О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5209

София, 13.11.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2885 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Профиклийн“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. Х., против въззивно решение № 328 от 25.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 265/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, което е отменено решение № 430 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1351/2024 г. по описа на Районен съд - Карлово и вместо него е постановено друго, с което предявените от М. М. В. против „Профиклийн“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са уважени и „Профиклийн“ ЕООД е осъдено за съдебноделоводни разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация М. М. В., подаден чрез адв. Б. В., в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е отменено решение № 430 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1351/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, като е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на М. М. В., извършено със заповед за прекратяване № 1451 от 14.06.2024 г.; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на длъжността „чистач/хигиенист“ при „Профиклийн“ ЕООД и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ работодателят е осъден да заплати на М. М. В. сумата в размер на 4443,65 лева, представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 22.06.2024 г. до 20.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно плащане на задължението.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че М. М. В. е била страна по трудово правоотношение с „Профиклийн“ ЕООД по силата на сключен между страните трудов договор от 07.06.2023 г., считано от 22.06.2023 г., като същата е била назначена на длъжност „чистач-хигиенист“, като следвало да изпълнява трудовите си задължения в НКЖИ - УДБГД Адм. Сграда, пл. М. ... - жп гара К.. В трудовия договор не е налице конкретизация на обема, вида, количество и качеството на работата, която ищцата следва да извършва. Процесният трудов договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, като с представената по делото заповед за прекратяване № 1451/14.06.2024 г. правоотношението между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, поради завършването на определена работа, считано от 22.06.2024 г. Заповедта е връчена на ищцата лично на 22.06.2024 г. Основното възражение на работодателя е, че процесният трудов договор бил срочен по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като същият бил сключен по повод и в изпълнение на друг договор, сключен между работодателя и трето лице по реда на Закона за обществените поръчки. Последният не е би подновен, след изтичане на срока му. Обстоятелството, че между работодателя и трето лице съществува определен вид договорна връзка, по повод на която всъщност се сключва и трудовия договор, не освобождава работодателя от задължението си да опише в трудовия договор вида, обема, количество на работата, както и всички други индивидуализиращи белези. В случай, че ответното дружество обосновава претенциите си с оглед съществуването и прекратяването на различно правоотношение с трето лице, то нужно е от съдържанието на трудовия договор по недвусмислен начин да бъде препратено към съдържанието на това друго правоотношение, от развитието на което зависи и трудовата връзка между работник и работодател. Ирелевантно е обстоятелството, че ищцата знаела, че срокът на трудовия договор е обусловен от развитието на едно друго правоотношение. Не може да бъде възприета и тезата, че срокът бил определяем въз основа на елементи от съдържанието му. Действително в процесния договор е посочено мястото на работа - Адм. сграда пл. „М.“ ... - жп гара. Не може обаче да се сподели, че от това посочване на мястото на работа би се определил и срокът на договора. За да може срокът да е определям, то нужно е да е посочено, че същият зависи от срока по друго правоотношение, като при прекратяването на това правоотношение ще се прекрати и трудовия договор, което обаче в случая не е сторено. Ето защо, процесният трудов договор се явява сключен за неопределено време, породеното трудово правоотношение е безсрочно, като основанието на което е прекратен договора – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е неприложимо. С оглед на това така извършеното прекратяване на договора е незаконосъобразно, поради което заповедта за прекратяване следва да бъде отменена и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „чистач/хигиенист“. На М. М. В. се дължи обезщетение за оставане без работа за периода, който е доказала от 22.06.2024 г. до 20.11.2024 г., като общият размер на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 4443,65 лева.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Може ли срокът на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде определен въз основа на други елементи от съдържанието му и по-специално от определеното в него място на работа?“; 2. „Има ли характеристиката на срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ трудов договор, сключен за изпълнение на задълженията на работодателя по отношение на определен обект, когато цялата дейност на работодателя във връзка с този определен обект, ще приключи окончателно след изтичане срока на неговото правоотношение с възложителя на работа за този определен обект?”; 3. „Допустимо ли е причината, обосноваваща срочността на договора, да бъде посочена чрез препращане към друг документ, с който страните са доказано запознати?” и 4. „При неяснота или при наличие на възникнали спорове между страните относно сключения помежду им договор, включително и този по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и неговите параметри, включително и срока му и определената работа, следва ли трудовият договор да се тълкува по правилата на чл. 20 ЗЗД, за да бъде изяснена действителната обща воля?”. Сочи, че първият въпросът е решен в противоречие с практиката, обективирана в решение № 26 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 2603/2019 г. на ВКС, III г. о. и определение № 484 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 1139/2018 г. на ВКС, III г. о., вторият въпрос с решение № 46 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 558/2009 г. на ВКС, III г. о. и решение № 101 от 06.10.2023 г. по гр. д. № 4781/2022 г. на ВКС, IV г. о., третият въпрос с определение № 327 от 18.03.2013 г. по гр. д. № 1295/2012 г. на ВКС, III г. о. и четвъртият въпрос с решение № 26 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 2603/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 236 от 18.06.2015 г. по гр. д. № 440/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси. Същите са обусловили решаващите изводи на Окръжен съд - Пловдив, но не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, а напротив в съответствие с приетите в нея разрешения. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 22 от 31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г. на ВКС, III г. о., цитирано и от въззивния съд, е дадено разяснение за точния смисъл на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ. Посочено е, че трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно. Настоящият състав напълно споделя възприето в решението разбиране. В случая, предвид установените от двете инстанции по същество фактически констатации, няма основание да се смята, че казусът предполага различен подход. Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като позоваването на самостоятелното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е само бланкетно.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 от 25.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 265/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: