Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 9324 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от Ц. И. в качеството й на директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания с. Кюлевча (ДЦПЛУ) срещу съответно решение № 70/10.06.2022 г., постановено по адм. д. 42/2022 г. на Административен съд-Шумен и определение № 491/21.07.2022 г. , постановено по същото дело.

В касационната жалба са твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което и се иска да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважено оспорването и отменено решението на Комисията за защита от дискриминация като незаконосъобразно, алтернативно нищожно. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в писмено становище. Претендира разноски.

В частната жалба се обжалва определение, постановено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като недопустимо. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в писмено становище.

Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски и прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

С. В. оспорва касационната и частната жалба по подробни съображения в писмена молба и пледоария в открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество констатира следното:

С обжалваното решение отхвърлена жалбата на Ц. И. - директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - с. Кюлевча, против Решение № 46/18.01.2022 г. на КЗД по преписка № 25/2021 г., с което е установено, че с неизплащането на ДВПР за месец декември 2020 г., Ц. Н. - директор на Център за пълнолетни лица с увреждания е осъществила пряка дискриминация на основата на защитения признак лично положение, по смисъла на 4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), с което е нарушена забраната по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, както и тормоз по смисъла на 1, т.1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр по отношение на С. В., наложена е на основание чл. 47, т. З във връзка с чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. наложена глоба в размер на 250 лв. и дадено е задължително предписание на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр занапред да се въздържа от действия, представляващи дискриминация на основата на защитения признак лично положение. С обжалваното съдебно решение са присъдени разноски в полза на Комисията, а с определението от 21.07.2022 г. решението е изменено в частта относно разноските като Ц. И. - директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - с. Кюлевча е осъдена да заплати на адв. Ц. Д. разноски в размер на 500 лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

АС-Шумен е приел, че оспореното решение на Комисията е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон. Административният съд е приел за доказана проявата на пряката дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр и тормоз по признак лично положение.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, подадена в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. чл. 149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт на КЗД и от лице, за което е налице правен интерес от съдебното му обжалване. В съответствие с данните в административното производство е определението на АС-Шумен от открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2022 г., с което допусната промяна в наименованието на жалбоподателя, мотивирана с цел постигане на съответствие с използваната в административното производство индивидуализация, но при задълбочено съобразяване на становищата на страните по спора, съдът е трябвало да достигне до извод, че е налице процесуално нарушение при тяхното конституиране от КЗД.

Жалбата до АС-Шумен е подадена чрез КЗД на 11.02.2022 г. от Дневен център за пълнолетни деца с увреждания-с. Кюлевча, представлявано от Ц. И., директор, чрез упълномощен процесуален представител адвокат А. Д., който има сключен договор за правна защита и съдействие с ДЦПЛУ (л.193, гръб42/2022 г.) и пълномощно от Ц. И., директор на ДЦПЛУ (л. 193 от адм. д. 42/2022 г.) С молба от 11.04.2022 г. адв. Д. като пълномощник и процесуален представител на ДЦПЛУ е поискал да бъде допусната поправка в наименованието на учреждението, което представлява, а именно вместо Дневен център за пълнолетни деца с увреждания-с. Кюлевча се чете ДЦПЛУ (промяната се отнася за деца/лица, но не и в друга част наименованието). Исканата промяна е допусната като поправка на техническа грешка с определение от 11.04.2022 г. В откритото съдебно заседание, проведено на 12.05.2022 г. по повод възражение за недопустимост, депозирано от адв. Д., процесуален представител на С. В., АС-Шумен е обсъдил последваща молба уточнение от 11.05.2022 г. на адв. Д. и е заличил като страна ДЦПЛУ и е конституирал Ц. И. в качеството й на директор на ДЦПЛУ като оспорващ като е приел, че ответната страна в производството пред КЗД по преписка № 25/2021 г. е индивидуализирана по този начин и този субект да бъде конституиран като страна по делото.

В съпроводителното писмо, с което КЗД е изпратила жалбата срещу нейното решение и административната преписка, липсва списък на страните в изпълнение на чл. 152, ал. 3 от АПК, а е посочено само, че пред Комисията е участвал С. В.. Съдът първоначално е дал указания за внасяне на държавна такса на лицето, което се посочено като жалбоподател в титулната част на жалбата, а именно на Дневен център за пълнолетни деца с увреждания-с. Кюлевча, а след корекция, извършена по повод молбата от 11.04.2022 г. на жалбаподателя, е изготвен списък от съда за призоваване за открито съдебно заседание на ДЦПЛУ, в който не е включен С. С.. За единственото редовно открито съдебно заседание са призовани ДЦПЛУ, КЗД и С. С. и отново е със съдебен акт е променен оспорващият по начин, който съвпада в известна степен с описанието в решението на КЗД, но с добавени дневен, в качеството на и ЕГН, липсващи в акта на Комисията. На основание чл. 158, ал. 4 от АПК поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване и жалбата трябва да се счита за подадена в срок.

При така осъществените процесуални действия трябва да се приеме, че не е налице твърдяната от С. В. недопустимост на жалбата, с който е сезиран АС-Шумен, но развитите в него доводи относно легитимацията на страните в процеса са принципно правилни и съответстващи на общите процесуални правила, по които следва да се развива всяко производство и следва да бъдат възприемани като аргументи за нарушения на закона, но допуснати не от АС-Шумен, а от Комисията.

В случая при разглеждане на спора пред първата инстанция са конституирани като страни тези участници в административното производство, които в известна степен са посочени от КЗД в титулната оспореното пред АС-Ш. Р. № 46/18.01.2022 г. От тази гледна точка първоинстанционният съд е приел за допустимо оспорването на Ц. И. в качеството й на директор на ДЦПЛУ, защото то е неблагоприятно за този правен субект, но съдът при проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК е трябвало да констатира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при конституиране на страните от Комисията, което се е отразило и върху определяне предмета на спора, вида на наложеното наказание, упражняването на процесуалните права от участниците в производство и правото им на защита.

В оспорването до АС-Шумен липсват изрични доводи за допуснати нарушения при конституирането на страните в административното производство, но при задължителната служебна проверка по чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да установи, че Комисията не е индивидуализирала ответника по несъмнен начин, кореспондиращ с ясни оплаквания срещу правосубектно лице. Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите е длъжна да съобрази спецификите на производството, което провежда по жалба на лица с оплаквания за дискриминация и да съобрази от кого се твърди, че е извършено нарушението. Описанието на ответната страна в производството пред КЗД чрез едновременно използване на трите имена на физическо лице и заемана длъжност в юридическо лице не дават смислена и еднозначна индивидуализация на един правен субект.

Административното производство пред КЗД е образувано по жалба, подадена от С. В., в която са изложени твърдения за извършена пряка дискриминация и тормоз чрез лишаването му от допълнително възнаграждение за принос в развитието (ДВПР) за месец декември 2020 г. Жалбата до КЗД е насочена срещу Ц. И. (две имена) в качеството й на директор на ДЦПЛУ и с оглед нейното съдържание е възможно да се приеме, че е оплакванията са срещу работодателя на лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация на работното място. В административното производство е представен трудов договор № 3/31.05.2011 г., сключен между ДЦПЛУ и С. В. за позицията пазач в центъра. По силата на сключения договор и по смисъла на закона работодател в случая е юридическото лице ДЦПЛУ. Следва да се има предвид също така, че специалният закон урежда защита, насочена срещу работодателя, при упражняване правото на труд, уредена в чл. 12 и следващи от ЗЗДискр.

С разпореждане №199/04.02.2021 г. Комисията е образувала преписка № 25/2021 г. по подадената жалба срещу г-жа Ц. И. в качеството й на директор на ДЦПЛУ, а производството е приключило с решение, в чиято титулна част ответната страна е посочена по идентичен с разпореждането начин, но в диспозитива (включително за налагане на сакнция) фигурира като Ц. И. - директор на Център за пълнолетни лица с увреждания (без дневен и с.Кюлевча). Двете формулировки се различават не само по пропуска в определението дневен, но са еднакво неясни и въобще не отчитат правното значение на разграниченията, наложени в законодателството и правната теория между юридическо лице, представлявано от физическо лице на ръководна длъжност и същото физическо лице, действащо в лично качество. Ц. И. е директор, който представлява и извършва правни действия от името и за сметка на юридическото лице дневния център, чието точно наименование също е сгрешено. Налага се извод, че надлежен ответник по жалбата до КЗД не е възможно да бъде несъществуващия субект Център за пълнолетни лица с увреждания, но е възможно да е или ДЦПЛУ, работодател, юридическо лице, индивидуализирано с ЕИН и седалището, имащо законен представител (директор) и упълномощен представител (по силата на трудов договор или с адвокат), или Ц. И., лично, физическо лице, индивидуализирано с три имена, ЕГН, адрес, която е допустимо да се представлява от адвокат или от други лица по чл. 32, т. 2 и т. 4 от ГПК (но не и от юрисконсулт). Това разграничение не е самоцелно, определя се от оплакванията в жалбата и от него зависи както предмета на установяване, така и вида на възможните мерки и санкции (глоба за физическо лице и имуществена санкция за юридическо лице). За определяне страните в производството пред КЗД са от значение твърденията в жалбата и е неправилно да се търси аналогия с правилото на чл. 153 от АПК, защото ответната страна в производството пред КЗД не е административен орган. В случая не е мислимо ответната страна да е носител на публична власт, поради което допуснатото нарушение е напълно необяснимо и съществено. Тази неяснота е довела до нарушаване правото на защита както на касационния жалбоподател, така и на лицето, което е подало първоначалната жалбата С. В., защото твъденията и защитата срещу тях са останали неясно насочени, доказването е ограничено само до факти, които са от значение за организацията на работа и заплащане без да се засягат всички факти за индивидуални действия. Независимо, че изходът на производството пред КЗД и АС-Шумен е формално в полза на С. В. допуснатото нарушение от страна на Комисията би се отразило неблагоприятно и за него при евентуално последващи спорове относно обезщетение за вреди, при които проблемът със страните по спорното правоотношение би се оказал особено видим.

За редовността на жалбата до КЗД няма изискване за посочване на ответник (чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр), но правилното определяне на страните в производствата е било задължителна предпоставка за законосъобразното провеждане на цялостната процедура по доказване и установяване на истината в това производство при спазване на правилата на чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Специализираният държавен орган е бил длъжен, преди образуване на преписката да укаже на С. В. да уточни оплакванията му срещу ДЦПЛУ като негов работодател ли са или са насочени към физическото лице Ц. И. за извършени от нея лично действия, които са възприети като пряка дискриминация и тормоз въз основа на защитим признак. Напълно неконкретно е и съдържанието на посочения в жалбата на С. В. защитим признак лично положение. Неяснотата не е констатирана и отстранена и в последствие при разглеждане на преписката, липсва конкретика по този въпрос и в мотивите на обжалваното съдебно решение и в решението на КЗД. В решението на КЗД подробно е представено тълкуването на използваното понятие, а след това е маркирано, че осъществената спрямо С. В. дискриминация е предвид длъжността, която е заемал. Заеманата от едно лице длъжност не е значим, обективен, същностен и неразривно свързан с личността белег, за да е възможно еднозначно да бъде възприеман като защитим белег лично положение по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. В друга част на решението на КЗД е посочено, че предстоящо прекратяване на трудовото правоотношение на С. В. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не представлява основание да не му бъде изплащано допълнително възнаграждение без да извършва конкретно сравнение с други лица. Административният съд обаче е извършил съпоставка между положението на С. В. през месец декември 2020 г. и неговото положение в предходни периоди от време от една страна и от друга с положението на други лица, чийто длъжности имат спомагателен характер, за да обоснове извод, че неравното третиране спрямо него е по дискриминационен признак, изразяващ се в различно третиране на служител, изразил желанието си за прекратяване на трудовото правоотношение, в равнение с такъв, с непрекъснато правоотношение. Този извод на АС-Шумен не кореспондира със съдържанието на оспореното пред него решение на КЗД, поради което трябва да се приеме, че е напълно необоснован касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Изрично трябва да бъде посочено, че при така формулиран диспозитив на решението на КЗД не е ясно в коя правна сфера биха настъпили произтичащите от него неблагоприятни последици и спрямо кого би се провело принудително изпълнение, ако то придобие стабилитет след съдебен контрол. В случая в решението на първата инстанция този проблем въобще не е анализиран и е пренебрегнат, поради липсата на констатации относно допуснатото от Комисията нарушение. Правото на достъп до съд Ц. И., респективно ДЦПЛУ, чието упражняване е било затруднено от допуснатото нарушение при индивидуализацията на страните от КЗД, е осигурено от АС-Шумен чрез допуснатото уточнение в наименованието на жалбоподателя, но не е гарантирано с разглеждане на спора между действителните участници в спорното правоотношение. Търсената защита е останала неясна и без надлежно произнасяне от КЗД, не е обсъдена и от първата инстанция по кореспондиращ с установените в производството пред КЗД факти.

Административният съд не е установил е работодател по смисъла на 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, срещу кого е оплакването за дискриминация от страна на С. В., въобще не е съобразил, че директорът се явява представляващ работодателя, а не работодател. Решаващият съд не е констатирал нарушение при конституиране на страните и неяснота относно приетото като съдържание на защитимия признак лично положение, представляващи основания за отмяна на решението на КЗД, а вместо това се произнесъл по същество на спора като е представил собствено разбиране относно положението, в което се е намирал С. В., което не е обсъждано от Комисията. По тези съображения касационната жалба с оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на закона се явява основателна, при условията на чл. 222, ал. 2 от АПК спорът следва да бъде решен като бъде отменено и решението на КЗД, при чието издаване са допуснати нарушенията, които не са констатирани от АС-Шумен.

Отмяната на съдебното решение и постановяване на друго с различен краен резултат води до промяна на отговорността относно разноските, поради което трябва да бъде отменено и определението за изменение на отмененото решение в частта относно разноските.

По изложените съображения обжалваните съдебни актове трябва да бъдат отменени, а разноските да бъдат определени съобразно крайния изход на спора според настоящото решение, с което делото се изпраща на КЗД за ново произнасяне. При новото произнасяне следва да бъдат съобразени мотивите на настоящото решение относно тълкуването и приложението на закон като бъдат правилно конституирани страните в административното производство след съответно уточняване на оплакванията и исканията на С. В..

По водене на делото пред всички съдебни инстанции касационната жалбоподателка е направила разноски в общ размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на КЗД, чието решение е отменено като краен резултат от съдебното обжалване. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно с оглед сложността на спора.

Пред първата инстанция С. В. има качество на заинтересована страна, за която отмененият акт на КЗД е благоприятен, поради което по аргумент от чл. 143, ал. 4 от АПК няма право на разноските.

С оглед изхода на спора право на разноски няма и КЗД.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 70/10.06.2022 г., постановено по адм. д. 42/2022 г. на Административен съд-Шумен и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ решение № 46/18.01.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 25/2021 г. и

ИЗПРАЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на С. В. при спазване на задължителните указания в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОТМЕНЯ определение № 491/21.07.2022 г., постановено по адм. д. 42/2022 г. на Административен съд-Шумен.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр. София, бул. Д. Ц. № 35 да заплати на Ц. И. в качеството й на директор на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания с. Кюлевча сумата от 600 (шестотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ