Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 9491 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. А., от [населено място], чрез адв. Ч. като процесуален представител, против решение № 1284 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № 538/19.11.2021 г. на кмета на община Симитли. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община Симитли, чрез пълномощника си юрк. И., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 538/19.11.2021 г. на кмета на община Симитли, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „навес“, находящ се в ПИ 192 и ПИ 193 по плана на [населено място], извършен от жалбоподателя без строително разрешение.

За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без съществени нарушения на установената процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и при правилно приложение на материалния закон. Обосновава извод за наличие на строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен поради липса на строителни книжа. Излага съображения, че процесният навес с оглед периода на извършване на строителството 1980-1983 г. не е търпим съгласно разпоредбата на 16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което законосъобразно от административиня орган е разпоредено премахването му.

Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения:

Данните по делото сочат, че в пространството между жилищните сгради в поземлени имоти 192, 193 и 194 е изграден навес от дървена конструкция - дървени греди и покрив от дървена обшивка с монтирани битумни керемиди, като в северозападната му част е изградена тухлена стена, в която е монтирана входна врата с размери 100/200 см.; североизточната страна на навеса представлявала част от стената на ПЖС, построена в ПИ 192, югоизточната страна представлявала част от стена на МЖС, построена в ПИ 194, югозападната страна е отворена, а западната и северната страна представлява част от стена на 2МЖС, построена в ПИ 193. Констатираните в административното производство параметри на строителството, потвърдени и в заключението на вещото лице, отразяват допълващо застрояване, което от северозапад е с дължина 1,71 м. и височина 2,80 м., като тази част изцяло попадаща в ПИ 192; от североизток е с дължина от 5,67 м., чупка под 90 градуса от 0,55 м., след която продължава с дължина от 4,48 м., която част също попада в ПИ 192 с височина от 2,90 м.; от югоизток е с дължина 6,25 м. и с променлива височина - от 2,90 м. от североизточната страна до 2,13 м. при югозападната страна, като една част от навеса в този участък попада в ПИ 192 (около 2,5 м.), а останалата част - в ПИ 193. Правилно съдът приема, че така описаният навес представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ. Изводът за времето на изпълнението му в периода 1980-1983 г. се основава на показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от жалбоподателя. Безспорно е установено, че навесът е изграден без издадено строително разрешение, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Законосъобразно е заключението на съда, че процесният строеж не е търпим. Предвид възприетия период на построяването му е приложима разпоредбата на 16, ал. 1 ПР ЗУТ. За да е търпим един строеж и да не подлежи на премахване в тази хипотеза, той следва да отговаря на следните кумулативно предвидени в нормата условия, а именно: да е построен до 07.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или съгласно този закон. В случая е налице първата предпоставка с оглед твърдението на касационния жалбоподател и свидетелските показания, че строежът е извършен през 1980-1983 г., т. е. преди 07.04.1987 г. Не са изпълнени обаче останалите условия. От доказателствата по делото се установява, че към този период за [населено място] липсва градоустройствен план. Кадастрален и застроително-регулационен план за населеното място са одобрени със заповед № 82/08.06.1990 г. на председателя на Общински народен съвет Симитли, който е действащ и към момента. Видно от графичната му част за ПИ 192 и 193, в които процесният навес е разположен, както и за съседните имоти е налице само кадастрален план, т. е. те са неурегулирани. В него строежът, предмет на оспорената заповед, не е нанесен. Отразени са сграда със сигнатура ПЖ в ПИ 192 и сгради със сигнатури 2МЖ и ПЖ (допряна до основното застрояване) в ПИ 193. Навесът попада в двата имота, като в кадастралния план не е нанесен строеж в параметрите и конфигурацията, в които е изпълнен на място. Противно на констатацията на вещото лице в ПИ 193 не е предвидено основно и допълващо застрояване, тъй като за него не е одобрен застроителен план.

Основателно е възражението в касационната жалба, че въпросът относно необходимостта от учредяване на право на строеж и неспазване на изискванията на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.), съответно на чл. 183 ЗУТ е ирелевантен за преценката относно търпимостта на строежа. Посоченото обстоятелство е от значение за неговата законност, респ. е относим към издаване на строително разрешение, каквото в случая липсва, но това не се отразява на крайния извод на съда, че в случая не са изпълнени предпоставките по 16, ал. 1 ПР ЗУТ.

За извършване на строителство в неурегулирани части от населените места, каквато е настоящата хипотеза, е приложим чл. 246 ППЗТСУ (отм.). Според ал. 4 от същия за строежите по предходните алинеи се прилагат и останалите разпоредби на този правилник и другите действащи разпоредби по проектирането и строителството, като под "парцели" се разбират неурегулирани имоти, под "уличнорегулационни линии" - уличните линии, а под "дворищнорегулационни линии и граници" - имотните граници. Следователно, за да се отговори на въпроса относно допустимостта на процесния навес, реализиран в неурегулирани имоти, е необходимо да се съобразят строителните правила и норми по ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (отм., ДВ, бр. 48/1995 г.), действали в периода на извършването му, както и тези по ЗУТ. Доколкото строежът представлява една конструктивна и функционална цялост правилно заключението на вещото лице за търпимост само в частта му, изпълнена в имот ПИ 193, не е възприето от съда. Преценката относно търпимостта на навеса, представляващ допълващо застрояване, следва да се извърши по отношение на целия обект. Според неговото описание, направено в констативния акт и в заповедта, същият е изграден в ПИ 192 и 193, както и по границата с ПИ 194, като е разположен между съществуващите в тях жилищни сгради, т. е. имотната граница между двата имота минава през строежа и той не покрива калкан на постройка на допълващото застрояване в съседния ПИ 194, което го прави недопустим. В този си вид навесът противоречи на изискванията на чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), чл.120 и чл. 121, ал. 1, 2 и 5 от Наредба № 5 от 1977 г. (отм.), тъй като площта му надвишава допустимите 20 кв. м и не са спазени отстоянията спрямо съседните имоти. Нарушени са условията и на сега действащите чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Предвид установеното време на неговото изграждане е неприложима разпоредбата на 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Ето защо, като приема, че строежът не отговаря на изискванията за търпимост съгласно 16, ал. 1 ПР ЗУТ, съдът като краен резултат постановява решението си в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът дължи на община Симитли такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1284 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело № 2/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Е. А., [ЕГН] да заплати на община Симитли направените разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ