Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 11048 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София срещу Решение № 6330/31.10.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 9266/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р-22221018001517-091-001 от 30.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1235/17.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП, в който е реализирана отговорност на „Ружие” АД по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.06.2017 г. и м.08.2017 г. за невнесени задължения за ДДС на „Сикън“ ЕООД по фактури № 20/30.06.2017 г. и № 23/09.08.2017 г., в размер на 67 197,98 лева главница за ДДС и 4 278,11 лева лихва за забава. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Ружие” АД, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски в размер на 7 644,00 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт, потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“ - София, с който по реда на чл. 177 ЗДДС е реализирана отговорност на „Ружие” АД за данъчни периоди м.06.2017 г. и м.08.2017 г. за невнесени задължения за ДДС в размер на 67 197,98 лева главница за ДДС и 4 278,11 лева лихва за забава на „Сикън“ ЕООД по два броя фактури.

В хода на ревизията и на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК органите по приходите са възложили експертиза за определяне на пазарната стойност на придобитото по процесните фактури оборудване – 5-осна фреза VCENTER AX 800, съгласно договор от 10.04.2017 г., включващо доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация. Представено е експертно заключение, изготвено от независим оценител с оценителска правоспособност за машини и съоръжения. Органите по приходите, позовавайки се на резултатите от експертизата, са посочили, че е изготвена съобразно изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени /Наредба Н-9/, по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци за оценката на фрезата и по метода на увеличената стойност за оценка на монтажните работи и обучението. При изготвяне на експертизата е използвана цена на производителя на фрезата Victor Taichung Тайван, както и на немски, британски, руски, турски и украински дистрибутори. Експертът по реда на чл. 60, ал. 1 ДОПК, като пазарна цена е определил обща стойност в размер на 616 507,05 лв. Като е намерил, че договорната цена се различава от пазарната такава, органът по приходите е счел, че е налице знание у РЛ, че дължимият ДДС няма да бъде платен, и го е подвел под отговорността, предвидена в чл. 177 ЗДДС.

За да отмени РА, първостепенният съд е приел, че не е осъществена предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, за да се предположи знанието на получателя, че доставчикът му няма да внесе данъка, тъй като липсва соченото от органите по приходите значително разминаване на цената на доставката от пазарната. Съдът е възприел подхода на вещото лице, назначено в хода на съдебното производство, който използвайки метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба Н-9 при съпоставка на идентични параметри, е констатирал цена близка до тази по процесната доставка. Решението е правилно.

Визираната в чл. 177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя „Ружие” АД – ревизирано лице, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент „Сикън“ ЕООД – доставчик по процесните фактури. От данъчната администрация се твърди наличие на значително разминаване в стойността на доставката и пазарната такава. Отговорността за получателя възниква при установяване на знание у него, че дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Според ревизиращите, процесният случай попада в третата хипотеза на чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДДС, обвързана с ценовите характеристики на доставката и наличието на значителна разлика.

Съдът е съпоставил приетите в хода на ревизионното производство и съдебното дирене заключения и данните, обективирани в тях. Законосъобразно и в съответствие с ангажираните доказателства и доказателствени средства е приел за недоказано знанието от получателя, което от своя страна е условие за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Без да е доказана съществената разлика от пазарната на цената по облагаемата доставка, за която е упражнено правото на приспадане, не е осъществена едната от кумулативните предпоставки по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, а отсъствието на субективния елемент на отговорността по чл. 177 ЗДДС препятства възможността за осъществяването ѝ, респективно води до незаконосъобразността на акта.

Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя мотивите, изложени в атакуваното решение и намира съдебния акт за законосъобразен, поради което е дължимо оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски, съобразно списък на разноски по чл. 80 ГПК, същите са в размер на 7 644,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6330/31.10.2022 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9266/2018 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Ружие” АД, [ЕИК], деловодни разноски в размер 7 644,00 (седем хиляди шестстотин четиридесет и четири) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА