Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 1566/2025 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ вр. с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД, гр. София, представляван от процесуалния представител юрисконсулт Петрова срещу решение №70 от 23.01.2025 година, постановено по преписка №КЗК-1069 по описа за 2024 година на Комисията за защита на конкуренцията, с което се отменя решение № F532506 от 30.10.2024г. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община“. Процедурата е с уникален № 00435-2024-0095 в ЦАИС ЕОП и се възлагат разноски. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. На първо място се твърди, че регулаторния орган се е произнесъл по недопустима жалба, на второ място – неоснователни били оплакванията в нея, предвид разпоредбите на Закона за обществените поръчки, които били спазени от възложителя при откриване. Иска отмяна на обжалваното решение.

По делото е подаден писмен отговор от 06.03.2025 година от „Минерал 2009“ ЕООД, гр. Костинброд, чрез процесуалния представител. Поддържа се правилност на решението на Комисията за защита на конкуренцията и неоснователност на касационните оплаквания. Иска се решението да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски по приложен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено заключение.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка пред Комисията за защита на конкуренцията, по жалба на „Минерал 2009“ ЕООД е било решение № F532506 от 30.10.2024г. на изпълнителния директор на „Софийска вода“ АД за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община“. На първо място КЗК е приела, че жалбата е допустима предвид, че за стопански субект, осъществяващ дейност, съответстваща на предмета на обжалваната поръчка е налице интерес от участие в последната, което участие и по-конкретно подготвянето на офертните му документи за него може да бъде затруднено и препятствано, както от конкретни незаконосъобразни условия по процедурата, така и от неясни и незаконосъобразни разяснения по тях, което обстоятелство обуславя интереса и субективното му право да ги обжалва. На второ място е приела, че в изискванията е приета недопустима клауза относно бъдещо поведение на изпълнителя след изтичане на договора – да осигури изпълнение от друг изпълнител. На трето място са налице недостатъци в Методиката. Останалите оплаквания са счетени са неоснователни, но поради наличието на трите нарушения на закона решението на възложителя за откриване на процедурата е отменено.

Решението на Комисията за защита на конкуренцията е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Налице е обоснованост на акта.

Не могат да бъдат споделени направените изводи на КЗК, че поставеният критерий за подбор относно техническите и професионални възможности на участниците в процедурата, а именно те да разполагат с база, разположена на територията на Столична община, в която ще разположат персонала и техниката, необходима за изпълнение на задълженията по договора, е ограничителен. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател, че КЗК е приложила неправилно материалния закон, доколкото посоченото изискване не може да се подведе под хипотезата на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, са основателни, без обаче да променят крайния резултат по делото, доколкото са налице останалите два аргумента послужили на КЗК да отмени решението на възложителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагане на обществените поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия и изисквания (било в решението, обявлението или документацията за участие), които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Недопустимо е необоснованото ограничаване на участието на участниците/кандидатите в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Направеното в закона уточнение е продиктувано от специфичните потребности на отделните възложители, които не могат да бъдат обхванати и ограничени в универсални за всички случаи рамки. Поради това, преценката за това, дали посоченото изискване е спазено или нарушено, трябва да бъде индивидуална и съобразена с предмета на дейност на възложителя, специфичните му потребности, както и с предмета на обществената поръчка. В случая „С. В. АД осигурява водоснабдяването на територията на Столична община, а конкретният предмет на обществената поръчка е свързан с „Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводната мрежа на територията на Столична община“. Напълно обосновано възложителят изисква от участниците в процедурата база, разположена на територията на Столична община, в която ще разположат персонала и техниката, необходима за изпълнение на задълженията по договора, за да се гарантира своевременна реакция по договорните задължения.

На следващо място обаче следва да се приема, че правилно КЗК е определила, като незаконосъобразна клаузата, в раздел Г: Общи условия на рамковото споразумение за строителство, част Прекратяване, т. 22.7, която гласи: „При изтичане или прекратяване на конкретния договор Изпълнителят се задължава да съдейства на нов изпълнител за поемане изпълнението на работите, съгласно инструкциите на Възложителя. Направените от Изпълнителя разходи за това се поемат от Възложителя, след неговото предварително одобрение“. Според касационния жалбоподател цитираната клауза е в интерес на двете страни по договора, което твърдение обаче не може да промени извода, че за изпълнителя по изтекъл или прекратен договор в обхвата на рамково споразумение вече не са налице задължения, който да трябва да изпълнява. Недопустимо е да се вменяват задължения, свързани със съдействие на друг изпълнител по друг договор. След изтичане/прекратяване на договора страните не дължат изпълнение, още повече съдействието, което възложителят дори не уточнява в какво точно се изразява. Включената от възложителя клауза, в условията на процедурата, можем да определим дори, като нищожна такава.

Правилно КЗК е приела и, че възложителят следва да коригира и прецизира методиката си за оценяване, в частта й касаеща техническия показател П1 „Организация на работата при изпълнение на поръчката“.

Въведените от възложителя надграждащи елементи:

„Идентифициране на възможните рискове и описание на системите за осигуряване на безопасно преминаване, в случаите когато в зоните за движение на пешеходци се изпълняват строително монтажни работи – затрудняващи движението и/или създаващи опасност за преминаващите.“ и „Представена е технология за изпълнение на укрепени изкопи с различна ширина, вкл. последващ монтаж на тръби с дължина до 6 метра, с различен диаметър, с акцент върху мерките за гарантиране на изискванията за безопасност и недопускане на т. н. „Излишни изкопни работи“, дефинирани в настоящата документация.“ са относими към обезпечаване на безопасността при изпълнение на СМР. Правилно КЗК, оценяйки оперативната самостоятелност на възложителя да определи условия в методиката за оценяване, съобразявайки се с чл. 70 от ЗОП, е приела, че въведените надграждащи обстоятелства следва да бъдат задължителни изисквания към съдържанието на техническото предложение. Недопустимо е да бъдат само пожелателни такива, който да носят допълнителни точки, но не и да водят до отстраняване на участника. Неоснователно касаторът твърди, че съгласно документацията техническото предложение следва да отговаря на минимално изискуемите нормативни изисквания, както по отношение на правилата за безопасност и здраве при работа, така и по отношение на техническите норми за изпълнение на видовете работа и на оценка подлежи именно такова предложение. Самият касационен жалбоподател се позовава на посоченото от възложителя, че „на оценка подлежат единствено предложения, който отговарят на минималните изисквания на възложителя за съдържание, качество и наличие на задължително изискуеми елементи“, никъде обаче не се определя от възложителя, че не се оценяват технически предложения, които не отговарят на вменените на строителя, с подзаконови разпоредби, задължения за обезпечаването на безопасност при изпълнение на СМР.

Решението на КЗК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника „Минерал 2009“ ЕООД искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Същите са своевременно поискани и доказани в размер на 3600 лв. за адвокатско възнаграждение. Същевременно е направено и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на заплатеното възнаграждение за адвокат. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство, настоящият съдебен състав счита, че размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат не следва да бъде намаляван.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 23.01.2025 г., постановено по преписка № КЗК-1069/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на „Минерал 2009“ ЕООД сумата от 3600 /три хиляди и шестотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ