Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 10871 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. Б. срещу Решение № 87/12.10.2022 г. на Административен съд – Видин (АдмС – Видин) по адм. дело № 133/2022 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. Б. против Решение № РД-02-36-586/07.06.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР), с което на общината е определена обща финансова корекция в размер на 169 420,96 лв., представляващи 25% от допустимите разходи по четири сключени договора и общината е осъдена за разноски.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В подкрепа на твърдението си за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения сочи, че съдът в противоречие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил наведените в първоинстанционната жалба доводи на О. Б. относно законосъобразността на заложените от възложителя изисквания в обществената поръчка, за които РУО на ОПРР твърди, че са в нарушение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП), съответно съставляват нередност по симсъла на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (приета с ПМС № 57/28.03.2017 г., Наредбата за посочване на нередности). В мотивите липсва изложение на становищата на страните, установените от съда факти по делото и правните изводи, до които същият е достигнал. Съдът не е установил правилно приложимия материален закон, тъй като е посочил, че определянето на финансовата корекция е съобразно Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с ПМС № 134/05.07.2010 г., която е отменена с 1 от ПЗР на Наредбата за посочване на нередности.
В допълнение се сочи, че съдът неправилно е приел, че с оспореното пред него решение е определена обща финансова корекция в размер на 25% по всички договори, като е пропуснал да установи, че по Договор № BG16RFOP001-2.002-0022-C01-S-05 и № 133 от 17.09.2019 г. с изпълнител „Изострой – ВД“ ЕООД, е определена обща финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи. Съдът не е изложил собствени фактически установявания и съответстващи на тях правни изводи, не е извършен анализ на събраните по делото доказателства, нито е формиран извод за установената фактическа обстановка въз основа на тях. Липсва извод за материалната законосъобразност на акта, тъй като не е извършена дължимата от съда проверка дали установените от РУО на ОПРР нарушения действително са налице и съставляват ли нередност, съответно правилно ли са квалифицирани съгласно Наредбата за посочване на нередности.
В касационната жалба подбробно се излагат доводи за законосъобразност на заложените от възложителя изисквания, съответно неправилност на изводите на РУО и съда за поставянето им в нарушение на ЗОП и осъществяването на състава на нередност, съобразно дадената от органа квалификация на всяко от тях. В тази връзка се сочи нарушение от страна на съда на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, тъй като не е проверена законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, при която съдът би установил несъответствие на констатираните нарушения с възприетата правна квалификация на нарушението и нередността по отношение на т. 1.4., т. 1.5. от акта, липса на посочена от органа нарушена правна норма от ЗОП за нарушението по т.1.1. от акта, противоречие с материалния закон по отношение установените по т. 1.2. и т. 1.3. от акта нарушения. Позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени изцяло Решение № РД-02-36-586/07.06.2022 г. на РУО на ОПРР, алтернативно да върне делото на АдмС – Видин за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции по представен списък, придружен с доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Д. З..
Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на ОПРР, в писмен отговор, чрез пълномощник, излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за основателна.
Производството пред АдмС – Видин е образувано по жалба на О. Б. срещу Решение № РД-02-36-586/07.06.2022 г. на РУО на ОПРР, с което е приключен сигнал за нередност № 1897 и е определена финансова корекция в размер на 169 420,96 лв. на О. Б. представляващи 25% от допустимите разходи по Договор № 130/12.09.2019 г. с „Изострой – ВД“ ЕООД на стойност 129 999,90 лв. без ДДС, Договор № 131/17.09.2019 г. с „Перфетострой“ ЕООД на стойност 88 161,52 лв. без ДДС, Договор № 132/17.09.2019 г. с „Перфетострой“ ЕООД на стойност 197 375,02 лв. без ДДС и 10% върху допустимите разходи по Договор № 133/17.09.2019 г. с „Изострой – ВД“ ЕООД на стойност 397 999,90 лв. без ДДС.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че О. Б. е провела обществена поръчка с предмет „Изпълнение на мерки за повишаване на енергийна ефективност на многофамилна жилищна страда и на сграда ПОС за предоставяне на образователни и социални услуги в гр. Белоградчик“, по която са сключени горепосочените договори. Установил е, че във връзка с извършен последващ контрол на обществената поръчка са констатирани нарушения, които водят до съмнение за нередност и до вероятност за налагане на финансови корекции, поради което е подаден сигнал за нередност № 834 до УО на ОПРР. Органът е уведомил бенефициера за този сигнал, както и за откриването на процедура по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (загл. изм. ДВ бр. 51/2022 г. – Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ), като му е указал възможността да направи възражения, и такива са направени. Съдът е установил, че след извършена проверка на сигнала за нередност са установени нарушения, свързани с незаконосъобразни изисквания към техническото предложение, незаконосъобразен критерий за подбор за упражняване на професионална дейност, назконосъобразно условие в изискванията на възложителя за авансово плащане, незаконосъобразно изискване към ценовото предложение и незаконосъобразен критерий за подбор. Приел е, че подробно са описани констатираните нарушения, за извършването на които е инициирана проверката, а актът е подробно мотивиран от фактическа и правна страна.
Горното съдът е приел за безспорно установена фактическа обстановка, въз основа на която е формирал следните изводи от правна страна:
С оглед представената по делото Заповед № РД-02-14-1116/31.12.2021 г. на заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството, Д. И. – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството е определена за управляващ орган на ОПРР 2007-20132 и ОПРР 2014-2020, като й се възлагат функции да ръководи и организира дейността на управляващия орган, както и да подписва документите от междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния и правния документооборот, пряко свързани с изпълнението на програмите, включително с документите, свързани с досъбедни, съдебни, охранителни и изпълнителни производства, поради което актът е издаден от компетентен орган.
Съдът е приел също, че оспореният пред него акт е издаден в законоустановената писмена форма, подробно е мотивиран и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на приложимото материално право. Посочил е, че са нарушени разпоредбите на чл. 160 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменние на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046) и чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. чл. 59, ал. 6 ЗОП във вр. чл. 3, ал. 3 ЗКС; чл. 2, ал. 2 ЗОП във вр. чл. 39, ал. 3 ППЗОП – незаконосъобразно изискване към ценовото предложение; чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, чл. 68, ал. 4 и ал. 5 във вр. чл. 60, ал. 1 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП – незаконосъобразен критерий за подбор – технически и професионални способности.
Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 2, т. 7, чл. 70 и чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 (Регламент (ЕО) №1083/2006), както и на чл. 143, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) №1303/2013), с оглед правомощията на държавите членки да разследват нередности и извършват финансови корекции. Приел е, че финансовата корекция се извършва съобразно Методология (МОФК), приета с ПМС № 134/2010 г. за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните процеси“, като съгласно чл. 5 от нея (в приложимата към момента на провеждане на процедурата редакция) нередностите, за които се прилага финансова корекция, са свързани с неспазване на следните основни принципи: публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
Съдът е приел, че горните нарушения са правилно квалифицирани като нередности, подбробно описани в обжалваното решение на РУО, като органът във всички отделни случаи е изложил подробни аргументи относно начина за определяне на размера на съответната корекция, при съобразяване на всички факти и обстоятелства, касаещи обществената поръчка. Приел е, че размерът на финансовата корекция от 25% е определен съобразно принципа за некумулиране на финансови корекции, както и че актът е издаден съобразно изискванията на закона и неговата цел. Съдът е посочил, че доводите на жалбоподателя са били изложени като възражения пред административния орган, който мотивирано се е произнесъл по тях в акта и мотивите му се споделят от съда.
Така мотивиран, съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил О. Б. да заплати разноски в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Решението е постановено при пълна липса на установяване на релевантната фактическа обстановка и формиране на правни изводи за законосъобразността на акта въз основа на нея, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК.
По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като в неговите мотиви не се съдържат установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора, нито собствени правни изводи по отношение на всеки от елементите от фактическия състав на установените от органа общо пет нередности – субект на нередността, нарушението на правото, причинно-следствена връзка между установените нарушения и вредата за общия бюджет на Европейския съюз.
В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК, без да установи фактическата обстановка въз основа на представените по делото доказателства, съдът не е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Изводите на съда по отношение компетентността на органа да издаде оспорения пред него акт не почиват на събраните по делото доказателства, доколкото съдът неправилно е установил издателя на Заповед № РД-02-14-1116/31.12.2021 г., с която на Д. И. – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството са възложени функциите да ръководи и организира дейността на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, а не както сочи съдът да е определена за управляващ орган на тези оперативни програми. Следва да се посочи, че управляващият орган на оперативна програма по чл. 3, ал. 2 ЗУСЕФСУ, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (в редакцията на ЗУСЕФСУ към датата на издаване на акта - ДВ бр. 39/27.05.2022 г.), са органи за управление и контрол на тези средства, създавани като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице, съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ. Ръководителят на управляващия орган, а не самият управляващ орган, е административният орган по смисъла на 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, който е и издател на акто по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ – мотивирано решение за определяне на финансова корекция.
За да обоснове извода си за материална законосъобразност на оспорения акт, първоинстанционният съд семпло е посочил, че са установени нарушения, свързани с незаконосъобразни изисквания към техническото предложение, незаконосъобразен критерий за подбор за упражняване на професионална дейност, назаконосъобразно условие в изискванията на възложителя за авансово плащане, незаконосъобразно изискване към ценовото предложение и незаконосъобразен критерий за подбор, като е посочил и нарушени разпоредби от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 и ЗОП. Липсват фактически установявания на съда относно конкретното съдържание на констатациите на органа за всяко едно от установените общо пет нарушения, за които е прието, че осъществяват състава на нередност, и обвързването им с конкретно посочена за нарушена норма от приложимия ЗОП. Нещо повече, пунктуационно обособените от съда нарушени норми от ЗОП, освен че не могат да бъдат съотнесени към така описаните нарушения, в действителност се отнасят към четири от петте констатирани от органа нарушения, за които е направен окончателен извод, че осъществяват и състав на нередност. При липсата на каквито и да било изложени от съда факти относно съдържанието на конкретно въведените от възложителя изисквания, приети от административния орган за противоречащи на посочените разпоредби на ЗОП, не може да бъде извършена проверка от касационната инстанция за правилността и обосноваността на извода за наличието на всяко от твърдяните нарушения, от своя страна съставляващи нередност според дадената от органа правна квалификация на същите. За съответствието на обжалваното решение с материалния закон касационната инстанция следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, а този извод може да бъде направен единствено въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно новелата на чл. 220 АПК.
Като не е извършил никакви фактически установявания по отношение на изложените в мотивите на оспорения административен акт нарушения на ЗОП, съдът в действителност не е обосновал своите изводи за съответствие на установените от РУО на ОПРР факти с посочените от него за нарушени правни норми на ЗОП. Не са изложени никакви мотиви от страна на съда дали констатираните нарушения са правилно квалифицирани като нередност по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Всъщност липсва и извод, че твърдяните от органа нарушения съставляват нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, доколкото преди да бъдат индивидуализирани като конкретен случай на нередност според посоченото приложение, със съответстващия им размер на предвидената финансова корекция, за всяко от нарушенията следва да бъде установено, че осъществява общия състав на нередност по смисъла на закона. Дори да са точно и пълно установени нарушенията от фактическа страна и правилно да са посочени нарушените правни норми от ЗОП, то преценката на съда за правилното приложение на материалния закон от административния орган включва и проверката дали тези нарушения са правилно квалифицирани като нередност. В съдебното решение липсват мотиви и в двете посоки, като само е заключено, че нарушенията са правилно квалифицирани като нередности.
В тази връзка, особено съществено е и неправилното установяване от съда на приложимия материален закон, доколкото за определянето на финансова корекция е прието приложението на МОФК (отм.). Финансовата корекция е административна мярка по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, прилагането на която не цели санкциониране на бенефициера за осъществено от него нарушение на правото на ЕС или свързаното с него национално право, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на мярката следва да бъде преценявана съобразно действащата към момента на издаване на акта, с който същата се прилага, материалноправна норма, предвиждаща основанието за прилагането й, издирването на която е задължение на съда във връзка с преценката за съответствието на административния акт с материалния закон.
Липсата на изводи на съда относно фактическите и правни основания за всяко от констатираните от РУО на ОПРР нарушения е съществено. Констатациите на органа за нарушения се свеждат до две групи нередности по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, но следва да се отбележи, че с оглед различните обстоятелства при сключването на договорите по различните обособени позиции, водят до определянето на различен процентен показател на корекцията. Така за една и съща нередност, органът е обосновал определянето на финансова корекция в размер на 25% по три от засегнатите договори и финансова корекция в размер на 10% по четвъртия за едната категория, съответно корекция в размер на 10% по три от договорите и корекция в размер на 5% по четвъртия за другата категория нередност, което нито е установено от съда, нито е обсъдено в мотивите. Правилно в тази връзка се сочи от касатора, че съдът е пропуснал да констатира, че при приложението на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности, с оглед наличието на повече от една установена нередност с индивидуализиран различен процентен показател на корекцията, и повече от един засегнат договор, е определена финансова корекция освен в размер на 25%, то и такава в размер на 10% върху допустимите разходи по Договор № 133/17.09.2019 г. с „Изострой – ВД“ ЕООД. Именно поради различието в правните последици на постановения акт по отношение на всеки един от засегнатите от установените нередности договори, съдът дължи проверка на законосъобразността на волеизявлението на административния орган за определянето на финансова корекция по всеки от тях поотделно. Т.е. определянето на финансова корекция по отношение на всеки един договор следва да се разглежда като волеизявление със самостоятелно битие, като самостоятелен индивидуален административен акт, законосъобразността на който следва да бъде проверена от съда на всички основания по чл. 146 АПК, независимо дали се касае за едни и същи нарушения, обосновани от едни и същи факти.
Такава проверка не само не е извършена от съда с обжалваното решение, но и е пропуснато установяването наличието на тези самостоятелни по своята същност изявления на органа за определяне на финансова корекция по всеки от засегнатите общо четири договора, като е прието, че е определена обща финансова корекция в размер на 25% върху всички допустими разходи.
При постановяване на своето решение по проверка законосъобразността на решение за определяне на финансова корекция, съдът е длъжен да извърши анализ относно релевантните за спора факти по всяко едно от твърдените от административния орган нарушения, по правната му квалификация, както и по трите елемента от фактическия състав на нередността, включително правната квалификация на нередността. Дължат се мотиви и относно определения размер на финансовата корекция, както като определен процентен показател, така и като основа, спрямо която същият следва да бъде приложен от органа при извършване на финансовата корекция по реда на чл. 75 ЗУСЕФСУ. Въпреки подробно изложените в първоинстанционната жалба възражения по всяко едно от петте констатирани от РУО нарушения, първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по нито едно от тях. Ограничил се е да посочи, че констатираните нарушения са описани подробно и актът е подробно мотивиран от фактическа и правна страна, а нарушенията правилно са квалифицирани като нередности. Липсва изложение на правни изводи въз основа на установени от съда факти и обстоятелства, имащи отношение към всяко от твърдяните от органа нарушения. Липсата на собствени за съда изводи всякога се възприема от съдебната практика като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до отмяна на решението. Поради това и направеният в решението краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл 172а, ал. 2 АПК, както се сочи и от касатора.
След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че са налице посочените нарушения, водещи до определяне на финансова корекция по всеки от засегнатите договори, съдът не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отхвърлянето на жалбата на О. Б. против административния акт, при липса на обосновани правни изводи на съда досежно посоченото от административния орган основание за определяне на финансова корекция, както в размер на 25% по три от засегнатите договори, така и в размер на 10% по четвъртия от тях, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт.
Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като бъдат изложени мотиви налице ли са посочените от управляващия орган нарушения, правилно ли са квалифицирани те по съответните точки от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, законосъобразно ли е определен размерът на финансовата корекция за всяко от тях, както и правилно ли е определена основата, спрямо която финансовата корекция се налага.
При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 87/12.10.2022 г. на Административен съд – Видин по адм. дело № 133/2022 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА