Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 10953 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 178, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК) във вр. с чл. 8м, ал. 4, изр. второ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) във вр. с чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуални представители Славкова и Григорова, както и от министъра на туризма, чрез процесуален представител Велкова, против решение № 820 от 27.10.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-551/2022г., с което е отменено решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет за прекратяване на процедурата за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка“, община Созопол, област Бургас, и преписката е върната на концедента за продължаване на процедурата съобразно мотивите, изложени в решението.

В двете касационни жалби са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели излагат сходни съображения, с които оспорват извода на КЗК за немотивираност на решението на концедента за прекратяване на концесионната процедура.

Касационният жалбоподател - Министерски съвет на Р. Б. твърди, че не е налице законово изискване концедентът да предостави на участниците „мотиви“ за прекратяване на процедурата. Счита, че КЗК неправилно се е позовала на нормата на чл. 119, ал. 2 ЗК и е достигнала до незаконосъобразен извод, че докладът на министъра на туризма е следвало да бъде доведен до знанието на заинтересованите страни. Намира за неправилен изводът на Комисията, че с непредоставянето на този доклад и приложенията към него е ограничено правото на защита на жалбоподателя „Кафе градина“ ЕООД, квалифицирано като съществено процесуално нарушение. От една страна касационният жалбоподател се позова на предходно изразените от него съображения, че концеденът няма законово задължение да предоставя документи и информация на заинтересованите лица освен изрично посочените, какъвто не е споменатият доклад, а от друга, сочи, че докладът и приложенията са част от преписката по приемане на оспорваното решение на МС (РМС), съдържащи фактическите и правните основания за приемането му, което позволява, както на КЗК, така и на съда да проверят неговата законосъобразност. Допълнително отбелязва, че правото на защита на жалбоподателя „Кафе градина“ ЕООД е гарантирано чрез предоставената му възможност да оспори неблагоприятния за него акт, от която възможност дружеството се е възползвало. На следващо място, касационният жалбоподател оспорва извода на КЗК, че РМС № 544 от 29.07.2022г. представлява немотивиран акт. В тази връзка сочи, че част от преписка № КЗК-551/2022г. е докладът на министъра на туризма, приложение към който е становище на дирекция „Икономическа и социална политика“ (ДИСП) от Администрацията на Министерския съвет. Пояснява, че в доклада и приложеното към него становище са посочени фактическите и правни основания за приемане на предложения проект на решение за прекратяване на процедурата на основание чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗУЧК. В подкрепа на горното цитира извлечение от становището на ДИСП, според което с включването на изисквания към участниците, които не съответстват на разпоредбите на ЗУЧК и на решението на МС за откриване на процедурата за определяне на концесионер, комисията е извършила нарушение при откриването и провеждането на процедурата, което не може да бъде отстранено, без да се променят първоначално определените основания за изключване. В допълнение касационният жалбоподател развива подробни съображения, с които оспорва като необоснован извода на КЗК, че е налице вътрешно противоречие в доклада на министъра на туризма досежно основанията по т. 13.3 и 13.5 от документацията за концесията. Позовава се на становището на ДИСП, че цитираните изисквания са относими към личното състояние (качеството) на участниците и представляват основания за изключване извън изчерпателно изброените в чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК. След като посочените основания не са сред предвидените в чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК, не е възможно участниците да се позоват на чл. 8е, ал. 6 ЗУЧК, предвиждащ определени хипотези, при които основанията за изключване по ал. 4 не се прилагат. В този смисъл не открива твърдяното от КЗК противоречие. Касационният жалбоподател намира за необосновано и приетото от КЗК, че основанията за изключване по чл.8е, ал. 4 и 5 ЗУЧК не са част от съдържанието на решението за откриване, поради което няма как да се твърди несъответствие между решението и документацията в тази им част. Позовава се на чл. 8к, ал. 1 ЗУЧК, според който документацията за концесията за морски плаж се изготвя в съответствие с решението за откриване на процедурата, но в случая с РМС № 212 от 15.03.2021г. не са делегирани права на комисията да определя други изисквания към участниците. По изложените съображения касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решение № 820 от 27.10.2022г. на КЗК по преписка № КЗК-551/2022г. и постановяване на решение по същество, с което да бъде оставено в сила РМС № 544 от 29.07.2022г.

Касационният жалбоподател – министър на туризма, твърди, че КЗК погрешно е възприела фактическата обстановка по преписката. Сочи, че КЗК неправилно е придала на жалбоподателя „Кафе градина“ ЕООД качеството на участник, определен за спечелил откритата процедура за възлагане на концесия за морски плаж, от което е направила необоснован извод, че като такъв има правно защитим интерес да се запознае с мотивите за прекратяване на процедурата. Пояснява, че министърът на туризма е внесъл в МС доклад с проект на решение за определяне на спечелил участник и по този проект е следвало да бъде определен за концесионер „Кафе градина“ ЕООД. В случая обаче на проведеното на 15.06.2022г. заседание на МС проектът не е приет, а на министъра на туризма е възложено да внесе проект на решение за прекратяване на процедурата. Твърди, че КЗК погрешно е тълкувала нормите на чл. 119, ал. 1 и 2 ЗК, намирайки ги за приложими в процедура по чл. 8м, ал. 1-4 ЗУЧК. Поддържа, че при провеждане на концесионна процедура по реда на специалния ЗУЧК, докладът на комисията не съдържа мотиви за прекратяване на процедурата, тъй като работата на помощния орган приключва с предложение на проект за решение на МС за определяне на спечелил концесионната процедура. Сочи, че в случая мотивите за прекратяване на процедурата се съдържат в последващия доклад на министъра на туризма, който той е внесъл по възлагане от МС съгласно протоколно решение от 15.06.2022г., както и в становището на ДИСП, което е приложение към доклада. Касационният жалбоподател развива и съображения за неприложимост на чл. 119, ал. 1 и 2 ЗК в процедури по възлагане на концесии за морски плажове, уредени в ЗУЧК, като счита, че специалният ЗУЧК не предвижда изрично уведомяване на участници в процедурата за решението на МС за определяне на концесионер, по аналогия и за решението за прекратяване на процедурата, които актове се оповестяват чрез обнародването им в Държавен вестник. Допълнително намира за необоснован извода на КЗК за немотивираност на оспорваното решение, като твърди, че мотивите за неговото постановяване се съдържат в доклада на министъра на туризма и документите, към които същият препраща. По тези съображения министърът на туризма моли за отмяна на решение № 820 от 27.10.2022г. на КЗК и постановяване на решение по същество, с което да бъде потвърдено решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет за прекратяване на концесионната процедура.

Ответникът – „КАФЕ ГРАДИНА“ ЕООД не взема становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежни страни в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 178, ал. 1 ЗК във вр. с чл. 8м, ал. 4, изр. второ ЗУЧК.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения:

С обжалваното решение № 820 от 27.10.2022г. е отменено решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет за прекратяване на процедурата за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка“, община Созопол, област Бургас; върната е преписката на концедента за продължаване на процедурата съобразно мотивите, изложени в решението; оставени са без уважение исканията на Министерски съвет и на министъра на културата за възлагане на направените по производството разноски.

За да постанови този резултат, КЗК е приела, че съобразно препращащата норма на чл. 8м, ал. 4 ЗУЧК спрямо решението за прекратяване на процедурата е приложима нормата на чл. 119, ал. 1 ЗК, въвеждаща задължение на концедента да уведоми заинтересованите участници за акта, като към уведомлението приложи и протокола на комисията съгласно чл. 119, ал. 2 ЗК. В случая същинските мотиви за прекратяване на процедурата не са отразени в протоколите от работата на комисията по чл. 8ж, ал. 1 ЗУЧК, а се съдържат в стенограмите на МС /публично достъпни на електронната страница на МС/, както и в доклада на министъра на туризма и приложенията към него. Следователно и по аргумент от чл. 119, ал. 2 ЗК Комисията е счела, че именно докладът е следвало да бъде доведен до знанието на заинтересованите страни. В случая уведомяването за акта е извършено посредством обнародването му в Държавен вестник, като на „Кафе градина“ ЕООД не е предоставено копие на доклада на министъра на туризма, включително на приложенията към същия, което е квалифицирано от КЗК като съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, комисията е приела, че дори и да не е налице задължение на концедента за предоставяне на копия на документи по преписката, съдържащи мотивите за поставения краен акт, решението за прекратяване на концесионната процедура се явява немотивирано, което е самостоятелно основание за отмяната му. До този извод КЗК е достигнала след анализ на стенограмите от заседанията на МС и протоколно решение по т. 25 от дневния ред на заседанието на МС на 15.06.2022г., като е счела, че последното обективира указания, които не са обвързани с конкретна правна норма, позволяваща извършването на контрол за законосъобразност, а именно на основание на това протоколно решение е изготвен докладът на министъра на туризма, послужил за приемане на решението за прекратяване на процедурата. Такива основания КЗК не е установила да се съдържат и в изготвената стенограма от заседанието на МС на 15.06.2022г., на което по разглежданата точка принципно са обсъждани необходимостта от изготвяне на нова методика за оценка във връзка с концесионното възнаграждение и наличието на допуснати нарушения в хода на откриване и провеждане на процедурата. КЗК е отбелязала също така, че концесионната процедурата е прекратена на основание чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗК, което от фактическа страна е мотивирано с констатирано несъответствие между изброените в чл. 8е, ал. 4 и 5 ЗУЧК основания за изключване и тези, съдържащи се в документацията за концесията, одобрена от комисията по чл. 8ж, ал. 1 ЗУЧК. Във връзка с горното КЗК е приела, че от мотивите в доклада на министъра на туризма и приложенията към него не става ясно как установеното несъответствие се е отразило върху законосъобразността на решението за откриване и всъщност дали е изпълнена хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗУЧК, което е счетено като допълнителен аргумент за немотивираност на акта. КЗК е приела още, че в доклада на министъра на туризма е налице до известна степен вътрешно противоречие досежно заложените в документацията за концесия основания за изключване. Посочила е, че според изложеното в доклада основанията за изключване по т. 13.3 и 13.5 от одобрената документация разширяват обхвата на чл. 8е, ал. 4 и 5 ЗУЧК, както и че условието по т. 13.5 не предвижда възможност участник да представи доказателства, които опровергават това твърдение. С. К. ако се приеме становището на министъра на туризма, че основанията по т. 13.3 и 13.5 разширяват обхвата на чл. 8е, ал. 4 и 5 ЗУЧК, спрямо тях в документацията е предвидена възможност за представяне на доказателства, които опровергават наличието им. Допълнително КЗК е акцентира върху заключението в доклада, че включените изисквания в документацията противоречат на ЗУЧК и на решението за откриване, като е отбелязала, че основанията за изключване по чл. 8е, ал. 4 и 5 ЗУЧК не са част от съдържанието на решението за откриване и няма как да се твърди несъответствие между решението и документацията в тази им част. Въз основа на изложеното, КЗК е направила извод, че в доклада на министъра на туризма не са налични основания, обосноваващи законосъобразно прекратяване на процесната концесионна процедура, по отношение на т. 13.3 и 13.5 от документацията за концесията.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на КЗК, че по аргумент от чл. 119, ал. 2 вр. ал. 1 ЗК концедентът е следвало да предостави на заинтересованите лица всички документи, съдържащи мотиви за приетото решение. Посочените разпоредби предвиждат, че концедентът уведомява по електронен път чрез електронни средства, включително електронна поща, заинтересованите кандидати и участници за решението за определяне на концесионер, съответно за решението за прекратяване на процедурата, като към уведомлението се прилага протоколът на комисията, с който е мотивирано решение по чл. 102, ал. 4, когато има такова, а при открита процедура - и протоколът по чл. 99, ал. 2. Видно е, че посочената норма не визира всички актове на помощния орган, обективиращи съображения за предприети действия/взети решения, а точно определени - протоколът, с който е мотивирано решение по чл. 102, ал. 4, когато има такова, а при открита процедура - и протоколът по чл. 99, ал. 2. Единствено изброените актове следва да бъдат приложени към уведомлението по чл. 119, ал. 1 ЗК. Ето защо неправилно КЗК се позовава на чл. 119, ал. 2 ЗК, като приема, че по аналогия същата разпоредба е приложима и спрямо доклада на министъра на туризма и приложенията към него, в които са изложени мотивите за прекратяване на процедурата. Освен това, съгласно чл. 8д, ал. 1 и 2 ЗУЧК решението на МС за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж се обнародва в „Държавен вестник“. Според чл. 8м, ал. 2 ЗУЧК Министерският съвет приема решение за определяне на концесионер, което също се обнародва в „Държавен вестник“, т. е. специалният закон предвижда специален ред за оповестяване на решението, който изключва изричното уведомяване на отделните участници в процедурата. След като специалният ЗУЧК предвижда обнародване в „Държавен вестник“, както на решението на концедента за откриване на процедурата, така и на решението му за определяне на концесионер /независимо от броя на участниците/, по аналогия същият начин на оповестяване е приложим и по отношение на решението за прекратяване на процедурата. В тази връзка е неправилно позоваването на чл. 119, ал. 1 и 2 ЗК, приложим на основание препращащата норма на чл. 8м, ал. 4 ЗУЧК. Действително мотивите на административния акт позволяват да се установят съображенията на неговия издател да постанови акт с определено съдържание, като по този начин засегнатото лице може да организира своевременно и адекватно защитата си. В случая обаче, предвид специфичната законова процедура по оповестяване на решението и публикуването в Държавен вестник единствено на неговата разпоредителна част, не може да се приеме, че концеденът има разписано задължение да предостави на участниците документите, съдържащи мотивите за приемане на крайния акт, преди, след или едновременно с приемането/обнародването му. Същественото в случая е, че мотиви за прекратяване на процедурата се съдържат в документи от административната преписка – доклад на министъра на туризма и приложения към него, предхождащи приемането на РМС № 544/29.07.2022г., към които последното препраща. Ето защо не може да се приеме изводът на КЗК, че правото на защита на жалбоподателя е било ограничено, оттам че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в най-пълна степен чрез предоставената му възможност да оспори неблагоприятния за него акт, от която възможност същият се е възползвал. Освен това, наличието на посочените документи, като част от преписката по приемането на решението на МС, позволява, както на КЗК, така и на съда да осъществят всеобхватен контрол за неговата законосъобразност.

Настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен и извода на КЗК за немотивираност на решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет за прекратяване на процедурата за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка“, община Созопол, област Бургас. Решението е прието на основание чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗК и чл. 8м, ал. 4 ЗУЧК, протоколно решение по т. 25 от дневния ред на заседанието на МС на 15.06.2022г., мотивиран доклад на министъра на туризма и приложенията към него. Видно е, че решението препраща към конкретни документи, съдържащи фактическите основания за приемането му. Така с протоколно решение по т. 25 от дневния ред на заседание на МС на 15.06.2022г., по т. 1 не е приет предложения от министъра на туризма проект на решение за определяне на концесионер на морски плаж „Червенка“, община Созопол и по т. 2 е възложено на министъра на туризма да внесе за заседание на МС проект на решение за прекратяване на процедурата за възлагане на концесия за посочения морски плаж. Видно от стенограмата от това заседание решението е прието след обсъждане на становище на ДИСП с подробно изложени аргументи, че процедурата следва да бъде прекратена на основание чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗК и дискусия за допуснати нарушения в хода на откриване и провеждане на процедурата, включително липса на одобрена финансова обосновка. Следва да се отбележи, че право на концедента - Министерски съвет, при условията на предоставената му оперативна самостоятелност, е да откаже да приеме предложения му проект на решение за избор на концесионер и да възложи на министъра на туризма да внесе проект за прекратяване на процедурата, съобразявайки в случая аргументите в становището на ДИСП. Ето защо е незаконосъобразен изводът на КЗК, че указанията на МС към министъра на туризма да изготви проект на решение за прекратяване на процедурата не били обвързани с конкретна правна норма, позволяваща да се извърши контрол за законосъобразност. Още повече, предмет на оспорване е решението на МС за прекратяване на процедурата, а не протоколното решение от 15.06.2022г. Настоящият състав споделя изцяло доводите на касационните жалбоподатели, че фактически мотиви за приетото решение се съдържат в доклада на министъра на туризма, с който е предложено приемането му, както и в становище на ДИСП, към който докладът препраща, представляващо т. 6 от приложенията към него. При съобразяване с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, съдържащ се в административната преписка, константна е съдебната практика, че е допустимо мотивирането на акта чрез препращане към други документи.

Необоснован е изводът на КЗК, че съображенията, изложени в доклада на министъра на туризма ведно с приложенията към него, създават неяснота дали в действителност е изпълнена хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗУЧК за прекратяване на концесионната процедура, което е допълнителен аргумент за немотивираност на оспорваното решение на МС. В становището на ДИСП, приложено към доклада на министъра на туризма, се съдържат ясни и точни мотиви, че е налице основание за прекратяване на процедурата по чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗК. Съгласно последната разпоредба, приложима на основание препращащата норма на чл. 8м, ал. 4 ЗУЧК, концедентът издава мотивирано решение за прекратяване на процедурата, когато се установят нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията за възлагане на концесията по чл. 59. Едно от тези условия е за участника и за посочените от него подизпълнители и трети лица да не е налице основание за изключване – чл. 59, т. 1 ЗК. По този повод в доклада е посочено, че с включването в документацията за концесията на изисквания към участниците, които не съответстват на разпоредбите на ЗУЧК и на решението на МС за откриване на процедурата за определяне на концесионер, комисията е извършила нарушение при откриването и провеждането на процедурата, което не може да бъде отстранено, без да се променят първоначално определените основания за изключване. Горният извод е обоснован с обстоятелството, че при условията на специалния ЗУЧК концедентът не може да приложи чл. 116, ал. 3 ЗК, като възложи на комисията да отстрани нередовността, изразяваща се в установен пропуск или нарушение в работата на комисията, което може да бъде отстранено. При установено нарушение в работата на комисията концеденът има единствено правото да прекрати процедурата, за да не допусне приемането на незаконосъобразен акт за определяне на концесионер, основаващ се на опорочена процедура. Констатираното несъответствие между основанията за изключване, регламентирани в чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК, и допълнително предвидените в одобрената документация за концесията, с което на практика комисията недопустимо е разширила обхвата на чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК, е подробно аргументирано в становището на ДИСП като основание за прекратяване на процедурата по чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗК, предвид неприложимостта на чл. 116, ал. 3 ЗК.

Основанията за изключване на участник в открита процедура по чл. 8а, ал. 2 ЗУЧК са изчерпателно посочени в нормите на чл. 8е, ал. 4 и 5 ЗУЧК. В одобрената документация за процесната концесия обаче са предвидени допълнителни условия за отстраняване извън законоустановените. Такива са условията по т. 13.3 и т. 13.5, които предвиждат, че в откритата процедура не може да участва самостоятелно или като член на обединение и не се допуска или отстранява участник, който е виновен за професионални нарушения (свързани с дейности по експлоатация и/или управление на морски плаж), за които комисията, която организира и провежда откритата процедура, разполага с писмени доказателства, издадени от компетентен орган/лице (т.13.3), както и че до участие в откритата процедура за възлагане на концесия не се допуска или се отстранява участник (самостоятелно или като обединение), който има неизпълнени задължения към Министерството на туризма, просрочени задължения за плащане на годишни концесионни възнаграждения по действащи и/или прекратени договори за концесии на морски плаж, неплатени и/или просрочени годишни наемни цени по действащи и/или прекратени договори за наем на морски плаж и/или всякакви други финансови задължения (т.13.5). Видно е, че посочените изисквания касаят личното състояние (качеството) на участниците, изразяващо се в ненадежност поради извършени професионални нарушения и неизпълнени финансови задължения към Министерството на туризма, независимо дали участниците разполагат с необходимия технически и икономически капацитет да изпълнят договора. Обстоятелствата, свързани с качествата на участниците, съставляващи основания за изключване, са изчерпателно изброени в чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК. Предвидените по т.13.3 и т.13.5 от документацията условия за отстраняване на участник не съответстват на никое от основанията по чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК, съответно спрямо тях са неприложими и хипотезите на чл. 8е, ал. 6 ЗУЧК, изключващи приложението на основанията по ал. 4. Видно е, че при провеждането на процедурата, с така одобрената от комисията по чл. 8ж, ал. 1 ЗУЧК документация за концесията, са допуснати нарушения, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията за възлагане на концесията по чл. 59. Това е така, тъй като едно от тези условия е за участника и за посочените от него подизпълнители и трети лица да не е налице основание за изключване – чл. 59, т. 1 ЗК. В случая нарушението се изразява в предвиждане на допълнителни основания за изключване на участник, извън тези по чл. 8е, ал. 4 ЗУЧК, което няма как да бъде отстранено, тъй като в процедура по ЗУЧК е неприложима възможността, предвидена в чл. 116, ал. 3 ЗК, концедеднът да възложи на комисията да отстрани допуснатото нарушение /ако може да бъде отстранено/, след което да извърши ново класиране. С оглед на горното, безспорно е осъществен състава на чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗК за прекратяване на процедурата.

Въз основа на изложеното, не са налице приетите от КЗК нарушения при приемане на решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет. Същото е прието от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Решението на КЗК е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на „Кафе градина“ ЕООД против решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет за прекратяване на процедурата за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка“, община Созопол, област Бургас.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на касационните жалбоподатели следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 1700 лв., както и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно нормите на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 820 от 27.10.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-551/2022г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАФЕ ГРАДИНА“ ЕООД против решение № 544 от 29.07.2022г. на Министерски съвет на Р. Б. за прекратяване на процедурата за възлагане на концесия за морски плаж „Червенка“, община Созопол, област Бургас.

ОСЪЖДА „КАФЕ ГРАДИНА“ ЕООД [ЕИК] да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „КАФЕ ГРАДИНА“ ЕООД [ЕИК] да заплати на Министерство на туризма сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА