Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 11101 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба от „ДКЦ XXV – София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 3“, представлявано от д-р С. К. – управител, чрез пълномощника адв. Ю. С., против Решение № 5764/12.10.2022 г., постановено по адм. дело № 5492/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-07-18/20.05.2022 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), с която „ДКЦ XXV – София“ ЕООД е поканен да заплати сумата от 10 944.00 лв., получена неоснователно.

Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорвания административен акт.

Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса, в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт С. Ш., счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което да се остави в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана, издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), с която „ДКЦ XXV – София“ ЕООД, е поканен да възстанови сумата от 10 944.00 лева, получена без правно основание, поради това че лечебното заведение е отчело медицинска дейност от д-р П. П., изпълнител по пакет „Физикална терапия и рехабилитационна медицина“, която не е извършена по договор № 22-2402/2020 г. за оказване на СИМП и не е следвало да бъде заплатена на „ДКЦ XXV – София“ ЕООД от НЗОК.

Съдът правилно е установил относимата за спора фактическа обстановка, в развилото се първоинстанционно производство пред Административен съд – София-град.

На основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 ЗЗО във вр. с 10 от НРД за МД за 2020-2022 г. директорът на СЗОК е разпоредил да се извърши тематична проверка на „ДКЦ XXV – София“ ЕООД, по отношение на пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, касаеща изпълнение на договор № 22-2402/2020 г. за оказване на СИМП.

В изпълнение на заповедта, длъжностни лица от СЗОК са извършили проверката, като резултатите от нея са изложени в протокол № РД-18-306-1/11.04.2022 г., съгласно който е установено, че със Заповед № РД-15-27/11.01.2021 г., издадена от директора на СЗОК, на основание чл. 99, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 26, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. и чл. 67, ал. 1, т. 4 от сключения индивидуален договор № 22-2402/2020 г. е прекратен частично договор № 22-2402/2020 г. с „ДКЦ XXV – София“ ЕООД, по отношение медицинската дейност на д-р П. П., изпълнител по пакет „Физикална терапия и рехабилитационна медицина“ за отчетена от него дейност по договор № 22-2402/2020 г., която реално не е извършена.

С решение № 773/27.01.2022 г. по адм. дело № 8302/2021 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 4000/17.06.2021 г. по адм. дело № 1142/2021 г. на Административен съд – София-град, като е отхвърлена жалбата на „ДКЦ XXV – София“ ЕООД срещу Заповед за прекратяване на договор № РД-15-26/11.01.2021 г., издадена от директора на СЗОК. Въпреки това от справка от ИИС на НЗОК е установено, че за времето след 27.01.2022 г. (след постановяване на решението на ВАС) е отчетена дейност по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ от д-р П.. На същата дата е съставен и Протокол за неоснователно получени суми № РД-18-306-2/11.04.2022 г. Срещу констатациите в протокола е подадено възражение от управителя на „ДКЦ XXV – София“ ЕООД, което е прието за неоснователно от вътрешна комисия на СЗОК. Производството е приключило с издаване на писмена покана № 29-07-18/20.05.2022 г., с която лечебното заведение е поканено да възстанови неоснователно получената сума в размер на 10 944.00 лева.

С постановеното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и целта на закона. Изводите на съда произтичат от извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията на чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 99, ал. 1, т. 4 и чл. 101, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г.

Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство, Административен съд – София-град събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Във връзка с повдигнатото касационно възражение за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, касационната инстанция намира следното:

Правното основание, на което е издадена процесната писмена покана е чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, оправомощаващ органа, в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, да издаде писмена покана за възстановяване на сумите.

Според чл. 190, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2020-2022 г. Националната здравноосигурителна каса заплаща договорена и извършена дейност от изпълнителите на СИМП съгласно Наредба № 9 от 2019 г. и НРД за общомедицински и специализирани медицински дейности съгласно пакета по „Физикална и рехабилитационна медицина“. В конкретния случай с влязлото в сила Решение № 773/27.01.2022 г. по адм. дело № 8302/2021 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 4000/17.06.2021 г. по адм. дело № 1142/2021 г. на Административен съд – София – град и е отхвърлена жалбата на „ДКЦ XXV – София“ ЕООД против Заповед за прекратяване на договор № РД-15-27/11.01.2021 г., издадена от директора на СЗОК.

С цитираната заповед на основание чл. 99, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 26, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. е прекратен частично договор № 22-2402/2020 г., по отношение медицинската дейност на д-р П. П., изпълнител по пакет „Физикална терапия и рехабилитационна медицина“, поради отчетена от него дейност по същия договор, която не е била изпълнена. От предоставената справка от ИИС на НЗОК, безспорно е установено, че за времето след 27.01.2022 г., т. е. след влизане в сила на Решение № 773/27.01.2022 г. по адм. дело № 8302/2021г. по описа на ВАС, е отчетена дейност по пакет „Физикална терапия и рехабилитационна медицина“ от д-р П.. Последната е подробно описана в Таблица № 1 и Таблица № 2 в атакуваната писмена покана, от което е видно, че след частичното прекратяване на договор № 22-2402/2020 г. д-р П. е отчитал дейност по конкретния пакет. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че се касае за възстановяване на суми получени без правно основание, не поради незаконосъобразно извършване на медицинска дейност по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ или в нарушение на ЗЗО и НРД, а тъй като според чл. 190, ал. 1, т. 7 от НРД за МД 2020-2022 г. НЗОК заплаща само договорена и извършена дейност от изпълнители на СИМП на основание Наредба №9 от 2019 г. и НРД за общомедицински и специализирани медицински дейности съгласно пакета „Физикална и рехабилитационна медицина“, а в случая договорът с лечебното заведение е бил прекратен именно по отношение на тази дейност, считано от 27.01.2022 г. Този извод се налага и от действието на влязлото в сила Решение №773/27.01.2022 г. по адм. дело №8302/2021 г. по описа на ВАС, съгласно посоченото в чл. 177, ал.1, изречение първо АПК.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съобразно наличните данни административният акт на цитираните в него фактически и правни основания правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5764/12.10.2022 г., постановено по административно дело № 5492.2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ