Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 11440 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител юрк. А., срещу Решение № 5531 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 11542/2021 г. по описа на Административeн съд – София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221020005844-091-001/04.02.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - София, потвърден с решение № 1165 от 02.08.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, тъй като същите са формирани при липса на цялостен анализ на намиращите се по делото писмени доказателства. Твърди се, че АССГ не е взел предвид съдържанието и липсата на важни реквизити в приемо-предавателните протоколи, защото същите не конкретизират мястото на предаване на стоките. Излага аргументи, че не са ангажирани доказателства за произхода на стоките. Цитира се практика на СЕО. Счита, че въпреки, че фактурите, издадени от доставчика, са включени в СД и дневниците му за продажби, това не е доказателство за реалност на доставката. Според касационния жалбоподател не са опровергани и установяванията на ревизиращия екип относно липсата на данни за осъществен ВОД. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – „Л. С. ЕООД, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е била законосъобразността на РА № Р-22221020005844-091-001/04.02.2021г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1165/02.08.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, с който на „Л. С. ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 366 лв. по фактури, издадени от „Стебо кюзийн” ЕООД и не е призната декларирана вътреобщностна доставка по фактура, издадена на Moda Italiana - Гърция, като във връзка с това е начислен ДДС в размер на 6 694,81 лв.

Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА.

От фактическа страна съдът е установил, че с оспорения РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за периода м. 05. 2020 г. в общ размер на 13 366 лв. по 9 бр. фактури, издадени от „Стебо кюзийн” ЕООД, подробно описани в РД и касаещи доставка на предпазни маски за лице. В хода на ревизията доставчикът не е открит, поради което документи във връзка с тези доставки са изискани от жалбоподателя, който е представил копие от фактурите с фискални бонове, приемо-предавателни протоколи, извлечение от сметки и фактури за последващи доставки с протоколи. От страна на ревизиращия екип и от страна на решаващия орган, е прието, че независимо от така представените доказателства, не е налице реална, респективно облагаема доставка, тъй като е прието, че дружеството не е представило доказателства къде са предадени стоките и че същите са вложени впоследствие, както и че фискалното устройство, от което са издадени фискалните бонове, било регистрирано като обект за продажба на автомобили и мотоциклети. Липсвали данни за наети лица при доставчика.

С РА не е призната декларирана вътреобщностна доставка, като във връзка с това е начислен ДДС в размер на 6 694,81 лв. От страна на ревизиращия екип и от страна на решаващия орган, е прието, че получателят на стоката не е декларирал придобиването на спорните стоки, както и че предвид горепосочените справки от Агенция „Митници“ и АПИ, не бил доказан извършения транспорт. В същото време, доколкото било установено отписването на активите от страна на дружеството, е прието, че са извършени доставки на територията на страната, поради което е доначислен ДДС.

При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е незаконосъобразен.

Относно отказаното право на данъчен кредит съдът е стигнал до извод, че липсата на наети лица у доставчика не означавало липса на доставка, тъй като се касаело за доставка на предпазни маски, които можели да се доставят от управителя на дружеството, както и транспортът да се осъществи с личен автомобил. Според АССГ бил налице и приемо-предавателен протокол за предаването на родово определени вещи, поради което собствеността върху тях преминава с предаването им. Позовал се е на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която процесните фактури са осчетоводени, като всичките са заплатени в брой, като са издадени фискални бонове. Тези фактури били отразени както в счетоводството на жалбоподателя, така и в това на доставчика, като са заверени съответните сметки. Всички фактури били заплатени в брой, като ДДС е отразено в дневниците за покупки и Справки-декларациите по ЗДДС. Видно също така от заключението са били налице доказателства и за последваща доставка на стоките, като по делото са представени фактури към клиента, приемо-предавателни протоколи и фискални боновe, налично ЧМР с вписани задължителни реквизити, потвърждение за получени стоки на територията на държава членка на ЕС, налично VIES потвърждение на ДДС номера на получателя, извършено плащане по фактурата по банков път, както и фактура за извършен превоз до Гърция. Съдът е приел за неоснователни доводите, изложени в решението на решаващия орган, че не сa налице доказателства за транспорта на стоката.

Относно допълнително начисления ДДС във връзка с непризната ВОД съдът е приел, че РЛ е представило документите, посочени в чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с извършения ВОД. В същото време при извършената насрещна проверка на превозвача – „Димитров транспорт 2020” ЕООД изрично е потвърден извършения транспорт на 26.08.2020 г. с последващ превозвач – „А. Л. ЕООД с товарен автомобил с рег.№ [рег. номер] и водач Ц. Ц.. В тази връзка са били представени фактура за продажбата на стоката, международна товарителница, фактура за транспорта, потвърждение за получената стока, справка за валиден ДДС номер на получателя и банкови извлечения за плащането на стоката.

С тези мотиви АССГ е отменил процесния РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Решението е неправилно.

Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ не се е справило с доказателствената тежест в процеса.

Липсват убедителни доказателства за предаването на стоките. Представените приемо-предавателни протоколи не могат да бъдат приети от съда за такива доказателства, доколкото в същите липсват съществени реквизити, а именно конкретно място, на което се твърди, че е извършено приемо-предаването. Изложеното налага изводът, че доколкото предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността, върху които се прехвърля с предаването им, и след като не са налице убедителни доказателства стоките да са прехвърлени/предадени в разпореждане на купувача им, то не е настъпило и данъчно събитие.

Единствено наличието на издаден данъчен документ и отразяването му в счетоводството на РЛ не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. Следва да бъде установено, че доставката е реално извършена.

Правилно е било отказано правото на данъчен кредит за фактурираната доставка на стока – маски за лице.

Относно декларирания ВОД към Moda Italiana. За да бъдат зачетени представените документи - в случая ЧМР, същите следва да бъдат преценени в качеството им на частни писмени документи по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Представените документи от ревизираното дружество, представляват частни свидетелстващи документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила и следва да бъдат преценявани с оглед останалите доказателства по делото.

Следва да се посочи, че от информацията, представена от Агенция „Пътна инфраструктура“, не е установено превозното средство с рег. № [рег. номер] да е пътувало до Гърция.

През м.08.2020г. РЛ е отписало стоките от своите активи и е отчело тяхната продажба. Правилно в тази връзка е прието от органите по приходите, че са извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната и правилно са начислили ДДС.

От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата на „Л. С. ЕООД срещу РА.

При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1158 лева за първа инстанция, 2284 лева за касационна инстанция и за държавна такса в размер на 160,49 лева. „Л. С. ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 3602,49 лева за двете инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5531 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 11542/2021 г. по описа на Административeн съд – София-град и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л. С. ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221020005844-091-001/04.02.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 1165 от 02.08.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Л. С. ЕООД, [ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 3602,49 лв. /три хиляди шестстотин и два лева и четиридесет и девет стотинки/, разноски за две инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ