Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 26 / 2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Фонд „ГВРС“ срещу Решение №847 от 14.11.2022 г., постановено по адм. дело №689/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. С. от гр.Пазарджик срещу Разпореждане №4506-40-51 от 21.06.2022г. на Директор на Фонд „ГВРС“, с което е отказано изплащането на гарантирано вземане на лицето по негово заявление-декларация вх. №4502-12-26 от 21.10.2021г. Претендира разноски.

Ответникът – М. С. от гр. Пазарджик, чрез адв. Д., оспорва така депозираната касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени в оспорената част издаденото от касационния жалбоподател разпореждане, първостепенният съд е приел, че административният орган не е положил всички дължими усилия да установи релевантните за спора факти, определящи и наличието или липсата на право на гарантирани вземания на Стефанова, произтичащи от съществувалото и трудовото правоотношение с работодателя ДКЦ „Ескулап-Цитомед“ООД, гр. Пазарджик, при неговата несъстоятелност.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.

С касационната жалба Директор на Фонд „ГВРС“ сочи, че от една страна Стефанова не била представила необходимата справка от работодателя си по образец към заявлението си до фонда, а от друга не били събрани доказателства за начислените и неизплатени трудови възнаграждение на служителя при този осигурител и това въпреки всестранната проверка, предприета от административния орган.

По този конкретни оплаквания следва де се посочи, че съгласно новелата на чл.26 ал. 3 от ЗГВРСНР Директорът на Фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон.

В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителката.

Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативно отражение за лицето с право на гарантирано вземане.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че Стефанова е била в трудово правоотношение с ДКЦ„Ескулап-Цитомед“ООД, гр.Пазарджик до 17.04.2019г., когато страните по него са го прекратили на основание чл.325 ал.1,т.1 КТ – по взаимно съгласие.

Не е спорно наличието на съдебно решение – това от 01.10.2021г. по т. д. №49/2021г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е било открито производство по несъстоятелност на дружеството, като същото е било обявено в несъстоятелност, а последващо на дата 21.10.2021г. от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок.

Липсват данни от работодателя-осигурител да е изготвена справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР. Или следва да се приеме, че за Стефанова била налице обективна невъзможност да изпълни това изискване, като освен това непредставянето на въпросната справка не е основание, за постановяване на отказ по подаденото от работника заявление.

Разпоредбата на чл.8 ал.3, изр. второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а от съгласно чл.26 ал.2 от ЗГВРСНР, Директорът на Фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане.

Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона – чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Произнасянето на органа, трябва да е мотивирано въз основа на изясняването на всички изискуеми предпоставки и събрани доказателства от нормативната уредба, което в случая не е извършено.

Първоинстанционният съд аргументирано и точно е преценил, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Не е спазено изискването по чл.9 ал.1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация, както и постъпилите с писмо от Д. Д. „ПОИД“ към „Главна инспекция по труда“(ГИТ) писмени доказателства, вкл. и констатациите от Протокол за извършена проверка на длъжностни лица от Инспекцията в същия работодател през месец юни 2019г., когато е установено (т.1 –т.4 от Протокола от 28.06.2019г.), че на лицето са дължими след прекратяване на трудовото правоотношение различни суми именно за периода януари-април 2019г. с конкретно посочени размери.

Освен това безспорно са налични и доказателства от Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори".

По този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл.9 ал.2 АПК – да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това, вкл. и досежно евентуално налична релевантна за изясняване на спорните факти документация в счетоводна къща „Сова“ЕООД, гр. София.

Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Същият е следвало да съобрази представените, вкл. официални документи, издадени от държавни органи, за установявания, при осъществяване на възложени им със закон техни правомощия, във връзка с което са били дадени и задължителни предписания(вид принудителна административна мярка), като даже и самото искане за обявяване в несъстоятелност на ДКЦ-то е по искова молба на ГИТ – София до регистърния ОС-Пазарджик, по която е образувано и цитираното по-горе търговско дело.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, която е направила искане и в становището си по делото, входирано от 31.03.2023г., сочи, че прилага списък на разноските, но такъв реално липсва, както и доказателства за понесени такива с оглед образуваното касационно производство(пред първата инстанция разноски за тази страна са присъдени).

При това положение искането следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №847 от 14.11.2022 г., постановено по адм. дело №689/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. от гр. Пазарджик за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ