Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 10436 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на Й. В., подадена чрез адвокат А. Т., против Решение № 4276/24.06.2022 г., постановено по административно дело № 11375/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-892/23.01.2019 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици.

От Й. В. чрез адвокат Тинчев е подадена и частна жалба, насочена срещу Определение № 6574/25.08.2022 г., постановено по административно дело № 11375/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е допълнено решението в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по геодезия, картография и кадастър сума в размер на 100 лева.

Ответната страна, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, посредством отговор оспорва частната жалба, като моли определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК да бъде потвърдено.

Останалите ответни страни Й. В., Н. Т., Л. И., М. А., Е. К., С. Х., Столична община район Н. И. Й. Т., В. К., С. В., В. В., И. Н., А. В., Й. К., В. В., В. В., П. С., Т. И., Г. Г., А. Г., Б. Д., И. В., Ж. В., П. С., Р. В., Ц. В., С. С., З. С., С. С., М. В. - Спасова, Е. С., В. С., М. В., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба, поради което предлага съдебното решение и определение да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед на Началника на СГКК София, издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], съгласно скица проект, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 48393.4990.1175, в съответствие с границите на имот ливада, находящ се в строителните граници на [населено място], стар имот № 144002, възстановен на наследниците на В. М. с влязло в сила Решение № Р001М/23.10.2008 г. на Общинска служба З. Н. И. Заповедта е издадена по повод подадено заявление от един от наследниците на В. М. Й. Т., а жалбата е подадена от Й. В., който също е сред наследниците на общия наследодател, от което произтича правния му интерес да я оспори в качеството на заинтересовано лице по смисъла на 1, т. 13 ДР ЗКИР. Действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на [населено място], Столична община е одобрена със Заповед № РД-18-15/23.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С процесното изменение поради установена грешка в кадастъра три имота с идентификатори 48393.4990.2, 48393.4990.538 и 48393.4990.630, нанесени като собственост на наследниците на В. М., се обединяват в един имот с проектен идентификатор 48393.4990.1175.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и посредством заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилото се административно производство, приключило с оспорената заповед, която е приета за законосъобразна. За да достигне до този извод, съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон.

Констатираните от съда нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в подаване на заявлението само от един от наследниците на В. М., както и неуведомяването на всички собственици на засегнатите имоти, правилно са прецени за несъществени, тъй като жалбоподателят е могъл да изложи всичките си възражения и да ангажира доказателства за твърденията си в хода на съдебното производство. В тази връзка, правилно е прието от съдебния състав на АССГ, че съгласно сега действащата уредба в закона, подадено възражение от собственик/съсобственик на имот, засегнат от изменението, не задължава административния орган да постанови отказ, освен ако не установи спор за материално право.

В конкретния случай, спор за материално право не е налице поради следните съображения : Безспорно е, че процесният имот е съсобственост между всички наследниците на В. М., сред които попада и жалбоподателя. Единственият титул за собственост на имота е Решение № Р001М/23.10.2008 г. на Общинска служба З. Н. И. с което е възстановено правото на собственост на наследниците на В. М. в съществуващи стари реални граници на имот ливада от 3,301 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], представляващ стар имот № 144002 от комасационен план от 1946 г. Именно този имот се нанася в кадастъра като имот с проектен идентификатор 48393.4990.1175, като вещото лице, изготвило заключение по съдебно-техническата експертиза е установило, че имотът, възстановен с посоченото решение на ОСЗ е напълно идентичен с новонанесения имот. Вещото лице установява още, че в разписния лист към стария кадастрален план поземлен имот № 538 е записан като собственост на наследниците на Ж. В., а поземлен имот № 630 като собственост на Й. В., но без документи за собственост. Надлежни документи за собственост не се сочат и не се представят от оспорващия в съдебното производство, поради което неоснователно се явява възражението му за наличието на спор за материално право. Спор за материално право би бил налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства, тоест документи, удостоверяващи правата им на собственост. Извършеното вписване/отбелязване в разписен лист към кадастрален план, без да е придружено с документ, удостоверяващ правото на собственост върху част от процесния имот, не представлява документ, който да е противопоставим на Решение № Р001М/23.10.2008 г. на Общинска служба З. Н. И.

Първостепенният съд се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка, като правилно е приел, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на непълноти и грешки по смисъла на 1, т. 16 ДР ЗКИР, съгласно който това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, като от приетите по делото доказателства се установява наличието на такова несъответствие. Установява се, че при одобряване на КККР през 2012 г. не са били спазени приоритетите, установени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър /отм./ и по-конкретно не е съобразен наличния приоритет по чл. 14, ал.1, т. 3 от Наредбата, който е картата, създадена по реда на ЗСПЗЗ или Картата на възстановената собственост. При първоначалното одобряване на кадастъра, е следвало да се съобрази КВС и процесният имот да се нанесе според границите, с които е възстановен като един цял имот, вместо като три отделни имота, както е според регулационния план от 2001 г. Съобразяването с регулационния план е следващ по ред приоритет по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредбата, който е приложим само при отсъствие на други преди него и то при условие, че планът е одобрени по реда на отменения ЗТСУ за имоти с приложена регулация, какъвто вещото лице е установило, че не представлява регулационния план от 2001 г. Именно в това се състои констатираната грешка, която е отстранена по законоустановения ред посредством оспорената заповед.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на приложимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба срещу определението на съда в частта за разноските, е допустима, но неоснователна. Съдебният акт, с който е допълнено решението, като оспорващият е осъден да заплати на АГКК разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, е постановено при правилно приложение на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК. Разноските са присъдени съобразно изхода на спора, в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и след като е съобразено своевременното им заявяване в представени по делото писмени бележки, изготвени от юрисконсулт преди съдебното заседание, в което е приключило разглеждане на делото. В случая, е било предявено искане единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и независимо, че не е представен списък по чл. 80 ГПК, това не е преклудирало възможността на ответника да поиска допълване на решението в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл с диспозитива на решението си по това искане в този смисъл е т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Върховния касационен съд.

Предвид изложените мотиви, съдебното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4276/24.06.2022 г., постановено по административно дело № 11375/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 6574/25.08.2022 г., постановено по административно дело № 11375/2021 г. по описа на Административен съд София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ