Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 10158 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Реставрация ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], представлявано от изпълнителния директор Д. Ж., подадена чрез пълномощника адв. Р. М., срещу Решение № 2454/14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 11965/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22222521000538-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1617/18.10.2021 г. на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че датата на възникване на данъчното събитие е датата на получаване на сумата въз основа на изпълнителен лист, а не моментът на разрешение за ползване, тъй като дружеството не е имало отношение към издаване на документи за обекта и въвеждането му в експлоатация обстоятелства, които са игнорирани от съда. Все в този смисъл касаторът сочи, че не са били налице предпоставки за издаване на фактура, тъй като към момента на предоставяне на услугата възложителят е отказал да подпише количествено-стойностна сметка и акт обр. 19, поради което не е бил ясен размерът на спорното право и което е дало основание за търсене на съдебна защита относно спорното вземане. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.

О. Д. на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Ж. Н., в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА № Р-22222521000538-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 1617/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта, с която на Реставрация ЕАД е установено задължение за лихва за забава в размер на 18 500,96 лева. В хода на ревизионното производство е установено, че основният предмет на дейност на дружеството е свързан с укрепване, консервация и реставрация на паметници на културата и тяхната среда. С. Д. от 18.06.2014 г. Главболгарстрой АД, в качеството си на възложител, е възложил на Реставрация ЕАД, в качеството му на изпълнител, да извърши за своя сметка и риск, консервационни и реставрационни работи на архитектурен паметник на обект Транспортен възел Лъвов мост. От ревизираното дружество е издадена фактура № 0000012418 с дата 21.11.2017 г., с данъчна основа 390 171,66 лв. и ДДС в размер на 78 034,33 лв. Не са представени количествено-стойностна сметка и протоколи обр. 19, тъй като според обясненията на дружеството възложителят е отказал да приеме и заплати извършените дейности. В тази връзка на 23.11.2015 г. Реставрация ЕАД е завело търговско дело срещу Главболгарстрой АД, завършило с Определение № 516 от 25.07.2018 г. по т. д. № 3087 / 2017 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1860 от 27.07.2017г. по т. д. № 1607/2017г. на Софийски апелативен съд. С решението на САС е потвърдено Решение № 200/27.01.2017год. на СГС, ТО, VI- 7 състав, постановено по т. д. № 7473/2015 г., с което Главболгарстрой АД е осъдено на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Реставрация ЕАД сума в размер на 468 205,99 лв. с ДДС (390 171,66 лв. + ДДС в размер на 78 034,33 лв.), представляваща възнаграждение за изпълнени съгласно Договор от 18.06.2014 г. консервационно-реставрационни работи на обект Транспортен възел Лъвов мост, ведно със законната лихва от 23.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В резултат от изхода на съдебния спор ревизираното дружеството се е снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който му е изплатена вземането на 21.11.2017 г., на която дата е издало и процесната фактура. Приходните органи са установили още, че по отношение на обекта има издадено от ДНСК Разрешение за ползване от 30.06.2015 г., в което се съдържат извършените дейности. За да установят посоченото по-горе задължение за лихва във връзка с ДДС по фактурата, приходните органи са приели, че датата на възникване на данъчното събитие е именно 30.06.2015 г. на основание чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което и съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС Реставрация ЕАД е следвало да издаде фактурата най-късно до 05.07.2015 година.

При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал законосъобразност на ревизионния акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Изложени са правни съображения, според които при липса на доказателства освен Разрешението за ползване от 30.06.2015 г. кога е извършена услугата, това е датата към която най-рано може да се приеме, че фактурираните впоследствие услуги са действително извършени. Според съда за данъчната отчетност облигационните отношения и възникналият търговски спор между дружествата не са от значение за начисляването и внасянето на ДДС, като е потвърден решаващия извод на приходната администрация, че в нарушение на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС дружеството не е издало фактура до 05.07.2015 г., поради което правомерно с РА са му начислени лихви за забава върху размера на фактурирания ДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Спорът и пред настоящата касационна инстанция се свежда до това кой е моментът на настъпване на данъчното събитие, съответно кога за дружеството е възникнало задължение да издаде фактура и да начисли ДДС.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена, като съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. В конкретния случай не се спори относно реалността на доставката, като правилно е прието, че срокът за издаване на данъчния документ и начисляване на данъка е изтекъл на 05.07.2015 г., тъй като разрешението за ползване е от 30.06.2015 година. Това е и най-ранният момент, от който може да бъде установено извършване на фактурираните СМР услуги, тъй като по делото лисват други доказателства. В този смисъл неоснователно се твърди, че дружеството не е имало как да знае за издаването му, тъй като задължението за издаване на фактура възниква с доставянето на услугата, което е било в един по-ранен, но неустановим момент, а не с издаване на разрешението. Все в тази връзка именно с оглед доставените СМР ревизираното дружество е подало искова молба до СГС, с която е посочило претендирания размер на доставените услуги 468 205,99 лв. с ДДС, който в крайна сметка му е присъден, видно от Решение № 200/27.01.2017год. на СГС, ТО, VI- 7 състав, постановено по т. д. № 7473/2015 г., съответно неоснователно се твърди, че не е бил ясен размерът на сумата по доставката.

С оглед изложеното до момента, решението, с което административният съд е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Материалният интерес по спора възлиза на 18 500,96 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият размер се равнява на 2 065 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2454/14.04.2022 г., постановено по адм. дело № 11965/2021 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Реставрация ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление , [адрес], представлявано от Д. Ж., да заплати в полза на Националната агенция за приходите сума в размер на 2 065 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ