Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 1277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М., подадена чрез адвокат А. У., против Решение № 27584/18.12.2024 г., постановено по административно дело № 6051/2024 г. по описа на Административен съд – София град.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Д. Б. М. срещу Заповед № 8121к-8821/21.05.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение на длъжност главен експерт в отдел 01 „Оперативна готовност“ към дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“ при Министерство на вътрешните работи, считано от 21.05.2024 г.

В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, оспорват се възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което заповедта да бъде отменена.

Касационната жалба се поддържа лично от Д. М. и от адвокат Узунова по изложените в нея доводи, с молба да бъде уважена.

Ответната страна, Министър на вътрешните работи, се представлява от главен юрисконсулт А. С., която в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с правно основание на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител, а като фактическо такова е прието съкращаване на длъжността, заемана от служителя.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е

издадена е от компетентен орган – Министър на вътрешните работи, който е орган по назначаването, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Настоящият касационен състав, счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства, след което е извършил пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав.

Неоснователни са съдържащите се в касационната жалба възражения за немотивираност на оспорената заповед. Относно изискванията за форма на заповед, с която се прекратява служебно правоотношение с държавен служител е налице специална уредба в ЗДСл, която изключва приложението на общата норма на чл. 59, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Единствено, в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, но конкретния случай не е такъв. Видно от съдържанието на процесната заповед е, че са спазени в пълнота посочените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл изисквания за форма.

На следващо място и независимо, че в мотивите на заповедта като основание за извършеното съкращаване на длъжността не са посочени всички относими документи, то безспорно същите са част от административната преписка, с която оспорващата е имала възможност да се запознае, поради което правото й на защита не е било нарушено. В тази връзка е приложимо Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите на акта могат да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото му издаване, тоест представляващи част от административната преписка.

Относно материалната законосъобразност на заповедта, правилен се явява изводът на първостепенния съд за това, че от събраните по делото доказателства се установява, че щатната бройка на заеманата от жалбоподателката длъжност главен експерт в отдел 01 „Оперативна готовност“ към дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“ при Министерство на вътрешните работи, е била съкратена. Тази длъжност е престанала да съществува както като нормативно определена позиция в щатното разписание, така и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения. Разкрита е нова щатна бройка – старши експерт „Защита на класифицираната информация, административно обслужване, информация и планиране“ в отдел „Административен“, която съществено се различава като вид, позиция и система от функции, в сравнение със закритата длъжност.

Административният съд е изложил подробни и аргументирани мотиви относно съответствието на заповедта с целта на закона, както и относно неоснователност на възраженията за наличие на тенденциозно и недобросъвестно отношение спрямо оспорващата, които се поддържат и в касационната жалба. Настоящият съд напълно споделя съдържащите се в съдебното решение мотиви по този въпрос, като счита за недоказани твърденията за превратно и недобросъвестно упражняване на власт от страна на административния орган. Не се установява процесното съкращаване на длъжността да е извършено самоцелно и единствено с оглед личността на служителя, а напротив - предприета структурна промяна е в резултат на отчетената необходимост и продължителен процес на оптимизация на работата в Дирекция „Отбранително-мобилизационна подготовка“ при[Фирма 3].

Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Относимите материално-правни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е предоставил възможност на страните да сочат доказателства, които са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27584/18.12.2024 г., постановено по административно дело № 6051/2024 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Д. Б. М., [ЕГН] да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи, съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ