Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9648 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. от [населено място], област Пловдив чрез процесуалния представител адв. Б. против решение № 1462 от 27.07.2022 год. постановено по адм. д. № 1944/2021 год. на Административен съд - Пловдив.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в касационната жалба и писмена молба касаторът иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез пълномощника юрисконсулт Панов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Прилага писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 1462 от 27.07.2022 год. постановено по адм. д. № 1944/2021 год. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Н. от [населено място], област Пловдив срещу Решение № 2153-15-212/29.06.2021 год. на Директор на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане [номер] по Протокол № 2140-15-103 от 11.02.2021 год. на Ръководител "ПО" към ТП на НОИ Пловдив и е потвърдено същото по отношение на отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО по заявление вх. № Ц2113-15-1570 от 23.06.2020 год. като неоснователна.

По делото е установено, че със Заявление вх. №Ц2113-15-1570 от 23.06.2020 год. М. Н. е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията чл. 69б, ал. 2 КСО. Установено е, че заявителят има зачетен осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 02 години 00 месеца и 00 дни и от втора категория труд в размер на 11 години 04 месеца и 22 дни или общ стаж за преценка на право по чл. 69б, ал. 2 КСО - 13 години 04 месеца и 22 дни, т. е не е налице изискуемият стаж от 15 години, поради което и е отказано отпускане на претендираната ЛПОСВ по този ред. Осигурителният стаж за времето от 28.10.1980 год. до 31.12.1981 год. положен в КЗС [населено място] не е зачетен, тъй като е прието, че не е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 НТКТС/1987 г. и по отношение на него няма данни за положен труд и получен осигурителен доход от Недялков. Осигурителният стаж за времето от 01.10.1987 год. до 10.11.1987 год. положен в КЗС [населено място] не е зачетен, тъй като е прието, че не е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 НТКТС/1987 г. и по отношение на него осигурителят не е предал разчетно-платежни документи. При това положение осигурителният стаж на жалбоподателя зачетен по представените редовно оформени документи е приет за установен, както следва:

- осигурителен стаж от I категория труд 02 години 00 месеца и 00 дни за периода от 19.03.1988 г. до 19.03.1990 г. положен при осигурител СО "Дърводобив и строителство Коми АССР" на длъжност "тракторист";

- осигурителен стаж от II категория труд 11 години 04 месеца и 22 дни, от които: 01 година 00 месеца и 00 дни за периода от 01.03.1979 г. до 01.03.1980 г. при осигурител [Фирма 1] гр. Сопот на длъжност "пресовчик в горещо ковашко-пресово производство"; 05 години 07 месеца и 26 дни за периода от 01.01.1982 г. до 01.10.1987 г. при осигурител КЗС [населено място] на длъжност "тракторист, механизатор"; 03 години 11 месеца и 05 дни за периода 20.03.1990 г. до 25.02.1994 г. при осигурител КЗС [населено място] на длъжност "тракторист"; 00 години 06 месеца и 21 дни за периода от 01.04.1994 г. до 26.10.1994 г. при осигурител КЗС [населено място] на длъжност "механизатор"; 00 години 03 месеца и 00 дни за периода от 26.05.1995 г. до 26.08.1995 г. при осигурител ЗК "Възраждане" [населено място] на длъжност "тракторист";

- осигурителен стаж от III категория труд - 19 години 00 месеца и 04 дни;

- превърнат към III категория труд на основание чл. 104 от КСО - 36 години 07 месеца и 02 дни.

Недялков оспорил разпореждането пред горестоящия административен орган. При осъщественото задължително административно обжалване и с оглед наведените възражения ответникът извършил нови проверки. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че независимо от събраните нови доказателства, към датата на подаване на заявлението, Недялков няма установен 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, а има 13 години 04 месеца и 22 дни/сумирано от първа и втора категория - 02 години 00 месеца и 00 дни осигурителен стаж при условията на първа категория труд и 11 години 04 месеца и 22 дни осигурителен стаж при условията на втора категория труд/ и положеният от него труд след датата на заявлението е от трета категория. Възприети изцяло са изводите, изложени в оспореното разпореждане, с изключение на тези, относно установения осигурителен стаж от трета категория труд, който е определен в размер на 19 години 00 месеца и 05 дни, във връзка с което с неоспорената по съдебен ред част по т. 1 от решението е изменено разпореждането. Като мотиви за отказа за отпускане на ЛПОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО органите на НОИ са приели, че за Димитров не е изпълнено едно от кумулативно изискуемите основания на посочената разпоредба, а именно наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд.

За да отхвърли подадената срещу решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта му по т. 2, жалба първоинстанционният съд е приел, че спорният осигурителен стаж от 28.10.1980 г. до 31.12.1981 г. и от 01.10.1987 г. до 10.11.1987 г. при осигурител Клоново стопанство [населено място], е вписан в трудовата книжка на лицето, която обаче не е оформена по надлежния ред, тъй като в нея са направени поправки без заверка, положеният от осигурителя правоъгълен печат е зачертан, поставен е друг правоъгълен печат, както и подписи на касиер и председател, които обаче са на друг осигурител, а именно ЗКПУ "Съгласие" [населено място]. От приложените по делото доказателства се установява, че по искане на жалбоподателя са издадени Удостоверение обр. УП-13 изх. № 5506-15-181# 1/07.08.2015 г. и Удостоверение обр. УП-13 изх. № 5506-15-182#1/06.08.2015 г., непредставени от Недялков при подаване на заявлението, в които е отразено, че за периода м.10.1980 г. - м.12.1981 г. няма данни за положен труд и получен осигурителен доход от М. Н., съответно за периода м.10.1987 г. - м.11.1987 г. осигурителят не е предал разчетно-платежни документи. След извършени допълнителни проверки в хода на административното обжалване, липсата на информация за лицето за спорните периоди, е потвърдена с 3 бр. откази за издаване на удостоверение образец УП-13 от Началник на Сектор ИДОСД в ТП на НОИ - Пловдив, тъй като за спорните периоди липсва информация за лицето. С оглед установеното по делото наличие на отразяването на жалбоподателя освен с името М. Н. също така и с името М. М., при извършена повторна проверка в хода на съдебното производство е установен осигурителен стаж при Клоново стопанство [населено място], както следва: за м.07.1980 г. - 9 дни; за м.10.1980 г. - 1 ден; за периода м.01.1981 г. - м.03.1981 г. - няма данни за отработени дни и получен доход; за м.04.1981 г. - 4 дни; за м.05.1981 г. - 24 дни; за м.06.1981 г. - 21 дни; за м.07.1981 г. - 20 дни; за м.08.1981 г. - 25 дни; за м.09.1981 г. - 27 дни; за м.10.1981 г. - 24 дни; за м.11.1981 г. - 27 дни; за м.12. 1981 г. - лицето фигурира без отработени дни с начислена сума "други допл." - 257, 70 лв. Според съда този осигурителен стаж /около 6 месеца/ не е достатъчен, за да изпълни условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличие на 15 години стаж от втора категория труд, поради което съдът е приел за правилен крайния извод на административния орган като е счел, че до извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Решението е правилно.

Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ Пловдив в оспорената му част по т. 2 е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд като инстанция по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право като е извел обосновани изводи.

Обсъдени са приложените доказателства, както и събраните гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че дори и при зачитане на установеният в съдебното производство стаж в Клоново стопанство [населено място] през посочените в съдебното решение дни и периоди, за които лицето присъства като М. М., касаторът не отговаря на кумулативните условия на чл. 69б, ал. 2 от КСО. За спорният период от 28.10.1980 г. до 31.12.1981 г. (извън посочените в съдебното решение дни и периоди, съобразно справката за осигурителния стаж и доход от началник на отдел „ООА“, за които лицето присъства като М. М.) за касатора липсват данни в разплащателните ведомости, които да обосноват тезата му, а за втория период от 01.10.1987 г. до 10.11.1987 г. осигурителят не е предал разчетно-платежни документи, както и липсват други от визираните в чл. 40, ал. 3 от НПОС документи, които са първични документи, удостоверяващи осигурителния стаж, за разлика от трудовите и осигурителни книжки, имащи вторичен характер и отразяващи данните, съдържащи се в първичните документи. Липсата на данни за трудовия/осигурителния стаж от жалбоподателя в Клоново стопанство [населено място] през тези периоди се потвърждава от приложените откази за издаване на удостоверение образец УП-13 от Началник на Сектор ИДОСД в ТП на НОИ – Пловдив. Липсва и осигурителна книжка, а данни за тези периоди се съдържат единствено в трудовата книжка на касатора, която обаче не е надлежно оформена, съобразно нормативните изисквания, за посочените периоди, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд, който е изложил подробни мотиви в подкрепа на този извод. Правилно административният съд е отчел, че събраните по делото гласни доказателства не съдържат сведения, относно конкретни периоди, през които свидетелите са работили с касатора Недялков, както и противоречието им с данните, обективирани в приложените писмени доказателства. Свидетелските показания не кореспондират с фактите, които се установяват от писмените доказателства по делото.

В конкретния случай не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 69б, ал. 2, вр. с ал. 5 КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия през 2020 г. при навършена възраст 58 години и 06 месеца, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл. 168 КСО, и не са променили осигуряването си по чл. 4в КСО. По делото е установено, че жалбоподателят Недялков не е изпълнил условието да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд или сбор от осигурителния стаж от първа и втора категория труд без превръщане 15 години, поради което няма право на ранно пенсиониране по условията на тази разпоредба.

Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт в обжалваната му част по т. 2 и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. С оглед изложените по-горе съображения постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1462 от 27.07.2022 год. постановено по адм. д. № 1944/2021 год. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА М. Н. от [населено място], област Пловдив, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА