Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 11097 / 2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) 2014-2020 г., подадена чрез юрк. Б., срещу Решение № 5141 от 28.07.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 10604/2019 г. в частта, с която е отменено негово Решение № 80811-640 от 22.08.2019 г. в частта на т. 4 за сумата от 75 941,17 лв. и в частта на т. 7 за сумата от 13 253,98 лв.

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са оплаквания, че мотивите на съда са бланкетни и непълни, а също така и вътрешно противоречиви. Твърди се още, че съдът е извършил недопустим косвен контрол на Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ на ОП НОИР 2014-2020 г. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Софийски университет „Св. К. О. , чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът – Национална спортна академия „В. Л. , чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 80811-640 от 22.08.2019 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР 2014-2020 г. за отказ за верификация в частта на т. 4 и 7.

С т. 4 от процесния административен акт е постановен отказ за верификация на сумата от 75 941,17 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ – редакция преди измененията от ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.). Отказът е мотивиран с констатация за неправилно определен размер на часовата ставка в допълнителните споразумения по чл. 119 КТ, който не съответства на часовата ставка по основното трудово правоотношение.

С т. 7 от процесния административен акт е постановен отказ за верификация на сумата от 13 253,98 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Отказът е мотивиран с констатация за допуснато нарушение на максималната продължителност на работното време, предвидена в Ръководството за изпълнение на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ на ОП НОИР 2014-2020 г.

Мотивите на съда за отмяна на отказа в горните части са следните:

Относно т. 4 от отказа на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът е констатирал противоречие между цитираното по-горе ръководство и чл. 113, ал. 4 КТ, който допуска работа повече от 48 часа седмично при писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от същия кодекс.

Относно т. 7 съдът е посочил, че мотивите му са аналогични.

Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първо, спорните въпроси по т. 4 от акта не касаят максималната продължителност на работното време, а формирането на стойността на възнаграждението по допълнителните споразумения по чл. 119 КТ. Второ, видно от обстоятелствената част на административния акт фактическите и правните основания по т. 4 и 7 не са аналогични, поради което съдът дължи установявания на фактите, които са от значение за решаване на спора и преценка на приложимия закон за всяка сума поотделно. Трето, съдът не е съобразил, че сочената от него разпоредба на ЗНА, въз основа на която е мотивирал извода си за неприложимост на цитираното по-горе ръководство, касае единствено нормативните актове, а ръководството няма характер на нормативен акт, а на общ административен акт – в този смисъл Определение № 13414 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11050/2020 г., VII о. В тази връзка ответникът основателно възразява, че съдът е извършил недопустим косвен контрол на административен акт. Четвърто, въпреки че съдът е приел основно и допълнително заключение на СИЕ, в решението му тези заключения не са обсъдени, като съдът дори не е уточнил дали заключенията са относими към спорните въпроси по делото. Пето, съдът не е взел отношение и по искането на административния орган за частично прекратяване на съдебното производство поради наличие на още един акт за верификация, за който се твърди, че касае сумите от първи до шести булет на т. 4 от отказа – искането е на л. 208 от делото. С протоколно определение от 28.05.2020 г. съдът посочва, че по искането ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Въпросът обаче не е обсъден в постановеното решение.

По изложените съображения са основателни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение в обжалваната част. Съдът не е изпълнил задължението по чл. 172а, ал. 2 АПК да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Останалите доводи на касационния жалбоподател касаят приложението на материалния закон, което настоящата инстанция е възпрепятствана да провери поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания в касационното производство. Делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК предметът на съдебната проверка следва да обхване както посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт, така и всички останали основания по чл. 146 от АПК, като обсъди релевантните факти и обстоятелства. Тъй като новото разглеждане на делото касае само жалбата на Софийски университет „Св. К. О. , след връщането на делото за продължаване на съдопроизводствените действие като жалбоподател следва да бъде призован само университетът.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5141 от 28.07.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 10604/2019 г. в обжалваната част и ВРЪЩА делото в същата част за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението e окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА