Р Е Ш Е Н И Е

№ 691

гр.София, 18.11.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Кристина Цветкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 926/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Б. Я. Р., А. Х. Р. Й., Ю. Х. Р. (наследници на починалия в хода на процеса ищец Х. Р.), срещу въззивно решение № 1065/24.10.2024 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр. д. № 406/2024 г., в частта, с която искът, предявен от наследодателя им Х. Р. против Прокуратурата на Република България е отхвърлен за разликата над 12 000 лв., на осн. чл. 2б ЗОДОВ; ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част от главницата над 12 000 лв., считано от считано от 05.08.2021 г., на осн. чл. 86 ЗЗД.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: кои са релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; следва ли въззивният съд да обсъди релеватните за въззивното производство обстоятелства, доводи и възражения на страните и за необходимото съдържание на въззивното решение.

По тези въпроси има многобройна и непротиворечива практика на тричленни състави на Върховния касационен съд, която настоящият напълно споделя. Обобщени, съображенията в решенията на ВКС, допълнени и от настоящия състав, са следните:

Относно тълкуването на чл. 2б ЗОДОВ: Както е изяснено напр. в решение № 117/22.02.2024 г. по гр. д. № 1194/2023 г. на ВКС,...