Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 10897 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я. Ц. против решение № 948 от 04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 248/2022г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на главния архитект на община Ботевград, обективиран в писмо изх.№ АБ-1У-133/2/ от 02.03.2022 г., да издаде удостоверение за търпимост за лятна кухня с площ 10 кв. м. и сайвант с площ 72 кв. м., находящи се в УПИ III-502, кв. 66 по плана на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за издаване на удостоверение за търпимост да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № АБ-1У-133/ 22.06.2021 г. със задължителни указания. Претендира и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът главен архитект на община Ботевград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл са изложени подробни съображения, които настоящата инстанция споделя.

При правилно тълкуване и прилагане на закона и обосновани от доказателствата са и изводите на решаващия съд, че отказът на административния орган да издаде удостоверение за търпимост на описаният в заявлението на жалбоподателя сайвант със застроена площ 72 кв. м., находящ се в собствения му УПИ III-502, кв. 66 по плана [населено място], разположен на вътрешната регулационна граница с УПИ II-501, кв. 66 по плана на [населено място], е законосъобразен. По делото е установено, че през 2010 г. жалбоподателят извършва основен ремонт, укрепителни работи и преустройство на съществуващи в собствения му имот на вътрешната регулационна граници с УПИ II-501, кв. 66 по плана на [населено място] сайвант и плевник, като в рамките на квадратурата на двете стопански постройки са изградени лятна кухня, складово помещение и котелно помещение. Поставена е дограма, изпълнени са настилки, облицовки и водопроводна и канализационна инсталации. Помещенията са на едно ниво, с общ скатен покрив, покрит с керемиди. В този смисъл са събраните гласни доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза.

При тези факти административният съд правилно приема, че описаният в заявлението на жалбоподателя сайвант с площ от 72 кв. м. не съществува. Към датата на издаване на административния акт в имота на жалбоподателя на вътрешната регулационна граница с УПИ II-501, кв. 66 по плана на [населено място] са изградени лятна кухня, склад и котелно помещение, които независимо че са на мястото и в параметрите на съществувалите стопански сгради, по своите конструктивни характеристики и функционално предназначение представляват нов обект.

С оглед времето на извършване на строителството (през 2010 г. по данни на жалбоподателя, отразени в констативния протокол и съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза), новият строеж не попада във времевия обхват на разпоредбите на 16 от ДР на ЗУТ и на 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим.

Възраженията на жалбоподателя, че сайвантът е построен преди 1950 г. и представлява търпим строеж, тъй като е допустим по строителните правила и нормативи, действали към момента на изграждането му, са неоснователни. Както вече се посочи, в имота на жалбоподателя няма строеж с такива характеристики. Съществуващите на място лятна кухня, котелно и складово помещения, представляват постройка на допълващото застрояване, която по своите конструктивни характеристики и предназначение и не може да се да се квалифицира като навес, заслон, сушина (значение на думата сайвант в Българския тълковен речник, изд. Наука и изкуство).

Изводът на административния съд за законосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за търпимост на лятна кухня с площ от 10 кв. м., също е законосъобразен, обоснован от доказателствата и се споделя от настоящата инстанция.

Установено е, че лятната кухня е построена в имота на жалбоподателя на уличната регулационната линия на собствения му УПИ III-502, кв. 66 и на регулационната границата с УПИ IV-503, кв. 66, на калкан със съществуващата в съседния имот жилищна сграда. Лятната кухня е изградена през периода 1940- 1959 г. (свид. Г. и М. С.), поради което попада в приложното поле на 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, който поставя като изискания строежът да е построен до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая правилно е прието, че строежът не е търпим, тъй като не съответства на правилата и нормативите към момента на изграждането му, а и на действащите правила и нормативи. Съображенията на административния съд за недопустимост на постройката съгласно чл. 42, ал. 2 ЗУТ и чл. 228 от Закона за благоустройство на населените места (отм.), следва да бъдат допълнени като се посочи, че разполагането на второстопенни постройки на уличната регулационна линия е недопустимо и съгласно чл. 167 от Правилника за планово изграждане на населените места (отм.), действал в периода 1950-1960 г., който също въвежда изискване тези постройки да се разполага най - малко на 5 метра зад лицевата сграда.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си.

Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, решението е постановено след съвкупна преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, върху които съдът изгражда изводите си по съществото на правния спор. Съдебният акт е със съдържанието, посочено в чл. 172а ал. 1 и ал. 2 АПК, като заключенията на съдебния състав са подробно мотивирани.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на община Ботевград сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 948 от 04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 248/2022 г. по описа на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА Я. Ц. от гр. София, [улица], [адрес] да заплати на община Ботевград, гр. Ботевград, [улица] сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА