Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 11165 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "Красец" ЕООД срещу решение № 403/13.10.2022г., постановено по адм. дело № 168/2022г. по описа на Административен съд - Монтана.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

О. Д. на дирекция ОДОП гр. В. Т. при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд – осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт.

Противно на оплакванията на жалбоподателя, направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства.

Отговорността по чл.177, ал.2 от ЗДДС се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 ДОПК. С оспорения ревизионен акт на задълженото дружество е вменена отговорността за чуждо задължение за наличие на първата от двете визирани в ал.2 хипотези, а именно ревизираното лице е знаело, че данъка няма да бъде внесен, като фактът, че лицето, чиято отговорност се реализира по този ред, е знаело, трябва да бъде доказана от ревизиращия орган.

Правилно също така съдът е приел, че органите по приходите са доказали наличието на знание, че данъкът няма да бъде внесен от СД "КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ". От данните в Търговския регистър е установено, че през процесните периоди от м. 12. 2015 г. до м. 09. 2016 г. Ц. Б. е била едноличен собственик на капитала и управител на ревизираното дружество и същевременно е била неограничено отговорен съдружник заедно със съпруга си С. Б., управител и представляващ СД "КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ". Обоснован е изводът, че Богданова, като едноличен собственик на капитала и управител на "Красец" ЕООД, е била запозната с дейността на СД "КРАСЕЦ - БОГДАНОВИ И СИЕ" и неговото финансово състояние, предвид това че през процесиите периоди е била неограничено отговорен съдружник. Анализът на съдържащите се по делото доказателства обуславя извод, че Богданова, като едноличен собственик на капитала и управител на "Красец" ЕООД е имала разумни причини най-малкото да подозира, че ДДС, дължим във връзка с доставките по процесните фактури няма да бъде платен. Безспорен факт е, че представените счетоводни баланси на СД"Красец-Богданови и сие" за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са подписани Богданова за ръководител.

Правилен е и изводът, че при наличие на установени публични вземания на заличено юридическо лице, погасяване на основание чл. 168, т. 6 и т. 7 от ДОПК, може да бъде извършено, само ако други лица не отговорят за установеното задължение.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 3 605 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403/13.10.2022г., постановено по адм. дело № 168/2022г. по описа на Административен съд - Монтана.

ОСЪЖДА "Красец" ЕООД, гр. Монтана, [жк] [адрес], [ЕИК] да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 605 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ