Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. С. Членове: Д. А. С. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 10116 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. и Б. Я., двамата от гр. Хасково, подадена чрез адвокат Д. Н., против Решение № 608 от 16.09.2022 г., постановено по адм. дело № 766/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 3Д/Д-Х-089 от 26.07.2022 г. на директора на Д. С. подпомагане Хасково относно спешно настаняване на детето Й. Я. в приемно семейство. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон по отношение на наложената мярка за закрила на дете - временно настаняване по административен ред, установена в хипотезата на чл. 25, ал.1, т. 4 ЗЗДет., във вр. чл.33, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./ са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3, пр.1 и пр.2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК.

Ответникът директор на дирекция Социално подпомагане Хасково към АСП, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Г., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила.

Ответникът Й. Я. с ЕГН: 2049018493, представлявана от особен представител адв. Т. Ч., изразява становище за основателност на касационната жалба и моли решението да бъде отменено.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед №3Д/Д-Х-089/26.07.2022г. на директора на ДСП - Хасково, с която на основание чл.27, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. и чл. 33 от ППЗЗДет. детето Й. Я. е временно настанено в професионалното приемно семейство при условия на спешност, съгласно чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет., за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. или промяна на обстоятелствата.

Първоинстанционният съд намира за безспорно установена фактическата обстановка, описана в приложения по делото социален доклад от 26.07.2022г., изготвен във връзка с постъпил сигнал на 26.07.2022г. от роднина на съседка на семейството, с опасения за живота и здравето на детето. Майката системно малтретирала детето и не полагала адекватни грижи за него.

Последвала е проверка, установяваща неполагането на адекватни грижи от страна на родителите М. Г. и Б. Я.. Видно от извършената проверка е и че върху децата Илия и Йорданка е било оказвано насилие.

В изготвения от социален работник доклад от 26.07.2022г. е извършена оценка на постъпил сигнал и са събрани данни, предоставени от родителите, разширения семеен кръг, данни от детето Й., проведен телефонен разговор с личния лекар и разговори със съседи, както и от извършено домашно посещение. Установено е, че детето е било оставяно без надзор от страна на възрастен в необезопасения двор на къщата, в която живеели. Й. е слагана в количката и завързвана с коланите. Детето имало занемарен външен вид, не се хранело редовно и пълноценно. Няма данни за физическо насилие над Й., но съседите непрекъснато чували как майката крещи на децата и виждали да ги оставя без надзор навън. От страна на съседите на семейството била оказвана помощ, като давали храна за децата, защото виждали, че майката трудно организира ежедневието си, а и на преден план поставяла своите потребности /почивала, пиела кафе/ без да се е погрижила за децата. Майката имала видими интелектуални затруднения, които не били диагностицирани. Жилището било къща под наем, с три стаи и кухня и санитарно помещение. Било осигурено пространство за спане на всички членове на семейството, но обзавеждането било базово, а хигиената незадоволителна. Майката била безработна, а бащата бил ангажиран с трудов договор. Подателката на сигнала съобщавала, че била свидетел как се налага наказание на братчето И. чрез физическо насилие, а детето Й. била оставяна без родителска грижа.

В доклада е изготвен анализ на постъпилата информация майката поемала обгрижването на децата и домакинството, но трудно осъществявала родителски контрол, напътствия или необходими ограничения за децата, поради което братчето И. бягал от дома и се налагало да го издирват, а майката го наказвала физически за постъпките му. Бащата нямал време за достатъчно внимание към децата, тъй като бил ангажиран в трудовите си задължения. По отношение на детето Й. било установено неадекватно задоволяване на потребностите и неосигуряване на безопасна среда, както и недопустими методи за справяне с прояви на детето принудително слагане и връзване в детската количка, за да бъде осигурен комфорт за майката. Направен е извод, че родителите със своите действия и бездействие поставят в риск живота и здравето на детето. Изрично е посочено, че родителите са подали заявление за невъзможност да се справят с грижите за детето и съгласие да бъде настанено в приемно семейство. Последвало е издаването на Заповед №3Д/Д-Х-089/26.07.2022г. от директора на ДСП - Хасково, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. и чл.33 от ППЗЗДет. детето И. Я. временно и по спешност е настанено в приемно семейството до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДет.

Пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел социалния работник в ОЦПДР Хасково И. Б., която познава детето от раждането му, тъй като работи със семейството от 2020г., давали са препоръки на майката относно отглеждането на детето. Жилището било неподдържано и мръсно, а Й. неизкъпана, със замърсени дрехи, майката пушела в жилището, а угарките били навсякъде. Жилището и дворът не били добре обезопасени, имало стълби, от които детето да падне, различни отпадъци, шишета, където да се пореже. За бащата споделя, че има ресурс, но е ангажиран с работата си и не може да отделя допълнително внимание за децата. Според разпитания свидетел Д. М. - съсед на семейството - майката не се грижела достатъчно за детето Й., която все ходела мръсна с увиснал памперс. Дворът не бил поддържан, имало треволяци, и опасности външна чешма, покрита с плочи, които били изгнили и можело да паднат. Спомня си ситуация, когато имало вързано куче и синджирът се замотал, при което се наложило да вика на майката, която все пиела кафета, а детето било редовно само на двора. Майката вземала една количка с кашон и ходела по контейнерите да рови, а детето оставало на двора само. Братът на Й. бил затворен от майката в мазето и викал оттам, чукал по вратата, а Й. ходела и викала наоколо. Спомня си и че децата играели със запалка и палели тревите на двора, а това било особено притеснително. Бащата бил свестен човек, работлив, но се прибирал късно и не можел да гледа децата.

По делото е назначена експертиза, като изготвеното от вещо лице заключение съдът е възприел напълно като компетентно и безпристрастно. Вещото лице сочи установена липса на силна емоционалност, несериозно и недостатъчно отговорно отношение от страна на родителите няколкократни договаряния за среща, закъснение, поставяне от тяхна страна на въпроса за кой от страните е нужна срещата, недобра партньорска и родителска връзка, без притеснение от страна на майката при заявление от страна на бащата, че тя не му трябвала без децата и че щял да я изгони, липса на изразени чувства и преживявания, свързани с липсата на децата. Пред вещото лице било заявено, че искат да си върнат децата, за да ги дадат на сестрата на бащата Б. Двамата родители приемали детето Й. като свое и полагали грижи за него, но начинът, по който са го правели, не обслужва и не е фокусиран около нуждите му, а уменията на майката в тази й роля не били добри, липсвала мотивация да дава на децата си, както и достатъчна загриженост за тях, съчетана и с по-висока взискателност въпреки, че основната фигура на привързаност за детето Й. била майката. Вещото лице сочи липса от страна на майката на възможност да откликва адекватно на емоционалните състояния на детето, като по-често налага наказания при определяне на граници и правила. При срещата с детето вещото лице установява физическо занемаряване забавени подходящи медицински грижи, неадекватен надзор, липса на внимание и грижа към опасности в дома, физическо занемаряване, неадекватна грижа към развитие на уменията на детето според възрастта и липса на осигуряване на нужни занимания и подходяща комуникация. Вещото лице прави извод за поведение на детето, което опитва да превъзмогва загубата и липсата на грижа, като отказва да търси такива, привързва се към предмети и не моли за помощ и грижа, опитва се само да решава своите проблеми, без плач и тъга, когато фигурата на привързаност отсъства.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че като орган по провеждане на държавната политика в областта на закрила на детето, дирекция Социално подпомагане Хасково към АСП е била длъжна да охрани сигурността на Й. Я., поради което с издаването на процесната заповед за прилагане на мярка за закрила, тази цел на закона е реализирана. Обоснован е извод, съобразно който констатираната опасност за здравето и живота на детето е обусловила налагане на мярка за закрила на детето, изразяваща се в спешно настаняване извън семейството. Развити са съображения, че оспореният административен акт има характер на временна административна мярка, която осигурява защита на дете в риск до разрешаване на въпроса от съответния районен съд.

Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд Хасково, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК.

С установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 25, ал.1, т.4 ЗЗДет., в която родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да отглеждат дете, във вр. чл.33, ал.1 ППЗЗДет. и чл.27, ал.1 ЗЗДет., са доказани. В случая предприетата мярка за закрила на детето е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - 1, т. 5, б. д от ДР на ЗЗДет.

От доказателствения материал по делото се установява, че майката на Й. Я. не може да полага адекватни грижи за нея и поставя в риск живота и здравето й. Налице е липса на внимание към него, родителски надзор и подходяща комуникация. При възпитаването, детето е търпяло вербална агресия от М. Г.. Във всички случаи, водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. този интерес съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Тези от тях свързани със здравословното състояние на Й. Я. сочат лоша хигиена в жилището и липса на хигиенни навици на детето, липса на топла храна. От данните от делото е видно, че родителите са подали заявление, че не могат да полагат грижи и са се съгласили детето да бъде настанено в приемно семейство.

Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане, а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно.

В този смисъл са неоснователни оплакванията, че липсвали обективни данни за наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., не е спазен предвидения в чл. 36г от същия закон ред за осигуряване на защита на дете в риск чрез работата на мултидисциплинарен екип, чиито членове да работят заедно до приключване на случая.

Фактите за прилагане на развилата се процедура са установени с приложения формуляр за приемане на устен сигнал с дата 26.07.2022 г. Спазена е и разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ППЗДет. проучването е започнало незабавно с изготвения преди издаване на заповедта социален доклад за оценка на постъпил сигнал, приет като доказателство от първоинстанционния съд - официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед.

Неоснователни са касационните доводи, че социалните доклади са изготвени само и единствено въз основа показанията на свидетеля Д. М., с когото междусъседските отношения са били влошени. При извършеното социално проучване по постъпилия сигнал социалният работник е събрал информация и от други източници, които са описани по-горе. Всички действия на социалния работник са протоколирани и са налични в административната преписка.

Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.).

Неоснователни са касационните възражения относно наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици.

Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1- во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 608 от 16.09.2022 г., постановено по адм. дело № 766/2022 г. по описа на Административен съд Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА