЗПЧОС? Може ли да се приеме, че изискванията на българския НПК за участие на подсъдимия в наказателното дело не защитават правото на свобода на човека в онази степен, която е възприета в КЗПЧОС?

2. Лишаването на подсъдимия от право на последна дума – чл.55, ал.3 и чл.297 НПК, съответства...