Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 10732 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), представляван от ст. юрк. Р. Г., против решение № 5059 от 25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 5839/2022 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ).
Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение с доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се потвърди като законосъобразен оспореният административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – „О. Г. ООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. М. Г., в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска оспореното съдебно решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 000030-5258/6.6.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на „О. Г. ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина“, ж. к. „Х. С. , Търговски комплекс, офис 8, за възстановяване на платена с платежно нареждане от 26.05.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
В мотивите на акта е посочено, че за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. Ботевград, бул. „3-ти Март“ № 79, хотел „Ботевград“, по влязло в сила Решение № 000030-1711/13.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП се дължат в условията на кумулативност две такси, а именно: 1. държавна такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ във вр. чл. 3, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ) – за издаване на лиценз в зависимост от броя на игралните места, включени в лиценза, в размер на 8300 лева в хипотезата на зала с 23 броя игрални места; и 2. държавна такса по чл. 30, ал. 6, изречение първо от ЗХ (в зависимост от срока на издадения лиценз) – 25 000 лева в хипотезата на срок на лиценза от 5 години. Административният орган се мотивира, че таксите се дължат на различни основания, регламентирани в ЗХ, като въвеждането на новите разпоредби на чл. 30, ал. 5 и ал. 6 от ЗХ, с които се дължат такси за издаване и поддържане на лицензи според критериите „срок на лиценза“ и „брой жители в населеното място“ по местонахождение на обекта, не изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал.1 от ЗХ.
Въз основа на безспорно установена фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд достига да правен извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Изложените в тази насока мотиви са, че обжалваното Решение на изпълнителния директор на НАП е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати нарушение на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Съдът приема, че в настоящия случай не е налице основание да се събира втора такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, тъй като дейността на „О. Г. ООД се облага с алтернативен данък по реда на чл. 242, ал. 1 от ЗКПО – алтернативен данък върху хазартна дейност с игрални автомати, който е окончателен. В този случай се дължи само таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ. Доколкото разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ (предишна ал. 5 – преди измененията от ДВ, бр. 69 от 2020 г.) продължава да е действаща и с непроменено съдържание след приемането на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.), то закрепената в тази разпоредба императивна норма не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. По тези съображения първоинстанционният състав е обосновал наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК и въз основа на това е отменил процесния акт като незаконосъобразен, като в съответствие с изхода на спора е присъдил разноски на жалбоподателя в размер на 1350,00 лева.
Решението на АССГ е правилно.
Настоящият касационен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ (в редакцията – ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ, бр. 69 от 2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 от ЗХ е преномерирана в ал. 7, като съдържанието й остава непроменено. Правилно първоинстанционният съд тълкува и прилага разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само таксите по чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Нормата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не се явява нова по отношение на заплатените от „О. Г. ООД такси, тъй като същата е съществувала както към момента на подаване на искането му с вх. № 000030-4496/11.06.2020 г. за издаване на нов лиценз за срок от 5 години по реда на чл. 36, ал. 4 от ЗХ за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, така и към момента на издаване на лиценза с Решение № 000030-1711/13.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за срок от 5 години.
Хазартните игри с игрални автомати в игрална зала се облагат с данък по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 от ЗХ, (предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението – ДВ, бр. 69 от 2020 г.), изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, както и от срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в част Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на касационния жалбоподател, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69 от 2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца, за която има издаден лиценз, се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 (предишна ал. 5) от ЗХ предвижда, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1.
Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че в случая моментът на подаване на искането за издаване на лиценз е ирелевантен за приложимостта на разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ, във вр. с 86, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗХ (ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020 г.). Разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗХ е нова, въведена с измененията от ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020 г. Искането на „О. Г. ООД за издаване на лиценз е подадено на 11.06.2020 г., т. е. преди цитираното изменение. Съгласно 86, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗХ (ДВ, бр. 69 от 2020 г.) образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Предвид датата на подаване на искането на „О. Г. ООД (11.06.2020 г.), с което се поставя началото на административното производство за издаване на лиценз на основание чл. 30, ал. 4 от ЗХ, в настоящия случай несъмнено е налице образувано и неприключило производство по искане за издаване/продължаване на срока на лиценза на „О. Г. ООД. Следователно, с аргумент от 86, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗХ, към това производство са приложими изискванията за издаване на лиценз съгласно нормативната уредба, действала до измененията от ДВ, бр. 69 от 2020 г. Така приложимата нормативна уредба не включва въведената по-късно (в редакцията – ДВ, бр. 69 от 2020 г.) разпоредба на чл. 30, ал. 6 от ЗХ.
Предвид горното правилен е решаващият извод на съда за недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в настоящия случай. Поради това платената от „О. Г. ООД по сметка на НАП такса с посочено основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ в размер на 25 000 лева не се дължи и същата е следвало да бъде възстановена при поискването й.
С оглед на изложените съображения, като е отменил Решение № 000030-5258/6.6.2022 г. на изпълнителния директор на НАП на основание чл. 146, т. 4 от АПК, първоинстанционният със е постановил решение при правилно приложение на материалния закон и при съответствие на изводите от фактическа и правна страна. Съображенията на съда са ясно и подробно аргументирани. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е бланкетно и същото като изцяло немотивирано не следва да бъде разглеждано. Не следва да се обсъжда и касационният довод във връзка с цитираното от касатора решение № 11 от 01.07.2003 г. по конституционно дело № 9 от 2003 г. на Конституционния съд (КС), доколкото това решение на КС е неотносимо към предмета на настоящия спор.
Предвид липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и на тези по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2650,00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева, доказани с представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка за извършено плащане в брой на уговорената сума за адвокатско възнаграждение. Не е направено възражение за прекомерност.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5059/ 25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 5839/2022 г. по описа на Административен съд – София – град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „О. Г. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина“, ж. к. „Х. С. , Търговски комплекс, офис 8, сумата от 2650,00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА
секретар:
Членове:
/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА