Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. София, 13.07. 2022 г.

В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р. Иванова .

при участието на прокурор Арнаудова

изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. д № 3764/2021г и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Разглежда се касационна жалба на Я. Н. Я., представляван от адв М. К. срещу решение №416 от 22.04.2021г по в. гр. дело № 2189/2020г. на Софийски апелативен съд, допълнено с решение №803 от 08.07.2021г , с което решение в една част е отменено решение №1135 от 11.02.2020г по гр. д №13306/2007г на Софийски градски съд и за разликата над присъденото на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ обезщетение от 2 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 321а ал.2 т.1,вр ал.1, във вр. чл. чл. 26,ал.1 от НК , въззивния съд е отхвърлил иска на Я. Н. Я. до присъдения на първа инстанция размер от 7 000 лева, а по отношение на отхвърлянето му до пълния предявен размер от 50 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение. Претендираната лихва върху обезшетението е присъдена за период след 16.10.2014г, до завеждането на исковата молба, тъй като по отношение на лихвата с оглед момента от който е дължима, е уважено възражение за изтекла давност .

Въззивният съд е приел за установена фактическа обстановка, обуславяща отговорност на държавата за веди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, досъдебното производство по което е било прекратено с постановление на ОП-К. от 03.12.2010г, след което възобновено с постановление от 11.07.2011г на Апелативна прокуратура...