Върховният административен съд на Р. Б. - - Шесто отделение, , в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 11836 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Е. С. против решение № 167 от 14.11.2022 г., постановено по административно дело № 300/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Стамболийски срещу решение № 1040-09-23 от 28.06.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Кюстендил.
По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли оспорения съдебен акт да се отмени и да бъде постановен друг, с който да се отмени и решението на директора на ТП на НОИ Кюстендил като незаконосъобразно.
Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Кюстендил, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Манчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като моли последното да се потвърди и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Кюстендилския административен съд, като предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка о спора, от която е съществено да се отбележи следното:
Е. С. е получил от фонд ДОО (Държавното обществено осигуряване) парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от 09.11.2021 г. до 07.01.2022 г. в общ размер на 4382.46 лв. Обезщетенията са получени от лицето по два болнични листа, издадени му въз основа на решение на ТЕЛК Кюстендил, което впоследствие е отменено от НЕЛК, която е изпратила Стамболийски за ново освидетелстване, но от компетентния орган ЦЕЛК към МИ на МВР. ЦЕЛК е решила, че Стамболийски е бил работоспособен за периода на тези болнични листи, считано след 08.11.2021 г., и съответно те са отменени. След получаването на ЕР на ЦЕЛК в ТП на НОИ Кюстендил ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издал разпореждане № РВ-3-09-01128413/11.05.2022 г., с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредил на Е. С. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за временна неработоспособност за посочения период, като е приел, че те са неоснователно изплатени на лицето. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 28.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ Кюстендил е отхвърлил жалбата на Стамболийски срещу посоченото разпореждане, като е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган.
За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Кюстендил е обосновал теза, че атакуваният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че след като са изплатени парични обезщетения на Стамболийски по процесните два болнични листа, в ТП на НОИ Кюстендил са представени нови документи, които имат значение за правото на изплащане на обезщетенията, а именно две експертни решения на ЦЕЛК на МВР, съгласно които за периода 09.11.1021 г. 07.01.2022 г. не е налице временна неработоспособност на лицето и не е налице основание за получаване на парично обезщетение съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО. Горното е мотивирало съдебния състав да изведе решаващ извод, че административният орган правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Кюстендил, като убедително са опровергани релевираните включително и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от Кюстендилския административен съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Касаторовите възражения за противното са неоснователни.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Отпадането на основанието за получаване на осигурителни плащания, дори и да са добросъвестно получени, обуславя връщането им във фонд ДОО от получилото ги лице в изрично посочените хипотези в закона, сред които попада и процесната. Посочените в жалбата обстоятелства относно неразрешаването на платен/неплатен отпуск и оформянето/неоформянето на служебен/трудов и/или осигурителен стаж не са релевантни спрямо възстановяването на изплатеното парично обезщетение. В конкретния случай неоснователното получаване на паричните обезщетения от касатора е обосновано не от това, че лицето не е осигурено съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО или поради нарушаване на чл. 46, ал. 3 от КСО, както и не поради неподаването на нови данни от осигурителя, а е обосновано от отменените болнични листове и постановените експертни решения на ЦЕЛК при МИ към МВР, с което лицето е определено като работоспособно след 08.11.2021 г. Това обстоятелство е настъпило след изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност, с което е изпълнен състава на посоченото в разпореждането и в потвърдилото го административно решение нормативно основание за възстановяване на полученото парично обезщетение, а именно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, която разпоредба както органите, така и съдът правилно са тълкували и приложили.
От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО правилно е приложил нормата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Кюстендил също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касаторката) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 14.11.2022 г., постановено по административно дело № 300/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил.
ОСЪЖДА Е. С., [ЕГН], адрес: гр. Кюстендил, [улица], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, бул. България № 46, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА