Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 726/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. С. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. И., срещу решение № 10478 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2028/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121к-12094/20.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът министър на вътрешните работи, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. С. против заповед № 8121к-12094/20.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 и ал. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност полицейски инспектор VI степен в група Териториална полиция на сектор Охранителна полиция към Районно управление /РУ/ - Асеновград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив.
За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и в срока по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР. Съдът е приел също така, че заповедта е постановена и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, както и по чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР. Според съда при ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 от ЗМВР в оспорената заповед са посочени конкретни факти относно неизпълнение на ЗМВР и конкретно неизпълнение на задължения, чрез които да се установи, че е налице използване на служебното положение за лична облага и/или злоупотреба с доверие, като в случая изводът на дисциплинарно наказващия орган, че държавният служител използва служебното си положение за реализиране на лична изгода и облагодетелстване кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства. Прието е от съда още, че в заповедта достатъчно пълно и ясно от фактическа страна са описани деянията, вменени на жалбоподателя като нарушения на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Етичния кодекс/, както и че безспорно от събраните по делото доказателства се установява нарушение по т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 25 и т. 53 от Етичния кодекс. Съдът е приел също така, че неспазването на цитираните етични правила в случая е довело и до уронване престижа на службата, което се изразява в това, че поведението на жалбоподателя е станало непосредствено достояние на лица извън структурата на МВР, което безспорно се е отразило негативно върху авторитета на службата. В аспекта на горното и анализирайки конкретните обстоятелства, описани в оспорената заповед съобразно събраните доказателства, съдът е приел, че дисциплинарните нарушения са доказани - релевираните деяния на оспорващия правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, съгласно нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, поради което без значение за реализирането й е обстоятелството дали деянието на служителя съставлява и престъпление. Съдът е обосновал и извод, че в заповедта е обективирана и преценката на дисциплинарно наказващия орган за формата на вина на служителя и цялостното му поведение на държавна служба, с което са изпълнени и изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че действията на жалбоподателя съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Така постановеното решение е неправилно и необосновано.
Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Правилно съдът приема също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Неправилен обаче е решаващият извод на административния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед и липсата при издаването й на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съставите на разпоредбите на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР, за нарушение на които е наложено дисциплинарното наказание на касационния жалбоподател, изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна поведение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая, обратно на възприетото от административния съд, настоящата инстанция намира, че предпоставките на цитираните норми не са изпълнени, тъй като не са установени по безспорен начин действия на служителя, които уронват престижа на службата или водят до получаване на лична облага и облага за трето лице чрез използване на служебното положение. В случая от приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 09.08.2022 г. инспектор С. е участвал в специализирана полицейска операция, съвместно с инспектор В. Н., младши инспектор Б. В. и младши инспектор В. М., при която заедно с инспектор Н. са извършили проверка в селскостопанска постройка /конюшни/ в присъствието на нейния ползвател Р. М., както и на неговите работници А. А. и М. Б., която проверка не е отразена от инспектор Н. и инспектор С. в изготвените от тях докладни записки. По делото безспорно се установява също така, че по време на тази проверка младши инспектори В. и М. остават до вратата към входа на двора на оборите, без да влизат в същите, като в тях влизат само инспектори Н. и С.. По делото обаче липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения именно касаторът е обективирал поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е довело до уронване престижа на службата, изразяващо се в това, че след като е установил в постройката черен найлонов чувал с нарязан тютюн около 5-10 килограма, вместо да предприеме действия по разследване и преустановяване на незаконна дейност от страна на лицето Р. М., е разпоредил на последния да изхвърли тютюна и е довел до знанието му, че няма да вземе отношение по случая, като по този начин е използвал и служебното си положение за лична облага и облага за трето лице. Извършването на вменените на касатора дисциплинарни нарушения се установяват единствено от сведенията, дадени в хода на дисциплинарното производство от Р. М. /№ УРИ338900-5883/16.05.2024 г./, А. А. /№ УРИ338900-5931/17.05.2024 г./ и М. Б. /№ УРИ338900-5932/17.05.2024 г./. Същевременно по делото се установява, че при разпита на тези лица по следствено дело № 137/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, се сочат различни факти относно това кое е полицейския служител открил чувала с нарязан тютюн и уведомил Р. М. за това, както и за това в присъствието на кои лица е открит чувала с тютюна. Видно от протокола за разпит на свидетеля Р. М. по досъдебно производство № 137/2022 г., съставен на 10.08.2022 г., последния сочи В. Н. като лице, което е видяло в обора цял чувал с нарязан тютюн и което е казало на М., че този път ще си затвори очите и веднага да го махне оттам. При проведен разпит на 06.04.2023 г. от съдия в Районен съд Пловдив, Р. М. отново заявява, че лицето, което му е казало за открития чувал с тютюн, както и че този път си затварят очите и да то махне оттам, е [псевдоним] /инспектор Н./, като никой не е чул какво те двамата си говорят и Ж. /инспектор С./ е бил на разстояние 3-4 метра от тях. В протокол за разпит на свидетеля А. А., съставен на 21.10.2022 г., се заявява от този свидетел, че Р. /М./ му е казал за намерен чувал с тютюн в обора, който следва да се изхвърли, като този свидетел изрично сочи, че не помни кой от двамата полицаи /[псевдоним] или Ж./ е казал на Р. за чувала. При разпита на този свидетел пред съдия от Районен съд Пловдив на 15.02.2023 г. се сочи, че по време на проверката през август 2022 г. М. го е извикал с М. и им е казал, че двамата цивилни полицаи са видели черен чувал в обора, без обаче да споменава който точно от двамата го е видял, след което им казал да го изхвърлят. При този разпит свидетелят сочи, че двамата цивилни полицаи са влезли да проверяват вътре оборите, но той при тях не е ходил, а е разнасял бали. Същевременно другият работник М. Б. в даденото от него сведение от 17.05.2024 г. сочи, че както двамата полицаи и Р. /М./, така и той и [псевдоним] /А./ са били вътре в оборите и той видял как Ж. /инспектор С./ е намерил черен найлонов чувал, скъсал го и видял, че вътре има тютюн. Така установеното безспорно противоречието между сведенията, дадени пред дисциплинарно-разследващият орган от посочените по-горе лица и показанията на тези лица в досъдебното производство и пред Районен съд Пловдив относно вмененото за извършено от С. дисциплинарно нарушение, разколебава съществено предявеното дисциплинарно обвинение именно на касационния жалбоподател. В тази връзка следва да се има предвид също така, че освен твърденията на лицето М., които са и противоречива, няма други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, за да бъде наложено дисциплинарно наказание. Дори и от приложения по делото протокол рег. № 42-763/12.05.2023 г. за изготвяне на веществено доказателствено средство звукозапис от прилагането на специално разузнавателно средство по отношение на Р. М., обратно на приетото от дисциплинарно разследващия орган в обобщена справка № УРИ 3389р-11613/12.07.2024 г., не се доказва по безспорен начин авторството на деянието и в частност извършването му именно от касационния жалбоподател. Както от страна на дисциплинарно разследващият орган, така и от дисциплинарно наказващият орган липсва задълбочена проверка и анализ на всички събрани доказателства, като са кредитирани само тези подкрепящи тезата за извършено дисциплинарно нарушение от касатора и то едностранчиво. Изцяло са изключени от предмета на преценката данните, съдържащи се в разпитите по досъдебното производство № 137/2022 г. и пред Районен съд - Пловдив на лицата М. и А. през 2022 г. и 2023 г., които безспорно се различават от данните, съдържащи се в дадените от тях сведения в дисциплинарното производство. Не се доказва по делото по безспорен начин също така и твърдението за поведение на служителя С., изразяващо се в поискана през месец януари 2023 г. от М. сума от 500 лева и заплашване със саморазправа след като не е получена. Следователно изводите на дисциплинарно наказващия орган, че служителят С. е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР не се подкрепят от събраните доказателства и същият е направен, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. От изложеното следва, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че именно Г. С. извършва деяние, което да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР. Поради това като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отмени заповедта на министъра на вътрешните работи като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на касационния жалбоподател сумата в размер на общо на 1880 лева, от която: 70 лева заплатена държавна такса за касационната инстанция и 1000 лева заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото в съответствие с 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател; 10 лева заплатена държавна такса за първоинстанционното производство и 800 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024 г.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10478 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2028/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 8121к-12094/20.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Г. П. С., с [ЕГН], сумата в размер на 1 880 /хиляда осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА
/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА