Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: БИСЕР Ц. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 9586 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. З. Д., срещу Решение № 1380 от 14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1983 по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001620005519-091-001 от 06.04.2021 г., издаден от И. К. - началник сектор, възложил ревизията и Е. С. - главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Пловдив като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 341 от 22.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (Д „ОДОП“ ) – Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП в обжалваната част относно допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 115868,81 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 313,42 лв. и допълнително определен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4668,57 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 612,24 лв. Наред с това, „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3477,63 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че въпреки приобщените по делото многобройни писмени доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ), в което те са анализирани, първоинстанционният съд е направил изводите си относно липсата на спорните вътреобщностни доставки (ВОД) на база обобщеното им разглеждане и то обобщено за проверяваните данъчни периоди – примерно, фактическият извод относно неподписване на едно ЧМР от получателя се интерпретира в обобщение за липса на такъв относно всички ЧМР и за липса на ВОД. Възразява се и срещу изводите на съда, направени на база преценка на данните от Агенция „Митници“ за изхода на стоките на ГКПП като се твърди, че данните от тях съдът не третирал еднопосочно. Така също съдът е отхвърлил анализа на вещото лице относно спорните ВОД и е възприел неаргументирните изводи от РА и решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. Посоченото, според касационния жалбоподател, е станало причина за постановяване на необосновано съдебно решение. Въз основа на анализ на доказателствата прави подробни разсъждения по същество на спора относно спорните ВОД. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването против РА в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. се оспорва по съображения, че съдът преповторил аргументите на решаващия орган. Излагат се доводи по същество на оспорването в тази част, които са относими към дейността и изводите на органите по приходите. Единственото касационно оплакване по тази част от касационното оспорване е за безкритично възприемане от страна на съда на доводите на органите по приходите, което в резултат е довело до необоснованост на изводите на съда и в тази част. Извън тези въпроси се релевира и довод, че съдът не взел предвид и не коментирал направеното още в първоинстанционната жалба оплакване относно допуснатите в РА логически грешки, които водят до неправилно определяне на задълженията за ДДС като последица на допусната техническа грешка. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им.

Ответникът – директор на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище, с което претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Пловдив е бил РА № Р-16001620005519-091-001 от 06.04.2021 г., издаден от И. К. - началник сектор, възложил ревизията и Е. С. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 341 от 22.06.2021 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 115868,81 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 313,42 лв. и допълнително определен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4668,57 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 612,24 лв.

Въз основа на буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По оспорването на „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД срещу допълнително начислените с РА задължения по ЗДДС:

В тази част относно фактическите установявания, съдебното решение се различава от Решение № 341 от 22.06.2021 г., издадено от директора на Д „ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП само в своята уводна част, в частта, отразяваща отговорите на вещото лице, изготвило приетото по делото заключение на ССЕ и отговорите, дадени от него в съдебното заседание пред АС – Пловдив при разпита му. Съдът е кредитирал заключението, но посочил, че спорните ВОД не може да бъдат доказани със заключение на ССЕ. В един абзац (стр. 11 от решението, трети абзац) са описани приети по делото писмени доказателства, без съдът да ги е анализирал и посочил какво приема за установено въз основа на тях.

От правна страна съдът направил няколко чисто теоретични разсъждения, необвързани с конкретиката на казуса, основани на цитирани разпоредби от ЗДДС, ППЗДДС и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Цитирал и относима според него практика на Съда на Европейския съюз. Обобщено посочил, че „липсват всички реквизити на част от ЧМР, а други са нечетливи“, както и това, че „ констатирана е и разлика в ЧМР – в част от представените от „ТСТ транс ойл“ ЕООД ЧМР липсват подписи на изпращач и получател, докато в представените от дружеството – жалбоподател ЧМР има подписи“, без да е обсъдил тези несъответствия. Препратил е към заключението на ССЕ, в което се съдържали подробни констатации относно несъответствията в попълнените реквизити на различните екземпляри на ЧМР, които приел, че изцяло потвърждават констатациите в ревизионния доклад при липсата на други ангажирани доказателства за опровергаването им. Приел също така, че липсата на реквизити означава липса на установена от закона форма, което лишава международните товарителници от тяхната формална доказателствена сила. По тази причина направил извод, че с тях не може да бъде доказано предаването на стоките на превозвача. От една страна посочил, че в казуса „стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка“ (вж. стр. 27, последен абзац от решението), а от друга, че „В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което доказването следва да бъде направено чрез представяне на транспортен документ“ (чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС). В заключение направил извод, че констатираните разминавания, несъответствия и липса на обвързаност между документите, не били опровергани от дружеството – жалбоподател. Те, както и липсата на разрешителни, квалификационни документи, доказателства за изходящо транспортиране на стоката в посока Гърция чрез посочените в ЧМР превозни средства, както и на такива за заявяването й от страна на клиентите и за извършени разплащания, дали основание на съда да приеме, че са нарушени изискванията на системата за ДДС при осъществяване на търговия на територията на Европейския съюз. Направил извод, че не е налице реална доставка и безспорни доказателства за превозване на стоката извън територията на страната. По тези причини съдът отхвърлил жалбата срещу РА в частта относно начислените допълнителни задължения по ЗДДС.

По оспорването на „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД срещу допълнително установените задължения по ЗКПО:

Съдът съобразил установеното от органите по приходите от фактическа страна и по този спорен въпрос. Взел предвид и защитната теза на „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД , че макар дружеството да не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО, били представени частични документи за дейността – разходи за персонала, като размерът на приходите било възможно да се установи въз основа на данните от дневниците за продажби по ЗДДС, а размерът на разходите за суровини и материали – въз основа на дневниците за покупки по ЗДДС. При това анализът би посочил, че дружеството отчита счетоводна и данъчна загуба и не дължи корпоративен данък.

Съдът кредитирал неоспореното заключение на ССЕ в частта, относима към тази част от спора и взел предвид казаното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание. Съобразил, че е безспорно между страните, че РЛ не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018 г. и не е представило ГФО за публикуване за същата година, а причините за това намерил, че са ирелевантни. Направил извод, че са били налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК.

Първоинстанционният съд приел, че в хода на съдебното производство, включително посредством заключението на ССЕ, не са опровергани констатациите относно несъответствия в активите на дружеството и наличието на кредитно салдо по сметка 501 „Каса“ в левове. Приел, че наличните парични средства не могат да бъдат отрицателна величина, а посочването на кредитно салдо по сметка 501 означава неправилно и нередовно водено счетоводство - сметка 501 „Каса“ е активна счетоводна сметка и отразява наличието на парични средства в брой в предприятието чрез изтегляне на парични средства от банкова сметка, чрез внасяне на парични средства в брой от собственика или чрез получаване на парични средства от клиенти при извършените покупки и др. В този смисъл направил извод, че предвид съставените документи в дружеството, взетите счетоводни записвания и наличието на „червена каса“, което не е спорно, безусловно се касае и за нередовно водена счетоводна отчетност и укрит входящ поток.

За неоснователни съдът намерил възраженията, свързани с представените в хода на ревизията частични документи за дейността на дружеството. Споделил изводите на органите по приходите, че приходите и разходите се декларират в ГДД по чл. 92 ЗКПО, което не е сторено, а не в справките - декларации или дневници покупки и продажби по ЗДДС, защото покупки и продажби в последните не са равнозначни и не винаги съвпадат с критериите за признаване на приходи и разходи. В тази връзка отхвърлил възражението, че разходите за суровини и материали е възможно да бъдат установени по дневниците по ЗДДС. Приел, че при липсата на редовно заведена счетоводна отчетност данните от справките - декларации и дневниците за продажби и покупки по ЗДДС, могат да се използват при провеждане на ревизия по особения ред, но следва да се анализират задълбочено, включително данните в тях да бъдат съпоставяни с данните на първични счетоводни документи, каквито не били представени.

Съдът приел, че в хода на съдебното обжалване констатацията относно несъответствие на данъчната основа на покупките, декларирана в справките - декларации по ЗДДС, която е в размер на 94706,35 лв. и разходите, посочени в оборотната ведомост, предоставена от ревизираното лице, които са в общ размер на 88795,86 лв. е неопровергана. Счел, че при липса на спор относно размера на приходите от дейността за 2018 г. ревизиращите органи по приходите са подходили по максимално обективен начин, като са изчислили по аналог размер на съответстващите на приходите разходи по сметка 601, без да са представени първични счетоводни документи, като в тази връзка се аргументирал и с това, че изводите на вещото лице, изготвило ССЕ изцяло подкрепят направените при ревизията констатации. По тези съображения съдът отхвърлил оспорването на РА и в тази част.

Решението е валидно и допустимо. То е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА в частта за допълнително начислените задължения за ДДС в размер на 115868,81 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 313,42 лв. и правилно в частта, с която е отхвърлено оспорването по отношение на допълнително установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 4668,57 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 612,24 лв.

По касационната жалба срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването на „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД срещу допълнително начислените задължения по ЗДДС:

Основателни са касационните оплаквания, че при постановяване на обжалваното съдебно решение в частта му относно допълнително начисления ДДС първоинстанционният съд не е обсъдил и не е взел предвид приобщените по делото многобройни доказателства, относими към спорните ВОД. Съдът е преразказал извършените от органите по приходите действия в хода на ревизионното производство и направените от тях констатации по фактите и фактическите им изводи въз основа на тях. При това обаче не е съобразил, че описанието на процесуалната дейност на органите по приходите не представлява обсъждане и оценка на доказателствата, нито съставлява изложение на възприетите от съда факти по спора.

В допълнение на това, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е препратил към заключението на ССЕ, в което се съдържали подробни констатации относно несъответствията в попълнените реквизити на различните екземпляри на ЧМР. За обсъждането и оценката на така приложените по делото писмени доказателства не са необходими специални знания и в този смисъл дали вещото лице е констатирало или не несъответствия относно реквизитите в ЧМР е без значение за доказателствените изводи, които съдът е бил длъжен сам да направи като разгледа, оцени и обсъди писмените доказателства. В тази връзка съдът е следвало да има предвид, че съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. При това при оценката на писмените доказателства съдът е бил длъжен да отговори на всички възражения, направени в първоинстанционната жалба и аргументите в подкрепа на поддържаната теза за основателност на оспорването срещу РА, което не е сторил (както по отношение преките доказателства за спорните ВОД, така и във връзка с тези, в които се съдържат данни за преминаване на стоката през границата към Гърция). Доколкото основното касационно оплакване по тази част от спора касае именно необсъждане от съда на приобщените по делото многобройни писмени доказателства, свързани с доказване на процесните ВОД, което се явява основателно, мотиви по този спорен въпрос не може да се изложат за първи път с настоящото решение, предвид забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК.

Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото доказателства. Не съдържа и правните изводи, обосновани след обсъждане на доводите и възраженията на страните, на която „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД се позовава в жалбата си до АС - Пловдив.

Отделно от гореизложеното, мотивите на съда разкриват противоречие по съществения въпрос относно това кой от участниците в процесните сделки осъществява превоза в контекста на разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Както се посочи, от една страна съдът е приел, че в казуса „стоката се превозва от получателя на доставката или от трето лице за негова сметка“ (вж. стр. 27, последен абзац от решението), а от друга е приел, че „В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което доказването следва да бъде направено чрез представяне на транспортен документ“ (чл. 45, т. 2, б. „б“ ППЗДДС). Еднозначност по този въпрос е наложителна, доколкото от нея следва извод кои са относимите и необходими доказателства за установяване спорните ВОД и тя определя в каква насока дружеството – жалбоподател следва да насочи усилията си при провеждане на успешно доказване.

Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата, предявена от „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД относно задълженията за допълнително начислен данък върху добавената стойност в общ размер на 115868,81 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 313,42 лв., а делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При постановяване на съдебното решение по тази част от спора, съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към случая, да съобрази правилата на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни мотиви в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси във връзка с процесните ВОД. Следва също така мотивирано да отговори на повдигнатите от настоящия касационен жалбоподател в жалбата му до АС – Пловдив въпроси във връзка с констатациите в РА по тази част от спора. Доколкото оплакването, че съдът не взел предвид и не коментирал направените още в първоинстанционната жалба доводи относно допуснатите в РА логически грешки, които водят до неправилно определяне на задълженията за ДДС като последица на допусната техническа грешка, при новото разглеждане е дължим отговор и на този въпрос.

По касационната жалба срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлено оспорването на „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД срещу допълнително установените задължения по ЗКПО:

Оплакването на касационния жалбоподател срещу решението в тази част е за безкритично възприемане на доводите на органите по приходите, довело до необоснованост на съдебния акт в тази негова част.

Този довод е неоснователен. За да се обоснове и направи крайния си извод по същество на оспорването в тази част съдът е приобщил към делото специални знания, чрез приемане заключението на ССЕ, което като неоспорено, е било кредитирано при извършената негова оценка по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс. Тази оценка съдът е направил след обсъждане на заключението на ССЕ ведно с другите приобщени и относими към тази част от спора доказателства по делото и като е съобразил непопълнената доказателствена липса на фона на представените от ревизираното лице „частични документи за дейността“. В този смисъл подходът му при разрешаване на спора в тази част не може да се определи като безкритично възприемане на констатациите и заключенията от РА, както твърди касационният жалбоподател. Поради липсата на първични счетоводни документи декларираните разходи не са признати за данъчни цели, като са признати текущите за заплати, социални осигуровки и надбавки, за които са представени документи. Определена е средната надценка при продажба на стоки и балансова стойност на продадените стоки по аналог с декларираните данни за 2017 г., като вещото лице е дало заключение, че направените изчисления относно размера на разходите и на допълнително определения корпоративен данък са математически точни (вж. т. 31.3 и 31.4 от ССЕ). При разпита на вещото лице в съдебното заседание пред АС – Пловдив става ясно, че след направена от него констатация, че сметка 501 „Каса“ е с кредитно салдо към 31.12.2018 г. в размер на 24986,58 лв., от дружеството – жалбоподател също са изискани обяснения относно това различие и представяне на доказателства, които не били представени. В допълнение вещото лице е уточнило, че „червена каса“ означава липса на каса, липса на парични средства и оттам „следва данъчно регулиране в посока увеличение“.

В този смисъл и доколкото не са опровергани констатациите и изводите на органите по приходите, направени в РА, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в частта относно допълнително определените задължения по ЗКПО. Настоящият касационен жалбоподател не е установил и доказал твърдението си, че за 2018 г. дружеството отчита счетоводна и данъчна загуба и не дължи корпоративен данък. В тази част обжалваното съдебно решение като правилно следва да остане в сила.

По разноските:

Предвид изхода на спора относно установените задължения за допълнително начислен ДДС и прилежащата им лихва, обжалваното решение следва да се отмени в частта на присъдените разноски в полза на НАП за присъдената сума над 594,04 лв.

Предвид окончателното разрешаване на спора относно задълженията по ЗКПО за 2018 г. и прилежащата им лихва, с оглед неговия изход в тази част и направеното искане от ответника по касация, с настоящото съдебно решение „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП сумата от 828,08 лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

При новото разглеждане на делото по отношение установените задължения за ДДС, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в тази част в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и изр. второ, и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1380 от 14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1983 по описа на Административен съд - Пловдив за 2021 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата, предявена от „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД относно задълженията за допълнително начислен данък върху добавената стойност в общ размер на 115868,81 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 313,42 лв. и в частта на присъдените в полза на Националната агенция за приходите разноски за сумата над 594,04 (петстотин деветдесет и четири лева и четири стотинки) лв. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Административен съд – Пловдив при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1380 от 14.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1983 по описа на Административен съд - Пловдив за 2021 г. в останалата част.

ОСЪЖДА „МДЖИ Търговска компания“ ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 828,08 (осемстотин двадесет и осем лева и осем стотинки) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА