Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9443 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД представлявано от Г. Ц. чрез юрисконсулт М. Р. срещу Решене № 1535 от 09.08.2022 год. постановено по адм. дело № 999/2022 год. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължителни преписания" по т. 1, т.7, т.8 и т. 9 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2206124/31.03.2022 год. на служители в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив се представлява от юрисконсулт Вутов, който оспорва касационната жалба. Счита решението на Административен съд Пловдив за правилно и законосъобразно. Претендира разноски, за което представя списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД против "задължителни преписания" по т. 1, т.7, т.8 и т. 9 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2206124/31.03.2022 год. на служители в Дирекция "Инспекция по труда" Пловдив.

Съгласно т. 4 от предписанията дружеството е задължено да определи на 12 лица обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск отложен по реда на чл.176 от КТ, правото за което не е погасено по давност съобразно изискванията на чл.224, ал.1 от КТ.

Съгласно т. 7 от предписанията дружеството е задължено да начисли допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на 35 лица минимум 0,6 процента върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж придобит в дружеството съгласно чл. 128, т. 1 от КТ във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По т. 8 от предписанията дружеството е задължено да изплати на 12 лица допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит минимум 0,6 процента върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж придобит в дружеството съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По т.9 от предписанията дружеството е задължено да изплати на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит минимум 0,6 процента върху основната работна заплата за всяка година трудов стаж придобит в дружеството на 22 лица съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предписанията по т.4, т.7 и т.8 са дадени на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, а това по т.9 на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ.

Настоящият касационен състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, както и правните изводи на съда. Констатациите в протокола по т. 1, т.7, т.8 и т. 9 за посочените в тях неизпълнения на изискванията на трудовото законодателство и представляващи съответно нарушения по чл. 176 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 12, ал. 1 във връзка с ал. 2 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, представляват основания за дадените по тези точки от органа задължителни предписания. Проверката е констатирала основания за издаване на задължителни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ във връзка с така установените нарушения на касатора за неспазване на трудовото законодателство.

За да постанови крайния си акт съдът е приел, че задължителните предписания са издадени при спазване на материалния закон чл. 404, ал. 1, т.1 и т. 12 от КТ.

Решението е правилно.

В разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. 1-12 като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

По отношение на т. 4 от предписанията настоящият състав намира, че при прекратяване на трудовите правоотношения работодателят е длъжен да определели парично обезщетение на работника за неизползвания платен годишен отпуск като задължението е следвало да бъде изпълнено към датата на прекратяване трудовото правоотношение. Видно от заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения в същите не е посочен размер на полагащото се обезщетение въпреки, че е установено, че лицата не са използвали целия размер на годишния им отпуск. В тази връзка предписанието по т.4 от протокола се явява правилно и законосъобразно.

Предписанията по т. 7, т.8 и т. 9 от протокол за извършена проверка изх. № ПП 2206124 от 31.03.2022 год. на Дирекция "Инспекция по труда" също се преценят от настоящият състав за правилни и законосъобразни. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да начислява и да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл.128, т. 1 и т. 2 КТ). Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 от КТ). Съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата брутната работна заплата се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. От данните по делото е установено, че работодателят не е начислил и не е изплатил в установените срокове дължимото на служителите посочени в протокола допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Това възнаграждение е определено във Правилник за организацията на работната заплата на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, където е посочено, че на работниците и служителите се заплаща 0,6% върху основната работна заплата определена с индивидуален трудов договор. Въпреки това задължение по делото не са представените от работодателя документи, от които да се установява по безспорен и непротиворечив начин, че дължимите допълнителни трудови възнаграждения по т. 7, т. 8 и т. 9 от предписанието са били надлежно начислени и заплатени, съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ.

Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че доказателство представено след приключването на проверката (за начисляване и изплащане на трудово възнаграждение) има отношение само и единствено към изпълнението на предписанието, но не и към неговата законосъобразност.

Дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ обективирани в протокола за извършена проверка от 31.03.2022 год. не страдат от пороците по чл. 146 от АПК. Оспорването срещу тях е неоснователно и недоказано и като е отхвърлил жалбата на дружеството първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед така изложеното касационният състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на 170 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив разноски в размер на 170 лева.

Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1535 от 09.08.2022 год. на Административен съд Пловдив постановено по адм. дело № 999/2022 год.

ОСЪЖДА „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД [ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив разноски в размер на 170 (сто и седемдесет) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА