Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове: Е. М. Р. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 9621 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т. П., чрез адвокат А. Ч., против решение № 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 242 от 10.04.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта му с която на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) е установено, че Водоснабдяване и канализация (ВиК) ООД, Русе не е осъществило нарушение на чл. 4, чл. 13, чл. 14, чл. 16, чл. 17 и 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. и жалбата е била оставена без уважение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът Павлова възразява, че с оспореното решение не са й били присъдени на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноските, които е извършила в хода на първото касационно производство пред ВАС, решението по което е било благоприятно за нея. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил погасителната давност по чл. 52, ал.1 от ЗЗДискр., като е обсъждал събития от 2012 г., които са повече от три години преди подадената от нея жалба на 21.03.2017 г. Позовава се на разпределението на доказателствената тежест по чл. 9 от ЗЗДискр. и намира, че съдът в нарушение на служебното начало не е изложил мотиви за пасивността на КЗД да установи, че ВиК ООД, Русе не е ангажирало доказателства за липса на твърдяната дискриминация по отношение на нея. Заявява, че доказателства е ангажирала само тя. Възразява срещу мотивите на съда, че по жалбите й за дискриминация и тормоз работодателят ВиК ООД, Русе е извършил множество проверки, както и на липса на обсъждане на поведението и показанията на останалите служители за които е твърдяла, че са я дискриминирали. Въз основа на направените оплаквания иска касационния съд да отмени оспореното решение на Административен съд Русе, като постанови акт по същество, с който да уважи жалбата й за извършена спрямо нея дискриминация. Претендира съдебни разноски за двете инстанции, както и разноските извършени в първото касационно производство. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на Т. П., чрез адвокат А. Ч., против определение от 03.06.2022 г., постановено по същото адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлено искането й за допълване на постановеното по делото решение № 5 от 29.03.2022 г. Излага сходни аргументи като посочените в касационната жалба, свързани с твърдението, че решението по първото касационно производство пред ВАС е било благоприятно за нея.
Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез юрисконсулт В. Г. представя писмено становище в което счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна Водоснабдяване и канализация ООД, Русе, чрез адвокат П. Г., оспорва касационната и частната жалби в писмено възражение и пледира за оставянето им без уважение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид наведените от касатора основания, обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК мотивира следните изводи от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване неблагоприятен за касатора съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред КЗД е образувано по подадена на 21.03.2017 г. жалба от Т. П. срещу ВиК ООД, Русе, Г. В. - главен счетоводител в същото дружество, Л. Д. - началник О. В. стопанство, М. П. - началник О. П. и С. Д., изпълняваща длъжността шлосер-монтьор в З. В. стопанство към ВиК ООД, Русе. В жалбата Павлова е посочила, че е със 75 % трайно намалена работоспособност с диагноза [заличен текст]. Оплакала се е, че спрямо нея е осъществен тормоз на работното място по признаци увреждане и членуване в синдикална организация по чл. 8, ал. З от Кодекса на труда (КТ), както и претенция за нарушения по чл. 4, чл. 13, чл. 14, чл. 16 и чл. 17 от ЗЗДискр. от страна на дружеството и горепосочените служители, изразяващи се в поставяне в по-неблагоприятни условия на работното място чрез преместване на друг обект, без същото да бъде съобразено с трайно намалената й работоспособност, отправяне на упреци, забележки и преследване за работното облекло, лишаване от допълнително материално стимулиране, уронване на авторитета й пред служителите на дружеството, чрез разпространение на клевети по неин адрес, подбуждане на служителите в дружеството за изготвяне на докладни записки срещу нея, проверки и обжалване на издаваните й болнични листове във връзка с претърпяна трудова злополука.
След подробно обсъждане на направените оплаквания, становищата на ответниците по жалбата и събрания в производството доказателствен материал, КЗД постановила решение № 242 от 10.04.2019 г., с което установила по отношение на Т. П., че никой от ответниците не е осъществил дискриминация по посочени признаци и жалбата е била оставена без уважение.
Павлова атакувала пред Административен съд Русе решението на КЗД само в частта му против ВиК ООД, Русе, а за служителите то е влязло в сила. Образувано било адм. дело № 399/2019 г., по което с решение № 74 от 13.01.2020 г. жалбата й била отхвърлена. Съдът се е позовал на решението на КЗД в необжалваната му част и е намерил, че след като ответниците - физическите лица в качеството им на служители на дружеството, не са осъществили дискриминация по смисъла на 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр., не може да бъде обоснована и отговорност на работодателя за неизпълнение на задълженията по цитираните разпоредби от закона. След обсъждане на доказателствата е споделил мотивите на КЗД за липса на дискриминация по отношение на Павлова, както под формата на неравно третиране по признаците увреждане и лично положение, изразяващо с в членството й в синдикална организация, така и под формата на тормоз и преследване по смисъла на 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. Намерил е, че не са налице действия и бездействия на работодателя, които да съставляват неравно третиране, тормоз или преследване. Споделил е изводите на административния орган, че причина за влошения микроклимат и възникналото напрежение на работното място е провокирано от поведението и отношението на Павлова към колегите й.
По подадена касационна жалба от Павлова, решение № 74 от 13.01.2020 г. по адм. дело № 399/2019 г. на Административен съд Русе било отменено от ВАС с решение № 7373 от 17.06.2021 г. по адм. дело № 7022/2020 г. и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решаващите си мотиви касационният състав е посочил, че установеното с влязлото в сила решение на КЗД, че спрямо Павлова не е извършена дискриминация от служителите на дружеството-работодател, не води автоматично на извод за отсъствие на нарушение на чл. 16 и чл. 17 от ЗЗдискр. от работодателя. Задължителните указания били да се установи дали работодателят е извършил нарушение по чл. 16 и чл.17 от ЗЗДискр., дали е бил сезиран надлежно от Павлова и извършил ли е проверка по жалбата й. Указано е също да се обсъдят доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на решението на КЗД в оспорената му част, както и наведените пред касационната инстанция възражения и представените писмени доказателства. По отношение на разноските ВАС е посочил същите да се съобразят от първоинстанционния съд при решаване на спора по същество, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
След връщането на делото пред Административен съд Русе е образувано адм. дело № 396/2021 г., постановеното решението по което е предмет на разглеждане в настоящото производство. С него, при съобразяване с дадените от ВАС указания, е отхвърлена жалбата на Павлова срещу решението на КЗД в частта му с която е установено, че ВиК ООД, Русе не е осъществило дискриминация чрез нарушение на чл. 4, чл. 13, чл. 14, чл. 16, чл. 17 и 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. По отношение на разноските Павлова е осъдена да заплати на КЗД сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и на ВиК ООД, Русе сумата от 1200 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
За да отхвърли оспорването срещу решението на КЗД в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изпълнение на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване правото на защита на страните в производството, както и в съответствие с материалноправните разпоредби.
По приложението на материалния закон и спорния по делото въпрос дали се доказват твърденията на жалбоподателката Павлова, изложени пред КЗД и пред съда, за осъществено спрямо нея дискриминационно отношение от ВиК ООД, Русе по причина признаците увреждане и лично положение, изразяващо с в членството й в синдикална организация, така и под формата на тормоз и преследване по смисъла на 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. и нарушение по чл. 16 и чл.17 от ЗЗДискр., първоинстанционният състав е установил, че наведените твърдения не се подкрепят от представените конкретни и относими за случая доказателства.
В изпълнение на задължителните указания на ВАС съдът е установил наличие на адресирани от Павлова до работодателя доклад вх. № 205 от 11.01.2016 г. и отворено писмо от 16.06.2017 г. Освен до него те са изпращани и на множество други държавни органи, не са с конкретно съдържащи твърдения, поради което е правилен изводът на Административен съд Русе, че условно може да се приеме, че същите представляват оплакване по чл. 17 ЗЗДискр. на работодателя от тормоз. Съдът е намерил, че работодателят е извършвал проверки по направените оплаквания при които не е констатирал осъществен тормоз. Уведомявал е и Павлова писмено, съгласно писмото от 12.01.2016 г. Липсата на тормоз от страна на другите служители срещу които е било насочено производството е било установена освен от доказателствата и с в влязло в сила решение на КЗД и този факт не може да бъде игнориран.
При проверките работодателят е установил, че Павлова е била в служебни правоотношения с главния счетоводител, Г. В. и началника на отдел Продажби, М. П., в качеството на отчетник до 19.12.2012 г. От 20.12.2012 г. е била трудоустроена на длъжността шлосер-монтьор в звено Водомерно стопанство, следователно в релевантния период тя не е била в служебни правоотношения и зависимост - нито пряка, нито косвена с Влаева и Пенева, съгласно представената по преписката производствена структура на дружеството. По отношение на прекия ръководител на Павлова - Л. Д., той не е в служебни правоотношения нито с главния счетоводител, нито с началник отдел Продажби, като при извършваните проверки работодателят не е установил данни в подкрепа на твърденията на Павлова за нечовешки унижения от страна на Влаева, Пенева и Димчевски, като тя не е посочила конкретни факти, т. е. липсват основания да се направи предположението по чл. 9 от ЗЗДискр., което да размести доказателствената тежест.
Видно от докладите на Димчевски до работодателя, които също доказват извършени проверки от работодателя, те се отнасят до поведението на Павлова на работното й място, отказът й да изпълнява в пълен обем възложената й работа и самоопределянето от нейна страна на това какво количество работа ще извършва в рамките на утвърденото работно време, спазване на изискванията в работно време и в работното помещение да носи предоставеното й работно облекло и обувки и др.
Наказание за неизползване на предоставеното работно облекло е налагано не само на Павлова, но и на друг служител С. Д. при констатиране на неизпълнение на задълженията по Закона за безопасни условия на труд (ЗБУТ) от нейна страна, от което е направен правилният извод за липса на дискриминация, тъй като отстраняването е било в изпълнение на изискванията на КТ, не само по отношение на Павлова, но и за всички нарушители. Няма тенденциозно и недобросъвестно действие спрямо Павлова, целящо уронване на авторитета й.
От изложеното първоинстанционният съд е заключил, че работодателят не е извършил нарушение на разпоредбите на чл. чл. 17 - 19 от ЗЗДискр. След като пред него са били депозирани доклади и писма, в които се съдържат дори и условни твърдения за дискриминационно поведение от други служители в дружеството спрямо Павлова, той е извършвал необходимите проверки, преценявайки, че липсват данни действително да е имало такова поведение. Тези негови изводи се потвърждават и от целия съвкупен доказателствен материал по делото. Подкрепени са били впоследствие и от КЗД, която е намерила, че не е налице осъществена дискриминация от служителите във влязлата в сила част на решението си.
По отношение твърдяното неравно третиране по признаците увреждане и лично положение, изразяващо се в членуването й в синдикална организация, така и под формата на тормоз и преследване по смисъла на 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр., съдът е споделил изводите на КЗД. Посочил е, че повечето писмени доказателства представени на съда, които трябва да бъдат обследвани по указание на ВАС, се съдържат в административна преписка и са съобразени от административния орган при постановяване на решението му. Гласните доказателства също не опровергават извода на органа за липсата на упражнена дискриминация, като част от разпитаните по делото свидетели са дали показания и в проведеното административно производство.
От съвкупния анализ на множеството събрани писмени и гласни доказателства, както в производството пред КЗД, така и на тези представени в съдебното производство, не може да се направи извод, че са налице действия или бездействия на работодателя, които да съставляват неравно третиране, тормоз или преследване. Относно оплакването за преследване във връзка със синдикалната дейност, от показания на св.Георгиев се установява, че за последните три години такава дейност на организацията в която членуват с Павлова, е било проведено едно отчетно изборно събрание. От преписката се установява, че всяка от подадените от Павлова молби за отпуск за участие в синдикални мероприятия са били уважавани. От представения доклад за извършена от министъра на регионалното развитие и благоустройство проверка се установява, че не са били установени от ръководството на дружеството конкретни действия, затрудняващи действията на синдикалната организация. Изводът относно липсата на поведение от страна на работодателя, което може да бъде квалифицирано като тормоз на основата на синдикалната дейност на Павлова не се опровергава и от показанията на водения от жалбоподателката свидетел Янев, експерт юрист в централата на КНСБ.
Съдът е обсъдил оплакванията на жалбоподателката за поставяне в по-неблагоприятни условия на работното място чрез преместване на друг обект, без същото да бъде съобразено с трайно намалената й работоспособност. От представения протокол за определяне на подходящи места за трудоустроени е установил, че преместването е било заради специално определените нарочни работни места за трудоустроени. През 2016 г. заеманото от Павлова работно място не е било предвидено за трудоустроени лица, но поради липса на промяна в характеристиката, изискванията и определените по-благоприятни за нея условия, съобразно решенията на ТЕЛК, преместването й на определено друго работно място за трудоустроени не било осъществено. Тя е заемала работно място в период, когато не е било предвидено за трудоустроени лица, поради обстоятелството, че заеманата длъжност шлосер-монтьор е по препоръка и след получено съгласие от ТЕЛК за заемането й, при съобразяване с противопоказанията по приложените към преписката и приобщени към настоящото дело решения на медицинския орган. Съдът се е позовал на заповед № 5 от 15.01.2016 г. на работодателя, с която мотивирано е преместил Павлова, на длъжност шлосер-монтьор от обособено работно място: шлосерска маса, помещение - 2 (със стенд за изпитване на водомери - над 10 куб. м.) на обособено работно място: шлосерска маса, помещение - 1 (със стенд за изпитване на водомери - до 5 куб. м.); при запазване на характера на работа, условията на труд и специфичните условия на лице с намалена работоспособност. Следователно работодателят е положил усилия да съобрази работното място на жалбоподателката с предписаното от здравните органи по отношение на физическото й състояние и дейностите, които не следва да извършва. Осъщественото впоследствие преместване на Павлова на друго работно място като пазач НВО на обект ПС Сръбчето, Русе не е било извършено с цел изолация и не представлява упражняване на тормоз по смисъла на легалната дефиниция, а осигуряване на нормална работна среда за всички работници в звено Водомерно стопанство. То е било в резултат от съобразяване на работодателя с искания на другите работници в звеното, като целта е била постигане на спокойна и нормална работна среда без наличието на конфликти между работниците, предвид данните за непрекъснати конфликтни ситуации в много случаи провокирани именно от страна на Павлова, съгласно цитираните доклади на прекия ръководител. От това е направен извода, че не се касае до действия или бездействие имащи за цел изолиране на Павлова, а полагане на грижи от страна на работодателя с оглед осигуряване възможността трудоустроеният служител да бъде назначен на подходящо работно място за трудоустроени и с максимална грижа за запазване на здравето му, при съблюдаване интересите и на предприятието.
По отношение разликата в получаваното от Павлова трудово възнаграждение и други служители съдът е установил от длъжностните характеристики, че те са изпълнявали различни трудови функции. Павлова е извършвала изпитване и ремонт на водомери само със стенд до 5 куб. м., като с оглед медицинските й предписания не е извършвала други дейности, които са характерни за заеманата длъжност шлосер-монтьор. Другите служители в звеното ремонтирали значително по-тежките средни и големи по обем водомери, работели на струг, при необходимост участвали при демонтаж на водомери. Освен това от доказателствата е установено, че по свое усмотрение Павлова е заявила, че ще ремонтира на ден 6 броя водомера, при което били натоварвани останалите служители, а след ремонтите около 3 до 5 водомера, ремонтирани от Павлова, били връщани за доработка. Поради това съдът е достигнал до извода, че липсва визирания в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. елемент еднакъв или равностоен труд. Липсата на допълнително възнаграждение за постигнати резултати на Павлова е основано на утвърдените в дружеството Вътрешни правила за заплатите на служителите. С оглед наложено дисциплинарно наказание, била издадена заповед за лишаването й от ДМС. В посоченото тримесечие, в което на жалбоподателката е било наложено дисциплинарно наказание, ДМС не е разпределяно и не е получавано от служителите, поради което не е налице неравенство в третирането спрямо останалите служители.
Административен съд Русе е споделил изводите на КЗД, за липса на твърдяното непрекъснато и неоснователно обжалване от страна на работодателя на издавани на Павлова болнични листи. За периода месец януари 2015 г. - месец април 2017 г. на оспорващата са били издадени общо 20 болнични листа, от които само три са били обжалвани, като същите са били отменени от компетентния орган, което оборва довода за противоправност на тези действия на работодателя.
При тези мотиви съдът е отхвърлил оспорването. По отношение на разноските е присъдил в тежест на Павлова да заплати на КЗД юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, а на ВиК ООД, Русе са присъдени разноски, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС по първото адм. дело № 399/2019 г., както и 600 лева с ДДС по адм. дело № 7022/2020 г. на ВАС или общо 1 200 лева. Не е било уважено възражението за прекомерност, тъй като възнаграждението е било в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. с начислен върху него ДДС, както и заради фактическата и правна сложност на делото. По процесното адм. дело № 396/2021 г. на ВиК ООД, Русе адвокатско възнаграждение не било присъдено, тъй като заплащането му не било доказано.
След направено искане по чл. 248 от ГПК, вр. чл.144 АПК от Павлова за изменението на решението в частта му за разноските, Административен съд Русе постановил определението от 03.06.2022 г. по адм. дело № 396/2021 г., предмет на подадената частна жалба. Искането е отхвърлено с мотив, че липсват основания да бъдат присъдени на Павлова като разноски заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение при първото разглеждане пред ВАС. Съдът е обсъдил приложимата норма на чл. 226, ал. 3 АПК и е изложил, че при първото произнасяне касационната инстанция не разглежда съществото на спора, поради което не може да извърши и преценка на кого да възложи разноските. С оглед крайния резултат на делото, на основание чл. 143 АПК разноските следва да бъдат възложени именно на Павлова поради неоснователността на жалбата й.
Така постановеното решение на Административен съд Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47, във вр. с чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 66 от ЗЗДискр. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 чл. 70 от ЗЗДискр. От материалите по преписката се установява, че с оглед приетите за защитими в случая твърдения за множествена дискриминация е определен петчленен разширен състав, който да разгледа жалбата на Т. П., определен е докладчик по преписката, изпълнена е процедурата за проучване на преписката и събиране на доказателства. В хода на производството са представени писмени становища от страните, събрани са писмени и гласни доказателства във връзка с наведените от Павлова твърдения за дискриминация. Страните са поканени и са се запознали с представените по преписката материали. Изготвено е заключение на докладчика, насрочено е заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. За проведените открити заседания страните са били надлежно призовавани. Наред с ангажираните множество писмени доказателства са разпитани и свидетели. Решението на КЗД е взето единодушно.
Законосъобразен е и изводът на съда, че КЗД е приложила правилно ЗЗДискр., приемайки, че твърдените факти за дискриминация и нарушение на ЗЗДискр. от ВиК ООД, Русе, не сочат на извършени такива спрямо жалбоподателката Т. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., определяща разпределението на доказателствената тежест в производството по Глава четвърта, раздел I от с. з., в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че принципът за равно третиране е бил нарушен. Такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени в производството пред КЗД и в съдебното производство, които да се отнасят към работодателя ВиК ООД, Русе. Павлова е подала до работодателя няколко оплаквания чрез писма и доклади за осъществена дискриминация от други служители на дружеството, но в хода на производството пред КЗД е установено с влязло в сила решение, че такава няма. Въпреки това работодателят е проверявал всички оплаквания, като в тази насока касационният състав споделя изводите в атакуваното съдебно решение.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение, осъществено по причина на защитен от закона признак. При всички случаи, вредоносният резултат в хипотезата на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. следва да се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. За да е налице проява на пряка дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на нарушението: различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр., в случая лично положение и/или увреждане. Респективно, за да е налице тормоз и преследване по смисъла на 1, т. 1 и т. 3 ДР на ЗЗДискр., следва да се докаже поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, или пък по-неблагоприятно третиране по посочените в нормата белези.
В изпълнение на дадените указания на ВАС първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото касаещи цялостното поведение на работодателя ВиК ООД, Русе. Посочването на събития от 2012 г. не представляват несъобразяване с погасителната давност по чл. 52, ал.1 от ЗЗДискр. Тази разпоредба касае забрана за образуване на производство след изтекъл тригодишен срок от осъществяването на форма на дискриминация, но не ограничава обсъждането на поведението на страните преди и след релевантния период и не е основание за обезсилване - частично или изцяло на съдебното решение като недопустимо.
Неоснователен е доводът за нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр., съгл. който в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Както в административното, така и в съдебното производство безспорно е установено, че твърденията на Павлова за осъществена дискриминация по признаци увреждане и лично положение, изразяващо се в членство в синдикална организация, както и под формата на тормоз и преследване по смисъла на 1, т. 1 и т. 3 ДР на ЗЗДискр. не сочат и не обективират наличие дискриминация по визираните принципи. При съвкупната преценка на събраните гласни доказателства в хода на административната процедура не е установено безспорно поведение и обстоятелства, от които да се направят безспорни изводи за неравно третиране на жалбоподателя на основата на посочените признаци. С оглед на това приетите за установени факти не е възможно да се обоснове предположение за извършена от ответника дискриминация на жалбоподателката, поради което липсва и правно основание за прехвърляне на доказателствената тежест на основание чл. 9 от ЗЗДискр. Цитираната разпоредба въвежда в националното ни право изискванията за разпределяне на доказателствената тежест, установени за производствата за защита от дискриминация в чл. 8 от Директива 2000/43 и чл. 10 от Директива 2000/78, които повеляват прехвърляне/преместване на доказателствената тежест върху ответника, когато ищецът докаже факти, от които може да бъде предположено, че е налице дискриминация. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не се установява Павлова да е поставена в по-неблагоприятно положение. В този смисъл не е доказано съществуването на факти за prima facie дискриминация, които на пръв поглед и пръв прочит да дават основание за предположение, че вероятно е извършена дискриминация, за да се пристъпи към прехвърляне на доказателствената тежест съгласно чл. 9 от ЗЗДискр.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че предвид заболяването Павлова е била преназначена на друго работно място съгласно медицинските предписания, определено за лица с намалена работоспособност. На него тя е била третирана еднакво с останалите работници, включително по отношение на задължението за носене на работно облекло, както и за обема на работа. Дори са налице данни, че Павлова е вършела по-малък обем от възложената работа спрямо другите работници. При поискване на отпуск за упражняване на синдикална дейност винаги работодателят й е разрешавал такъв, поради което не са налице никакви данни тя да е третирана по-неблагоприятно по посочените по-горе признаци във връзка с членство в синдикална организация. Работодателят е осигурил еднакви условия на труд, както на Павлова, така и на останалите работници, съобразно изпълняваните от тях дейности, като за еднакъв или равностоен труд е осигурявал равно възнаграждение. По подаваните от нея оплаквания за тормоз на работното място от други работници са извършвани проверки от работодателя, но поради недоказването на такъв не е било нужно да се предприемат мерки.
Предвид горното, като е приел, че процесното решение на КЗД в обжалваната част е материално законосъобразно и е отхвърлил жалбата на Т. П., първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с доказателствата по делото и приложимите норми на материалния закон. Съдът е извършил цялостен и точен анализ на относимите към спора доказателства, съобразил се е с дадените указания на ВАС, в резултат на което е извел верни фактически и правни изводи, които се подкрепят изцяло от настоящия касационен състав.
По тези съображения, решението на Административен съд Русе като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, във връзка с подаденото срещу него касационна жалба.
По отношение на частната жалба, същата е с правно основание чл. 248 от ГПК вр. чл.144 от АПК и е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима.
Разглеждана по същество е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 226 АПК има заглавие Ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд и урежда дължимите действия на последния след връщане на делото от ВАС за ново разглеждане от друг състав. Употребеният съюз и в чл. 226, ал. 3 АПК задължава първоинстанционният съд да определи разноските по делото, включително направените разноски в производството пред ВАС, съобразно окончателния резултат по делото, който ще приеме. Следователно съдът дължи произнасяне по заявените искания за разноски, във всички проведени съдебни производства преди делото в което решава спора, включително за касационното производство при което делото е върнато за ново разглеждане. Принципът за възмездяване на страната в чиято полза е решен правният спор за всички направени разноски изисква присъждане на направените разноски и за първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, и за касационното производство. Чл. 143, ал. 3 АПК изрично предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването само ответникът има право на разноски. Без значение за кого са били благоприятни решенията на съдилищата в хода на производството, важен е крайният резултат на делото и той в случая е отхвърлянето на жалбата, което е неблагоприятно за Павлова.
С оглед изхода на настоящото касационно производство, основателни са претенциите на ответните страни за присъждане на сторените от тях разноски пред касационната инстанция. Т. П. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 100,00 лева, юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗД, дължима на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и сумата от 240,00 лева в полза на ВиК ООД, Русе, договорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС, съгласно договор за правна помощ от 30.09.2022 г. и платежно нареждане за извършен превод.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 29.03.2022 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 03.06.2022 г., постановено по адм. дело № 396/2021 г. по описа на Административен съд Русе.
ОСЪЖДА Т. П. да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
ОСЪЖДА Т. П. да заплати на Водоснабдяване и канализация ООД, [ЕИК] сумата 240,00 (двеста и четиридесет) лева, разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
секретар:
Членове:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ