Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: Т. К. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 11510 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представлявана от председателя д-р И. И., чрез юрисконсулт Н. Н., против решение № 6081 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 6561/2021 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/.
С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на Комисията по енергийно и водно регулиране да разгледа
и да се произнесе по жалба на И. Г. от гр.С. З. [улица], с вх.№ Е-11ИН-00-496/24.03.2021 г. /посочена в жалбата като № 94-11-ИН-00-496/24.03.2021г./, срещу условията за присъединяване на обект Охрана и осветление за недвижим имот с идентификатор 00878.107.395, находящ се в м.Коросията, гр.Ахтопол, предложени на жалбоподателя от оператора Електроразпределение ЮГ ЕАД с проект на договор за присъединяване № 4418039 и е изпратил преписката на КЕВР за произнасяне по жалбата, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в срок от 2 /два/ месеца от влизането му в сила.
Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.
Посочва, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за формиран мълчалив отказ от страна на КЕВР по жалба с вх.№ Е-11ИН-00-496/24.03.2021 г. на И. Г. срещу Електроразпределение ЮГ ЕАД. Твърди, че правните възможности на КЕВР при разрешаване на възникналия спор са изрично посочени в чл.147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката / Наредба № 3, НЛДЕ/, като във всички случаи Комисията е длъжна да се произнесе с изричен акт по възникнали спорове, т. е. законодателят не е предвидил възможност административния орган да откаже да се произнесе.
Обосновава извода, че след като КЕВР дължи задължително произнасяне по жалбите, с които е сезирана, непроизнасянето й не е мълчалив отказ на АПК, който да подлежи на съдебен контрол.
Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което се остави без уважение жалбата на И. Г. Г.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се представлява от ю. к.Ненков, който моли първоинстанционното решение да бъде отменено по изложените в касационната жалба съображения. Алтернативно, с оглед представеното в касационната инстанция заявление от И. Г. до КЕВР за оттегляне на жалбата и прекратяване на производството по нея, иска обезсилване на първоинстанционното решение.
Ответната страна - И. Г. от гр.С. З. чрез адв. К., оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски.
Ответната страна - Електроразпределение ЮГ ЕАД не е взела становище по касационната жалба.
В съдебно заседание пред настоящия съд, същата редовно призована, не се явява представител и не се представлява.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение като неправилно следва да бъде отменено.
Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Г. от гр.С. З. срещу мълчалив отказ на КЕВР да разгледа и да се произнесе по жалба с вх.№ Е-11ИН-00-496/24.03.2021г. /посочена в жалбата като № 94-11-ИН-00-496/24.03.2021г./, срещу условията за присъединяване на обект Охрана и осветление за недвижим имот с идентификатор 00878.107.395, находящ се в м.Коросията, гр.Ахтопол, предложени на жалбоподателя от оператора Електроразпределение ЮГ ЕАД с проект на договор за присъединяване № 4418039.
Съдът установил, че с предходно Решение № Ж-605/17.09.2020 г. КЕВР се е произнесла по жалба с вх.№ Е-11ИН-00-496/14.07.2020 г. на Гагов срещу Електроразпределение Юг ЕАД относно условията за присъединяване на обект, предложени в Становище с изх.№4418039/18.06.2020 г., като на основание чл.22, ал.5 от ЗЕ е дала задължителни указания на дружеството в 14 дневен срок да издаде становище съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и съгласно чл.29, ал.1, ал.5 и ал.6 от Наредба № 6 за обект Охрана и осветление, находящ се в м.Коросията, гр.Ахтопол. В изпълнение на решението на КЕВР Електроразпределение Юг ЕАД издало Становище № 4418039 от 02.10.2020 г. и на жалбоподателя е изпратен проект на договор за присъединяване.
На 17.11.2020 г. и 08.01.2021г. Гагов подал възражения до Електроразпределение Юг ЕАД, в отговор на които Електроразпределение Юг ЕАД посочило, че потвърждава условията, включително и цената на предложения проект на договора.
Недоволен от отговора, Гагов подал жалба с изх.№50968/10.03.2021г. по описа на Електроразпределение Юг ЕАД срещу проект на договор за присъединяване № 4418039, като в жалбата посочил че оспорва определеното място на присъединяване - табло ниско напрежение на трафопост Електроника, посочено в т.2.1 от проектодоговора, предложената цена за присъединяване в т. 6.2 от проектодоговора в размер на 49 311,84 лв. с ДДС и срокът за плащането, посочен в т. 6.3 от проектодоговора.
Жалбата е препратена до КЕВР със становище от електроразпределителното дружество с вх. № Е-11ИН-00-496/24.03.2021 г., като по делото пред АССГ не са представени доказателства за произнасяне на КЕВР с решение по нея в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна счел жалбата за допустима и основателна. След анализ на правната регламентация на произнасянето на КЕВР по жалби /чл.22 и чл.76 от Закона за енергетиката, чл.142 и след. от НЛДЕ и Устройствения правилик на КЕВР/ съдът извел извода, че Комисията е длъжна да се произнесе по жалбата на Гагов и да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушения на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, като възможност за мълчалив отказ не е предвидена.
Приел е, че след като с жалба от 24.03.2021г. Гагов е инициирал ново административно производство и КЕВР не се е произнесъл в определените в чл.22 от ЗЕ и чл.146 от НЛДЕ срокове е налице мълчалив отказ.
По изложените съображения съдът постановил оспореното решение.
В касационното производство е представено заявление за оттегляне на жалба от И. Г. до КЕВР вх.№ Е-11ИН-00-496 от 04.11.2022 г., с което последния е уведомил Комисията, че във връзка с решение № 6081 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 6561/2021 г. по описа на АССГ /оспореното такова/ оттегля жалбата си и желае производството по нея да бъде прекратено. Независимо от подаденото заявление на 10.11.2022г. КЕВР подала касационната жалба, инициирала настоящото касационно производство.
При така установената фактическа обстановка атакуваното решението се явява валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Първоинстанционният съд изчерпателно е посочил правната регламентация на произнасянето на КЕВР по жалби и правомощието й да се произнесе с изричен акт, с който да разреши възникналия спор.
При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК.
В случая И. Г. е подал жалба до КЕВР с вх. № Е-11ИН-00-496/24.03.2021 г. по която липсва изрично произнасяне, т. е. налице е мълчалив отказ. Същият е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт, в нарушение на изискването за форма и в нарушение на материалния закон.
Достигайки до този извод, решаващият съд правилно е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за постановяване на изричен мотивиран писмен акт, в съответствие с правомощия на КЕВР.
Представеното в касационното производство заявление за оттегляне на жалбата от И. Г. - адресирано до КЕВР, след като не е било съобразено от Комисията преди иницииране на настоящото производство, не променя горния извод.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 1 500 лева /изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие/ и липсата на оспорване по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6081 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 6561/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на И. Г. от гр.С. З. [улица], направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
секретар:
Членове:
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА