Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 9735 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Еврофутбол“ ООД - в несъстоятелност („Еврофутбол“ ООД), [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ“№126, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №5270 от 10.08.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело №3887/2022 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Еврофутбол“ ООД срещу Решение № 47/25. 03. 2020 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с което е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри, онлайн за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за които е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. на „Еврофутбол“ ООД.
Касационният жалбоподател – „Еврофутбол“ ООД, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага подробно фактите по делото като твърди, че оспореният административен акт е издаден при липса на материалните предпоставки за това. При положение, че актът за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), който е послужил като основание за издаване на процесната ПАМ, е обявен за нищожен, то и самата ПАМ се явява материално незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да отмени оспорения акт. Претендира разноски за две инстанции за платена държавна такса.
Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание от процесуалния представител на ответника е депозирано искане за спиране на съдебното производство по настоящото дело до постановяването на акт по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВАС. Искането е с правно основание чл. 229, ал.1, т.4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 АПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
По искането на ответника за спиране на настоящото съдебно производство на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
Тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВАС е образувано по искане на главния прокурор на Р. Б. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по следните въпроси: „1. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) разполага ли с материална компетентност председателят на Държавната комисия по хазарта да издава актове за установяване на публични държавни вземания в хипотезите на неплащане в установения срок на таксата по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от Закона за хазарта и променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта? 2. Нищожен ли е акт за установяване на публично държавно вземане на председателя на Държавната комисия по хазарта, издаден на основание чл. 92, ал. 3 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.), ако се установи, че е постановен в противоречие с решение на Държавната комисия по хазарта по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 6 и т. 11 от Закона за хазарта (в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 105 от 19 декември 2014 г.)?"
Съдебно производство пред първата инстанция е образувано срещу Решение № 47/25. 03. 2020 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с което е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри, онлайн за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за които е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. на „Еврофутбол“ ООД.
Видно от приложените по делото доказателства АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ към МФ, с който са установени публични задължения на „Еврофутбол“ ООД в размер на 328 882 670, 98 лв., представляващи дължими от дружеството такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихвите върху главниците, е обявен за нищожен с Решение № 10003 от 08.11.2022 г. по адм. дело № 6850/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Решението на ВАС е окончателно. По настоящото дело спорът относно законосъобразнознастта на АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ е решен окончателно с влязло в сила решение. Следователно решението по образуваното Тълкувателно дело е без значение за настоящия правен спор.
По изложените съображения искането за спиране на настоящото съдебно производство на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК до постановяването на акт по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВАС, следва да се остави без уважение.
Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за установено от фактическа страна, следното:
„Еврофутбол“ ООД е притежател на лиценз за организиране на хазартни игри онлайн, издаден на основание чл. 34, ал. 1 Закона за хазарта (ЗХ) на 02.08.2019 г. със срок на действие 10 години. По делото е представено Удостоверение за издаден лиценз № 000030-10324.
С Уведомление, изх. № 151/04.02.2020 г., председателят на ДКХ е уведомил настоящия касатор за започнало производство по проверка и установяване на дължими държавни такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ за периода от 01.01. 2014 г. до 31.12.2019 г. Уведомлението е връчено на представител на дружеството на 04.02.2020 г.
С АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ към МФ са установени публични задължения на „Еврофутбол“ ООД в размер на 328 882 670, 98 лв., представляващи дължими от дружеството такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., ведно с лихвите върху главниците. На основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на АУПДВ. АУПДВ е връчен на представител на дружеството на 14.02.2020 г.
С Определение № 1496/ 21.02.2020 г. по адм. дело № 2034/2020 г. по описа на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на „Еврофутбол“ ООД срещу разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на АУПДВ № 5/14. 02. 2020 г. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с Определение № 3959/ 23.03.2020 г. по адм. дело № 3251/ 2020 г. на Върховния административен съд.
С Уведомление, изх. № 208/14. 02. 2020 г., председателят на ДКХ е уведомил оспорващото дружество за започнало производство по прилагане на ПАМ - отнемане за срок от три до шест месеца на лиценз, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ за организиране на хазартни игри от жалбоподателя, за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за които е издадено Удостоверение за лиценз № 000030-10324. С това писмо „Еврофутбол“ ООД е уведомено, че може да представи обезпечение в размер на главницата 261 164 894,80 лв. и лихвите 67 717 779,18 лв. в 7-дневен срок от връчване на уведомлението. Уведомлението е връчено на представител на дружеството на същия ден - 14.02.2020 г.
След изтичане на срока по уведомлението председателят на ДКХ е внесъл Предложение, изх. № 404/24.03.2020 г. до Комисията за прилагане на ПАМ. В предложението е отразено наличието на публични задължения на дружеството в размер на 328 882 670, 98 лв. Посочено е, че АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ не е влязъл в сила, тъй като е оспорен от „Еврофутбол“ ООД пред АССГ. Отразено е, че дружеството има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представило обезпечение в размер на главницата и лихвите.
„Еврофутбол“ ООД е внесло в ДКХ Предложение, вх. № 1124/25.03.2020 г., за предоставяне на обезпечение за гарантиране на евентуално бъдещо вземане, под формата на сключване на договор за залог върху търговското предприятие на дружеството. Видно от становище на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, това предложение не е прието.
ДКХ е издала Решение № 47/25.03.2020 г., с което на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ на „Еврофутбол“ ООД е приложена ПАМ, а именно временно отнемане за срок от три месеца на издаден лиценз за организиране на хазартни игри онлайн за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета. Решението е взето с мнозинство от всички членове на ДКХ. Жалбата срещу това решение е подадена на 31.03.2020 г.
По делото е представена служебна бележка, издадена от ДКХ, от която е видно, че към 25.06.2020 г. няма постъпили плащания и документи за обезпечения от „Еврофутбол" ООД относно вземанията, установени с АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ.
По оспорване от „Еврофутбол“ ООД срещу АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ, в АССГ е образувано адм. д. № 2519/2020 г., по което съдът се е произнесъл с Решение № 1412/ 08.03.2021 г., като е оставил без разглеждане жалбата на „Еврофутбол“ ООД в частта й, с която се иска АУПДВ № 5/14.02.2020 г., издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта да бъде отменен за периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2014 г., като производство по делото в тази част е прекратено. Със същия съдебен акт е отменен АУПДВ № 5/14.02.2020 г., издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта В ЧАСТТА МУ за установените за периода от 01.02.2014 г. до 30.11.2014 г. публични държавни вземания - държавна такса и законна лихва /т. I.3 до т. I.22, Таблица 1 от диспозитива на акта, стр. 26 - стр. 29 от същия/, а именно за сумата в размер общо на 19 706 089.14 лева, представляваща дължима държавна такса / т. I.3, т. I.5, т. I.7, т. I.9, т. 1.11, т. I. 13, т. 1.15, т. I. 17, т. 1.19 и т. 1.21 от Таблица 1/ и законна лихва общо в размер на 10 956 934.67 /т. I.4, т. I.6, т. I.8, т. 1.10, т. 1.12, т. 1.14, т. 1.16, т. 1.18, т. I.20 и т. I.22 от Таблица 1/ или общо в размер на 30 663 023.81 лева /тридесет милиона шестстотин шестдесет и три хиляди двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки/.
След извършена служебна справка съдът е установил още, че Решение № 1412/ 08.03.2021 г. е предмет на разглеждане по адм. дело № 6850/ 2021 г. на Върховния административен съд, по което няма постановен краен съдебен акт.
Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
По изложените съображения, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорената ПАМ и е отхвърлил жалбата.
Решението е неправилно.
По делото е представено Решение № 10003 от 08.11.2022 г. по адм. дело № 6850/2021 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 1412 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2519/ 2020 г. по описа на АССГ и е обявена нищожността на АУПДВ № 5/14.02.2020 г., издаден от председателя на ДКХ. Решението на ВАС е окончателно.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Цитираната разпоредба визира онези факти, които влияят върху законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му, т. е които имат обратно действие.
По отношение на правните последици на съдебната отмяна или обявяването на нищожност на индивидуален или общ административен акт, следва да се има предвид, че отмяната на ненормативните административни актове (индивидуални и общи) поражда конститутивно действие ex tunc (с обратна сила). Така въведеното общо правило по същество означава, че отмяната, респ. обявяването на нищожността, на незаконосъобразните, респ. нищожните административни актове (индивидуални и общи) действа от момента на тяхното издаване, тъй като само отговарящите на изискванията за материална и процесуална законосъобразност административни актове могат да породят целените от административния орган правни последици.
Горните доводи, разгледани в светлината на настоящия правен спор обосновават извод, че обявяването на нищожността на АУПДВ № 5/14.02.2020 г., действа с обратна сила, а именно от момента на неговото издаване – 14.02.2020 г. и има значение за материалната законосъобразност на издадената ПАМ, предмет на оспорване в първоинстанционното производство.
Следвайки горните разсъждания, към момента на издаване на процесната ПАМ, АУПДВ не е съществувал и не е породил правни последици, поради което, приложената ПАМ, основавайки се на един несъществуващ факт (нищожен административен акт), е била издадена при липса на материалните предпоставки за издаването й, регламентирани в разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 1 и чл. 85, ал. 2 ЗХ, а именно – наличието на просрочени публични задължения в размер над 5000 лв., за които не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите.
Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата съдебна инстанция следва да постанови решение, с което да отмени приложената ПАМ.
С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на съдебни разноски по делото се явява основателно. На основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Националната агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски за съдебното производство. Същите са в общ размер на 420 лева - платена държавна такса за двете съдебни инстанции.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касационната жалба за спиране на настоящото съдебно производство на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК във вр. с чл.144 АПК до постановяването на акт по тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВАС.
ОТМЕНЯ Решение №5270 от 10.08.2022 г. на Административен съд –София - град по адм. дело №3887/2022 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Решение № 47 от 25.03.2020 г. на Държавната комисия по хазарта.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София, да заплати на „Еврофутбол“ ООД - в несъстоятелност, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ“№126, 420 (четиристотин и двадесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА