О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 271

гр. София, 13.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1094/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез ст. юрк. А. срещу решение № 1945/29.12.2021 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на Окръжен съд–Варна.

С определение № 542/14.06.2022 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1228/30.09.2021 г. по гр. д. № 7791/2021 г. на Районен съд – Варна в частта за уважаване на предявените от В. К. Б. против „Пристанище Варна“ ЕАД искове за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225 КТ. С цитираното определение е указано на касатора да внесе държавна такса в размер на 124. 80 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок. Посочено е изрично какви последици законът свързва с неизпълнение на указанията на съда. Касаторът е получил препис от определението по чл. 288 ГПК на 21.06.2022 г. чрез Т. С. – технически организатор в предприятието и не е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса в размер на сумата 124. 80 лв. в законоустановения срок. Доказателство за внасянето на държавната такса не е представено и понастоящем. Поради това са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. 284, ал. 3, т....