Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 10677 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) и от „Евросчет-Ф” ЕООД, против Решение № 1293 от 01.07.2022г., постановено по адм. дело № 991/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив).

С касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Д., е оспорено Решение № 1293 от 01.07.2022г., постановено по адм. дело № 991/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт (РА) № Р-16001620001061-091-001/30.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 180/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на „Евросчет-Ф” ЕООД в размер на 23 171,72 лева, ведно със законните лихви в размер на 5 983,61 лева, и в частта му, с която е прогласен за нищожен горепосочения РА, в частта ме относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г. в общ размер на 3 733,36 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1281,36 лева.

В касационната жалба са изложени доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че: 1. Ревизионен акт № Р-16001619001668-091-001/26.11.2019г. е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив. Според касатора горепосоченият РА е бил отменен в частта по ЗДДС. В жалбата до горестоящия орган не е имало изрично волеизявление, че определени данъчни периоди не са предмет на обжалване. Счита, че решаващият съд не следва да извършва косвен съдебен контрол върху други административни актове, в случая върху решението на горестоящия орган; 2. Относно отменителната част от решението, касаеща отказано право на данъчен кредит, счита, че не са представени съпътстващи документи относно срок на годност, партидни номера и декларации за съответствие. Посочва се, че органите по приходите са направили извод, че доставчиците, издали спорните фактури, не притежават никакъв ресурс – материален, технически и кадрови, за извършване на доставките. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди процесния РА. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за заплатена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за прилагане на чл. 161, ал.3 от ДОПК с оглед новопредставени документи.

Ответникът по тази касационна жалба – „Евросчет-Ф” ЕООД, чрез адв. А., оспорва подадената касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив в писмен отговор. Моли за оставяне в сила на решението в обжалваната от административния орган част. Претендира присъждане на разноски.

С касационната жалба на „Евросчет-Ф” ЕООД, [ЕИК], чрез адв. А., е оспорено Решение № 1293 от 01.07.2022г., постановено по адм. дело № 991/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001620001061-091-001/30.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 180/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта относно допълнително установени задължения по ЗДДС в общ размер на 35 278,67 лева, ведно със законните лихви в размер на 19811,70 лева, в частта, с която е прието, че за месец декември 2014г. РА не се явява нищожен в частта на установените задължения по ЗДДС, както и в частта на разноските.

В тази касационна жалба са изложени доводи за необоснованост на така постановения съдебен акт в обжалваната част поради нарушение на закона, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че предвид обективно установения факт на това, че има лекарства с изтекъл срок на годност, то правилно дружеството е предприело действия по тяхното бракуване, като се явява изпълнен фактическият състав на чл. 80, ал.2, т.5 от ЗДДС. Счита, че не е относимо как след това дружеството е предало лекарствата за унищожаване. Твърди се, че съдебното решение е неправилно в частта на определените задължения по ЗДДС във връзка с използване на автомобилите за лични нужди на собственика. Развива подробни съображения в тази насока. Неправилно не е прието възражението за нищожност на РА относно задълженията за данъчен период декември 2014г. Претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. В условията на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, чрез юрк. Д., оспорва подадената касационна жалба от „Евросчет-Ф” ЕООД в писмено становище, съдържащо доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 790,83 лева за всяка инстанция, както и за направените разноски за държавна такса в размер на 273,36лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество и двете са неоснователни.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил РА № Р-16001620001061-091-001/30.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 180/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта относно допълнително установените задължения по ЗДДС в размер на 62 183,75 лева, ведно със законните лихви в размер на 27 076,67 лева на „Евросчет-Ф” ЕООД.

Оспорените задължения, произичат от следните установявания:

Непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 23 171,72 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по фактурите, издадени от „Моралис 2016" ЕООД, „Е. Г. ЕООД, „Дже и Кар 4 Концепт" ЕООД, „Х. С. Л. ЕООД, „Хрис 2013" ЕООД, „Янитекс" ЕООД и „В. Т. ЕООД;

Непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 251,01 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактури, издадени от „Б. Х. ЕООД и „Валпа-04” ЕООД, с предмет „нощувки”, „хотелски услуги” и „туристическа услуга”;

Непизнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 399,09 лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактура № 727055336/02.08.2014г. с издател „Зора-М.М.С." ООД с предмет прахосмукачка, кафемашина, ютия, пасатор, тостер, 2 броя телевизори с тв-стойки, сешоар, филтър, с мотив за липса на връзка на получените доставки с осъществявани облагаеми доставки;

Допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 3 085,78 лв. върху данъчна основа от 15 428,91 лв. за бракувани стоки (лекарствени средства и консумативи);

Допълнително начислен ДДС в размер на 35 276,15 лв. на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като е прието от органите по приходите, че процесните автомобили са използвани за лични нужди и/или за цели различни от икономическата дейност на дружеството, което е квалифицирано като възмездни доставки на услуги по смисъла на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 171,72 лв., ведно със законните лихви в размер на 5 983,61 лв.; обявил е за нищожен РА в частта относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г. в общ размер на 3 733,36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 281,36 лв. и е отхвърлил жалбата на „Евросчет-Ф” ЕООД срещу РА в частта относно допълнително установени задължения по ЗДДС в общ размер на 35 278,67 лв., ведно със законните лихви в размер на 19 811,70 лв.

Извън часттите, в които РА е обявен за нищожен, Съдът е приел че същият е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 171,72 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и начислените лихви, по фактури, издадени от „Моралис 2016" ЕООД, „Е. Г. ЕООД, „Дже и Кар 4 Концепт" ЕООД, „Х. С. Л. ЕООД, „Хрис 2013" ЕООД, „Янитекс" ЕООД и „В. Т. ЕООД, съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в тази му част.

За да стигне до този извод, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица към датата на извършване на доставките, а РЛ притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред. Според АС-Пловдив изводът на органите по приходите, че спорните доставки не са извършени реално, е основан единствено на поведението на доставчика на жалбоподателя, но не и на негово неправомерно поведение. В този смисъл липсвали доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, че ревизираното лице е знаело или е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС. Приел е, че е установено плащането на цената на стоката, предмет на процесните доставки, като не било спорно, че същата е платена изцяло в брой. Установено било и прехвърляне на правото на разпореждане върху стоката.

Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 251,01 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактури, издадени от „Б. Х. ЕООД и „Валпа-04” ЕООД, с предмет „нощувки”, „хотелски услуги” и „туристическа услуга”, съдът е приел РА за законосъобразен в тази му част. Според състава на АС-Пловдив данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизионното, съответно съдебното производство доказателства, налагали несъмнен извод, че в случая е проявен съставът, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, а именно че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.

Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 399,09 лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактура № 727055336/02.08.2014г. с издател „Зора-М.М.С." ООД с предмет прахосмукачка, кафемашина, ютия, пасатор, тостер, 2 броя телевизори с тв-стойки, сешоар, филтър, с мотив за липса на връзка на получените доставки с осъществявани облагаеми доставки, съдът е стигнал до извод, че РА е законосъобразен и в тази му част. Мотивирал се е с това, че не са ангажирани доказателства, че процесните стоки са използвани за целите на извършваните от РЛ облагаеми доставки.

Относно допълнително начисленият ДДС на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 3 085,78 лв. върху данъчна основа от 15 428,91 лв. за бракувани стоки (лекарствени средства и консумативи) съдът е приел РА за законосъобразен и в тази му част. Стигнал е до извод, че за да се приеме, че процесните лекарствени средства са били с изтекъл срок на годност и са действително бракувани, а не продадени, без да е начислен дължимият за това ДДС, е необходимо, да се докаже, че същите са предадени за унищожаване. От съдържанието на така представените документи за брак не ставало ясно на кои дружества или органи лекарствените средства са предадени за унищожаване. Според съда спорните количества лекарствени продукти се явявали липси по смисъла на чл.79, ал.3 (ред. ДВ бр. 94 от 2012г.) и чл. 79, ал.1 (ред. ДВ бр. 97 от 2016г.) от ЗДДС.

Относно допълнително начисленият ДДС в размер на 35 276,15 лв. на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС:

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че закупените през ревизирания период четири автомобила са осчетоводени по с/ка 205 „Транспортни средства“; че е упражнено право на приспадане на данъчен кредит при придобиването им; че са начислени за тях разходи за амортизации по с/ка 602. Според решаващия състав по делото не са били ангажирани убедителни доказателства, че процесните автомобили са използвани за целите на осъществяваната икономическа дейност от дружеството. Представени били единствено пътни книжки, които са подробно анализирани от ревизиращите органи в РД, в резултат на което са констатирани съществени несъответствия в данните от километропоказателите на процесните автомобили, посочени в самите пътни книжки, с данните от километропоказателите, регистрирани при извършените годишни технически прегледи и при извършените ремонтни услуги, както и с данните от преминавания през камери по националната пътна мрежа. Анализирайки относимата към спора нормативна уредба, АС-Пловдив е стигнал до извод, че предоставянето на услуга за лични нужди на данъчнозадълженото лице, на собственика, на работниците и служителите, е приравнено на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие, която правилно била определена от органите по приходите съответно по правилата на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС до края на 2015 г. и на чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС след това, е била настъпила изискуемостта на данъка и е възникнало задължението на данъчнозадълженото лице по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да го начисли.

Според съда относно данъчните периоди м.12.2013 г., м.12.2014 г. и м.12.2015 г. спорно по делото било дали следва при определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в редакцията ѝ за горепосочените периоди, в сумата на преките разходи да бъдат включени и разходи за амортизации на актива в конкретната фактическа обстановка, като съставът на АС-Пловдив е дал положителен отговор на този въпрос. Приел е, че процесните разходи за амортизация е възможно да бъдат проследени и се начисляват поотделно за всеки от процесните автомобили (тъй като всеки от тях представлява самостоятелен обект на калкулиране), от което следвало, че процесните амортизации представляват преки разходи, както правилно са приели органите по приходите и следвало да участват при формиране на данъчната основа за облагане по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в приложимата редакция, за ревизираните период до 2015 г. включително.

Съдът е стигнал до извод е че РА е нищожен в частта му относно установените данъчни задължения за данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г..

Мотивирал се е с това, че процесната ревизия се явява повторна, като същата била извършена във връзка с Решение № 81/17.02.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив, с което е отменен РА № 16001619001668-091-001/26.11.2019 г. на ТД на НАП Пловдив (л. 1827 и сл., том 7), в частта относно установените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г., ведно с начислените в тази връзка лихви, като преписката на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е върната на териториалната дирекция за извършване на нова ревизия. Съдът е установил, че РА № 16001619001668-091-001/26.11.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, не е бил обжалван в частта относно данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г., тъй като за тези данъчни период не са били установени допълнително данъчни задължения, а на ревизираното лице са били зачетени данните по подадените от него СД, така както са декларирани, видно от Таблица 1 на РА.

Приел е, че цитираният РА е влязъл в законна сила и може да бъде изменян само по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Глава шестнадесета, Раздел II „Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В случая Заповедта за възлагане на ревизия № Р-16001620001061-020-001/25.02.2020 г. (с която е сложено начало на повторната ревизия на жалбоподателя) е издадена от В. А. – Началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, която не е овластена да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения.

Според АС-Пловдив, тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА се явявал нищожен в частта относно определените данъчни задължения за данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018г.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд - Пловдив като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП” Пловдив е неоснователна.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.

В този смисъл липсват извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито твърдения са посочени в касационната жалба.

Правилно съдът е обявил РА за нищожен в частта относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г. в общ размер на 3733,36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1281,36 лв.

Правилно е посочено в решението, че процесната ревизия се явява повторна. Същата е извършена във връзка с Решение № 81/17.02.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив, с което е отменен РА № 16001619001668-091-001/26.11.2019 г. на ТД на НАП Пловдив в частта относно установените задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г., ведно с начислените в тази връзка лихви, като преписката, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, е върната на териториалната дирекция за извършване на нова ревизия.

РА № 16001619001668-091-001/26.11.2019г. обаче не е бил обжалван в частта относно данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г., тъй като за тези данъчни периоди не са били установени допълнително данъчни задължения, а на РЛ са били зачетени данните по подадените от него СД, така както са декларирани, видно от Таблица 1 на РА № 16001619001668-091-001/26.11.2019 г. (л. 1834 и сл., том 7).

Правилен е изводът на съда, че цитираният РА е влязъл в законна сила и може да бъде изменян само по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Глава шестнадесета, Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. Заповедта за възлагане на ревизия № Р-16001620001061-020-001/25.02.2020 г., с която е сложено начало на повторната ревизия на дружеството, е издадена от В. А. – Началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, която не е овластена да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения. Процесният РА е издаден също от Началник на сектор при ТД на НАП гр. Пловдив - В. А.. При положение, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА правилно е обявен за нищожен, в частта относно определените данъчни задължения за данъчни периоди м.02/2016 г., м.09/2016 г., м.02/2017 г., м.07/2017 г., м.01/2018 г., м.02/2018 г., м.04/2018 г., м.05/2018 г., м.07/2018 г., м.09/2018 г., м.11/2018 г. и м.12/2018 г., като решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са и възраженията за наличие на косвен съдебен контрол от административния съд. Действително АПК изчерпателно предвижда основания за обжалване на административните актове, разписани в нормата на чл. 146 от АПК. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби и 5. несъответствие с целта на закона. В случая обаче се касае до проверка на административния акт на посоченото основание – липса на компетентност. Както се посочи, ревизията е повторна. В тази връзка законосъобразно и в съответствие с процесуалните правила съдът е извършил контрол именно на процесния РА, а не на Решение № 81/17.02.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив.

Както правилно е посочено от съда, наличието на влязъл в сила РА (противно на изложеното в касационната жалба не е било предприето оспорване на РА в благоприятните му за ревизирания субект части), означава, че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос е задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи, включително и за съда.

Относно отказания от приходните органи данъчен кредит по фактури, издадени от „Моралис 2016" ЕООД, „Е. Г. ЕООД, „Дже и Кар 4 Концепт" ЕООД, „Х. С. Л. ЕООД, „Хрис 2013" ЕООД, „Янитекс" ЕООД и „В. Т. ЕООД:

Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с обсъжданите тук доставки и е направил обосновани фактически изводи за доказано реално осъществяване на доставките на медицински пособия, както и доказано използване в икономическата дейност на ревизираното лице.

Действително съдът се е позовал и на представените частни документи от РЛ, но това не е пречка те да бъдат кредитирани. Доколкото процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на „Евросчет-Ф” ЕООД, същите се ползват с придадената им формална доказателствена сила. Заедно с останалите събрани доказателства, вкл. и посредством приетото заключение по допуснатата ССчЕ, те създават сигурно убеждение, че фактурираните доставки са действително извършени.

В по-общ план следва да се посочи, че за да възникване право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице, освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на изискванията по чл. 114 от закона, е необходимо да се установи и реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o. (ECLI:EU:C:2021:989):„данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C‑281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486).

Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Или в обобщение установяването на всички посочени кумулативни предпоставки /формални и материално правни/ е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл.154 ал.1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса.

Съобразно оплакванията в касационната жалба следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("М. П. ), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и: или със знанието на получателя по доставките.

При доказателствена тежест за приходната администрация същата не е установила по делото наличието на последно посочената хипотеза.

Относно твърденията за липса на представени от страна на РЛ декларации за съответствие, документи за срок на годност и партиден номер, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

В обобщение, достигайки до извод за незаконосъобразност на оспорения РА в тази му част, решаващият състав е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила.

Касационната жалба на „Евросчет-Ф” ЕООД също е неоснователна.

Неоснователни са оплакванията в тази касационна жалба, че въз основа на представените протоколи за брак и заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че лекарствата са бракувани заради изтекъл срок на годност. Въз основа на тях не става ясно на кои дружества или органи са предадени лекарствата за унищожаване. Лекарствата с изтекъл срок на годност са определени в чл. 2, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 28 от 14.12.2000 г. за условията и реда за унищожаването, преработването или използването за други цели на лекарствата (Наредбата), като такива, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, поради което и подлежат на унищожаване. Тези лекарства са определени като опасни отпадъци по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗУО и се третират като такива. Унищожаването на лекарства е строго регламентирана процедура в чл.8 и сл. от Наредбата, свързана с упражняването на контрол от различни институции. При наличие на лекарства, подлежащи на унищожаване заявителите в шестмесечен срок представят в ИАЛ: 1. заявление за унищожаване по образец (приложение № 1); 2. заповед на заявителя за извършване на бракуване и унищожаване на лекарствата, указваща и лицата, отговорни за организиране на унищожаването (приложение № 2); 3. становище от съответните регионални инспекции по околната среда и водите, ХЕИ, регионалните дирекции на МВР (ако е необходимо), на територията на които се съхраняват лекарствата за унищожаване; 4. договор за унищожаване на лекарствата с лице, получило разрешение от органите по чл. 35 ЗУО, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Изпълнителният директор на ИАЛ издава писмена заповед за унищожаване в двумесечен срок от последното предоставяне на информация по чл. 10, ал. 2 и 3. В заповедта за унищожаване се посочват: 1. заявителят на лекарството; 2. наименованието на лекарството, лекарствената форма и количественото съдържание на лекарственото вещество; 3. партидният номер; 4. наименованието на производителя; 5. причината за извършване на унищожаването; 6. начинът на унищожаване и информация за инсталацията, където ще бъде извършено унищожаването; 7. лицата, които ще присъстват на унищожаването; 8. срокът за извършване на унищожаването, съгласно чл.11 от Наредбата.

След получаване на писмена заповед за унищожаване от ИАЛ заявителят незабавно уведомява органите по чл. 10, ал. 2, т. 3 за вида и количеството на лекарствата; условията на заповедта по чл. 11; датата на транспортиране на лекарствата и маршрута на транспортните средства; вида, адреса и името на оператора на инсталацията за обезвреждане, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата.

След извършване на унищожаването се съставя протокол по образец, който се подписва от всички лица по чл. 11, ал. 2, т. 7, присъствали на унищожаването (приложение № 3). Копие от протокола по ал. 1 се изпраща в ИАЛ и в дирекция „Лекарствена политика“ на Министерството на здравеопазването в срок до 5 дни от извършване на унищожаването, съгласно чл. 13, ал. 1 и 2 от Наредбата.

По делото няма никакви доказателства за начина на унищожаване на лекарствата. Действително в чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че търговците на едро, вносителите и производителите се задължават да приемат без заплащане от търговците на дребно и лечебните заведения лекарствата по чл. 2, ал. 1, които са били доставени от тях, и да ги заявяват за унищожаване в 6-месечен срок от датата на получаване. В чл. 5, ал. 2 от Наредбата обаче изрично е посочено, че за предаването и приемането на лекарствата се съставя приемно-предавателен протокол в два екземпляра - по един за двете страни, които се задължават да съхраняват протокола за срок три години. Именно тези протоколи не са представени от задълженото лице, поради което настоящият състав намира, че не са представени категорични доказателства, че процесните количества лекарства са бракувани. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в тази част, като решението в същата част следва да бъде оставено в сила.

В този смисъл е и Решение №11499 от 12.11.2021г. по адм. дело № 2937/2021г. на ВАС, постановено между същите страни, при същите фактически установявания.

Относно правния спор с предмет допълнително начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 2 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

Не е спорно, че процесните четири автомобила са осчетоводени по с/ка 205 „Транспортни средства“, че е упражнено право на приспадане на данъчен кредит при придобиването им и че са начислени за тях разходи за амортизации по с/ка 602. По делото обаче не са ангажирани убедителни доказателства, че тези автомобили са използвани за целите на осъществяваната облагаема икономическа дейност от дружеството. Правилни са изводите на административния съд, че представените единствено пътни книжки са подробно анализирани от ревизиращите органи, в резултат на което са констатирани съществени несъответствия в данните от километропоказателите на процесните автомобили, посочени в самите пътни книжки, с данните от километропоказателите, регистрирани при извършените годишни технически прегледи и при извършени ремонтни услуги. Следва да се има предвид и че пътните книжки са частни документи и се ползват с формална доказателствена сила, като същите следва да се преценяват с оглед останалите доказателства по делото, каквото именно е сторено от съда. Правилен се явява и изводът на съда, че процесните разходи за амортизация е възможно да бъдат проследени и се начисляват поотделно за всеки от процесните автомобили, като същите представляват преки разходи и следва да участват при формиране на данъчната основа за облагане по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в приложимата редакция, за ревизираните периоди до 2015 г. включително. Правомерно е изчислена и данъчната основа за начисляване на ДДС за следващите данъчни периоди.

Неоснователни са възраженията, че относно данъчен период м. 12.2014г. РА се явява нищожен. Причина, че за този данъчен период не са установени суми за внасяне, е обстоятелството, че дружеството е декларирало ДДС за възстановяване (- 4252,45 лева), чийто размер е намален на (-3925,71 лв.) със сумата на установените при ревизията задължения общо в размер на 326,74 лв.

В касационната жалба не са изложени конкретни съображения в подкрепа на твърдяната неправилност на съдебния акт относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 251,01 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактури, издадени от „Б. Х. ЕООД и „Валпа-04” ЕООД, с предмет „нощувки”, „хотелски услуги” и „туристическа услуга” и в размер на 399,09лв. на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактура № 727055336/02.08.2014г. с издател „Зора-М.М.С." ООД с предмет прахосмукачка, кафемашина, ютия, пасатор, тостер, 2 броя телевизори с тв-стойки, сешоар, филтър.

След задължителната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира решението и в тази част за правилно.

С оглед на гореизложеното касационната инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон изводи. Съображенията за това са изцяло правилни, касационната инстанция ги споделя напълно, поради което и препраща към мотивите на Административен съд – Пловдив на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Решението на Административен съд – Пловдив е правилно постановено и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на касационния контрол /неоснователността на двете касационни жалби/ и различния материален интерес по тях, на НАП /виж § 1 т.6 от ДР на АПК/ се дължат разноски в размер на 3 087,07 лева за касационната инстанция. На „Евросчет-Ф” ЕООД се дължат разноски в размер на 2 750,53 лева за касационната инстанция.

Водим от горното, състав на ВАС, осмо отделение:

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1293 от 01.07.2022г., постановено по адм. дело № 991/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Евросчет-Ф” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „П. Л. № 21, ет. 4, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3 087,07 /три хиляди осемдесет и седем лева и седем стотинки/ лева разноски за касационна инстанция.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Евросчет-Ф” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „П. Л. № 21, ет. 4, сумата от 2 750,53 /две хиляди седемстотин и петдесет лева и петдесет и три стотинки/ лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА