Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Р. С. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 2780/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

С решение № 119 от 20.01.2025 г. по адм. д. № 346/2024 г. Административен съд - Враца (АС-Враца) е отхвърлил жалбата на Къща на камъка 1991 ЕООД, ЕИК 207255030, със седалище и адрес на управление общ. Враца, [населено място], представлявано от управителя Б. Ц., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000623004966-091-001/18.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 28/09.04.2024 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ДОДОП/ - гр. В. Т. с който за данъчния период м. 03. и м. 04. 2023 г. е ангажирана отговорност на дружеството по чл. 177 от ЗДДС в общ размер на 149 518. 32 лв., от които главница в размер на 137 357. 08 лв. и съответна лихва в размер на 12 161. 24 лв., и на НАП са присъдени разноски по делото в размер на 10 630. 73 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Къща на камъка 1991 ЕООД, представлявано от управителя Б. Ц., чрез адв. Р. А. от АК-Враца, в която се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС-Враца и вместо него да постанови друго такова, с което да прогласи нищожността на оспорения РА, алтернативно - да отмени изцяло оспорения РА. Претендират се разноски.

Ответният по касационната жалба - директор на ДОДОП - гр. В. Т. чрез своя гл. юрк. Л., в писмен отговор взема становище за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС-Враца е бил РА № Р-04000623004966-091-001/18.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 28/09.04.2024 г. на директора на ДОДОП/- гр. В. Т. с който за данъчния период м. 03. и м. 04. 2023 г. е ангажирана отговорност на Къща на камъка 1991 ЕООД по чл. 177 от ЗДДС за задължения на неговия доставчик Къщата на камъка ЕООД в общ размер на 149 518. 32 лв., от които главница в размер на 137 357. 08 лв. и съответна лихва в размер на 12 161. 24 лв.

Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Къща на камъка 1991 ЕООД и е осъдил дружеството да заплати на НАП разноски по делото в размер на 10 630. 73 лв.

Решаващият съд е приел, че процесният РА е издаден като електронен документ, подписан с валиден квалифициран електронен подпис от компетентните органи възложителя и ръководителя на ревизията, което се установява съгласно представени по делото доказателства, извършени справки за валидността на КЕП, както и назначената съдебно-техническа компютърна експертиза. Според АС-Враца административният акт е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Първоинстанциоонният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 4-7 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. Съгласно договор за продажба от 28.04.2023 г., сключен между Къщата на камъка ЕООД /продавач/ и Къща на камъка 1991 ЕООД /купувач/, продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху употребявани движими вещи /компресори, мотокар, фрези, робот за обработка на мрамор и др./ на обща стойност 824 064. 04 лв. Договорът между страните нотариално заверен и към който са приложени фактури № 112/27.04.2023 г. с данъчна основа 465 820, 03 лв. и ДДС в размер на 93 164, 01 лв., фактура № 113/27.04.2023 г. с данъчна основа в размер на 220 900, 00 лв. и ДДС в размер на 44 180, 00 лв., издадени от доставчика Къщата на камъка ЕООД, ведно с приемо-предавателни протоколи към тях. Наред с това, в хода на данъчната проверка са представени също така фактура № 109/31.03.2023 г. с данъчна основа в размер на 5 416. 67 лв. и ДДС в размер на 1083, ЗЗ лв., фактура № 110/31.03.2023 г. с данъчна основа в размер на 4 416. 67 лв. и ДДС в размер ан 883, 33 лв., фактура № 111/31.03.2023 г. с данъчна основа в размер на 850. 00 лв. и ДДС в размер на 170. 00 лв., фактура № 114/30.04.2023 г. с данъчна основа в размер на 4 000 лв. и ДДС в размер на 800. 00 лв. за закупени материали от Къщата на камъка ЕООД, ведно с приемо-предавателни протоколи от същите дати.

2. С Протокол №Р-0400062300496-ППД-001/15.11.2023 г. са приобщени доказателствата събрани в хода на ревизионното производство на Къщата на камъка ЕООД, приключило с РА № Р-04000623003491-091-001/30.08.2023 г.

3. От преписката по образуваното ИД № 221199340/2022 г. на длъжник Къщата на камъка ЕООД се установява, че във връзка с предприетите действия от органите по приходите същите са уведомени за предприетите действия за събиране задълженията на Къщата на камъка ЕООД които са в общ размер на 268 817, 13 лв. към 30.10.2023 г., както и че дружеството ще бъде прекатегоризирано на задължено лице с несъбираем дълг.

4. Установено е, че управителят на Къщата на камъка 1991 ЕООД Б. Ц. е брат на В. Ц. управител на Къщата на камъка ЕООД.

5. До 17.01.2023 г. Б. Ц. е бил управител на Къщата на камъка ЕООД.

6. През процесните данъчни периоди двете дружества Къщата на камъка ЕООД и Къщата на камъка 1991 ЕООД осъществяват дейността си в един и същ обект, а именно [населено място], общ Враца, област Враца.

7. Справките - декларации и на двете дружества са подавани от един и същ IP адрес 213.231.176. 57, декларирали са един и същ електронен адрес за кореспонденция - [електронна поща], както и са подписвани с един и същ електронен подпис. Счетоводното обслужване на двете дружества се осъществява от М. Я. управител на счетоводно предприятие Марива-МВ ЕООД.

Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод за наличие на обективните и субективните елементи на отговорността на ревизираното лице по чл. 177 ЗДДС. Според АС-Враца дължимият ДДС не е внесен от доставчика, а получателят е ползвал данъчен кредит, свързан пряко с дължимия и невнесен данък, тъй като по 6 броя фактури, издадени от Къщата на камъка ЕООД, по които е приспаднало впоследствие данъчен кредит, дружеството пряк доставчик не е внесло дължимия ДДС, установен с РА № Р- 04000623003491-091-001/30.08.2023 г. Също така са събрани доказателства, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно - получателят по облагаемата доставка е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Съдът е акцентирал върху обстоятелствата, които сочат наличие на знание в дружеството получател, чрез неговия управител, че данъкът няма да бъде внесен (собственикът и управител на Къщата на камъка 1991 ЕООД е брат на В. Ц. собственик на капитала и управител на Къщата на камъка ЕООД; до 17.01.2023 г. доставчикът е с управител Б. Ц., който е имал информация относно имущественото и финансово състояние на дружеството-доставчик; наличието на един и същ обект, от който осъществяват дейността си двете дружества; както и един и същ електронен адрес за кореспонденция, от който са подавани документи към НАП, в това число са подписвани с един и същ електронен подпис). Според АС-Враца, всички обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, сочат на доказан и обоснован извод от органите на приходите, че получателят на доставките Къщата на камъка 1991 ЕООД е знаел и е бил наясно, че ДДС процесните доставки по 6 бр. фактури в периода м. 03 им. 04 2023г. няма да бъде внесено от Къщата на камъка ЕООД.

В заключение АС-Враца е приел издаденият РА за законосъобразен, жалбата на Къщата на камъка 1991 ЕООД за неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на Къщата на камъка 1991 ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението на АС-Враца поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По направените оплаквания, разгледани в тяхната последователност на изложение в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция приема следното:

1. Първият довод е свързан с приложението на Регламент № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Административният съд е допуснал в закрито съдебно заседание от 08.08.2024 г. по писмена молба на процесуалния представител на жалбоподателя в първоинстанционното производство съдебно-техническа компютърна експертиза. В съдебно заседание, проведено на 14.11.2024 г., е приета изготвената експертиза от вещото лице инж. П. П., която изцяло е кредитирана от АС-Враца. Същата потвърждава наличието на КУЕП на органите по приходите и тяхната валидност, като подробно е описано издаването на процесните подписи. Последните са създадени от устройства за създаване на квалифициран електронен подпис и се основават на квалифицирани удостоверения. Наред с това от предоставена информация по искане на жалбоподателя от трето неучастващо в процеса лице Информационно обслужване АД, се установява, че на всички лица, подписали ревизионните документи са издадени квалифицирани удостоверения за електронни подписи, с които са подписани документите в ревизионното производство, като е посочено кога са издадени, тяхното подновяване и периодите на валидност на издадените КУЕП, включително тяхната валидност към момента на подписване на документите. Правилно е приел АС-Враца, че съвкупният анализ на доказателствата по делото обуславя извод за съответствие на електронните подписи с изискванията на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Нормата определя, че квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Съгласно т. 55 от Решение по дело С-362/21 на СЕС, при оспорване на такъв подпис в рамките на съдебно производство националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в чл. 3, т. 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента.

Неоснователен е касационният довод, че използваните електронни подписи не съответстват в пълна степен на изискванията в Регламент 910/2014 досежно атрибутите за пълна идентификация на авторите/титулярите на подписите, конкретно условията по чл. 26, букви а) и б) от Регламента. Настоящият касационен състав приема, че удостоверенията съдържат необходимия набор от данни, за да се извърши такава идентификация на автора/титуляря на подписа - името на титуляря на КУЕП, изписано на латиница и неговия електронен адрес, както и наименованието на юридическото лице, с което е обвързан. Не е налице нарушение на чл. 3, точка 12 от Регламент 910/2014, както и на ЗЕДЕУУ, поради което направеният довод в този смисъл е неоснователен.

2. Настоящият касационен състав намира за правилен извода на първостепенния съд, че ревизиращите органи са доказали наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, който е основният спорен по делото въпрос във връзка с ангажиране отговорността на ревизираното дружество по чл. 177 ЗДДС. В случая двете дружества Къщата на камъка 1991 ЕООД и Къщата на камъка ЕООД са свързани лица по смисъла на 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК. Наред с близките родствени отношения физическите лица управители на търговските дружества, до 17.01.2023 г. Б. Ц. е бил управител на Къщата на камъка ЕООД, което предполага, че същият е разполагал с пълната информация относно имущественото и финансово състояние на дружеството-доставчик, както и с невъзможността да заплаща задълженията си. Правилно АС-Враца приема, че информацията, с която е разполагало Къщата на камъка 1991 ЕООД, чрез управителя си за лошото финансово състояние на неговия доставчик е поредната индиция сочеща за знание за невъзможността да бъде внесен дължимия данък;

Не без значение са и обстоятелствата, че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес, справките - декларации и на двете дружества са подавани от един и същ IP адрес 213.231.176. 57, както и всички съобщения от НАП се получават на един мейл адрес.

3. Основният довод на касатора е за необоснованост на извода на решаващия съд за наличието на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно, че лицето е знаело, че дължимият данък няма да бъде внесен. Възражението е неоснователно.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС в гл. ХХV от ЗДДС, наречена Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби и определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните измами. Цели се предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, когато получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит и съществува пряка или косвена връзка между правото на приспадане и дължими, но невнесен данък с натоварване и на други лица със задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС, е, че отговорността са носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките.

Спорният въпрос в случая, както вече беше посочено, е наличието на субективния елемент във връзка с реализирането на отговорността по чл. 177 ЗДДС, а именно наличие на знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде ефективно внесен от доставчика. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че изложените факти в решението на АС-Враца дават основание да се приеме, че в случая е доказано знанието на получателя, че доставчикът му няма да изпълни задължението за внасяне на ДДС. Безспорно, обстоятелството, че счетоводното обслужване се извършва от едно и също място и от едно дружество, не може да обоснове извод за знание у управителя на ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесено ефективно. Разгледани обаче в тяхната взаимна връзка действителните отношенията между двете дружества Къщата на камъка 1991 ЕООД и Къщата на камъка ЕООД сочат, че същите надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател на доставка.

С оглед изложеното, настоящият състав преценява, че решението е обосновано, не са допуснати нарушения при анализа на доказателствата и е спазен материалният закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила.

По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил молба за присъждане на разноски в размер на 10 630,73 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и определено при условията на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото е представен само отговор на касационната жалба, а процесуалният представител на ответника не е участвал в единственото по делото открито съдебно заседание. С оглед вида и количеството на извършената работа, както и предвид материален интерес, а също така и фактическата и правна сложност на правния спор, настоящият съдебен състав приема, че не следва да се уважи искането за присъждане на разноски в размер на 10 630,73 лв., а на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 000 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 20.01.2025 г. по адм. д. № 346/2024 г. на Административен съд Враца.

ОСЪЖДА Къща на камъка 1991 ЕООД, ЕИК 207255030, със седалище и адрес на управление общ. Враца, [населено място], представлявано от управителя Б. Ц., да заплати на дирекция НАП разноски по делото в размер на 7 000 лева /седем хиляди лева/.

Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ