Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 4050/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 249 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело № 308/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на „Рециана“ ООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001620002347-091-001/11.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства, като изцяло необсъдено е останало заключението на първата приета по делото съдебно-техническа експертиза. Констатациите на втората експертиза са обсъдени едностранчиво и целенасочено. Оспорен е изводът на съда, че процесният недвижим имот не представлява нова сграда, който според касатора е опроверган от заключенията на вещите лица.
В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. П., моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „Рециана“ ООД, чрез адв. И., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:
Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р-16001620002347-091-001/11.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 51 от 18.01.2021 г., издадено от директора на дирекция ОДОП – Пловдив, с който на „Рециана“ ООД са установени задължения по ЗДДС, в резултат на допълнително начислен ДДС в размер на 6 5000 лв., заедно с лихви в размер на 5453,21 лева.
Установено е, че с нотариален акт № 18, том VII, peг. № 8746 от 23.12.2019г. за покупко-продажба на недвижим имот, „РЕЦИАНА“ ООД е продало на Х. М. Х. поземлен имот - УПИ с идентификатор № 56784.522.264, находящ се в гр. Пловдив, [улица], с обща площ 244 кв. м. Имотът е с отчетна стойност 185 600 лв., ведно с построена в имота нова сграда с нов пълен идентификатор 56784.522.264.3, находяща се на [улица], със застроена площ 141 кв. м. Сградата е реконструирана и е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 36/22.10.2019 г. Отчетната стойност на новата реконструирана сграда е 169 424,61 лв. Продажната цена на недвижимия имот по нотариален акт е 390 000 лв., като за извършената продажба „РЕЦИАНА“ ООД е издало фактура № 0000000001/23.12.2019 г., с получател Х. Х., с обща стойност 390 000 лв.
През ревизираните периоди „РЕЦИАНА“ ООД не е осъществило други доставки, освен продажбата на горепосочения недвижим имот.
Дружеството е подало Заявление за регистрация по ЗДДС на 13.01.2020 г. на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС и е регистрирано с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422000232861/24.01.2020 г., считано от 20.02.2020 г.
Ревизиращите органи са приели, че „РЕЦИАНА“ ООД е било длъжно в 7- дневен срок от датата, на която е достигнал оборота по чл. 96, ал. 1 ЗДДС - 23.12.2019г., да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, т. е. до 30.12.2019 г. Поради неподаване на заявлението в посочения срок и на основание чл.102, ал. 4 ЗДДС е формиран извод, че дружеството дължи данък за осъществената на 23.12.2019 г. доставка – продажба на недвижим имот. Установен е дължим данък в размер на 65 000 лв., определен съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС и чл. 53, ал, 2 ППЗДДС върху данъчна основа 325 000 лв., заедно с лихва в размер на 5 453,21 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.
Въз основа на установените по делото факти и като е съобразил практиката на Съда на ЕС относно значението на неизпълнението на задължението за регистриране по ДДС и съвместимостта с правото на Съюза на увеличения размер на данъка, поискан от данъчната администрация (решение от 09.07.2015 г. по дело С-183/14, решение от 15.07.2012 г. по дело С-259/12, решение от 6.02.2014 по дело С-424/12), съдът е формирал извод, че вмененото задължение, имащо характер и на своеобразна санкция, не е пропорционално на поведението на ревизираното дружество. В случая не е установено противоправно поведение на лицето, целящо заобикаляне на закона, избягване на данъчно облагане или измама, доколкото заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено на 13.01.2020г., т. е на шестия ден след изтичане на законовия срок за това по чл. 96, ал. 1 /предложение първо/ ЗДДС. В тази насока е отчетено и обстоятелството, че през ревизираните период „РЕЦИАНА“ ООД няма осъществени други доставки, освен продажбата по фактура № 0000000001/23.12.2019г. на стойност 390 000 лв.
На следващо място съдът е приел, че в случая следва да намери приложение чл. 45, ал. 3 ЗДДС, тъй като сградите, предмет на доставка, попадат в обхвата на посочената норма, съгласно която освободена доставка по ЗДДС е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Като се е позовал на приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза, административният съд е посочил, че на процесните сгради е извършено преустройство, а не е осъществен нов строеж.
Решението е правилно, при следните мотиви на касационната инстанция:
В случая е безспорно установено, че с осъществената доставка (продажба на недвижим имот) на 23.12.2019 г. „РЕЦИАНА“ ООД е формирало облагаем оборот над 50 000 лева за период не по-дълъг от два последователни месеца. Следователно, налице е хипотезата на чл. 96, ал. 1, изр. 2-ро ЗДДС, регламентиращ задължителна регистрация по ЗДДС в случаите, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, при която лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. За лицата, които не изпълнят задължението си по чл. 96, ал. 1, изр. 2-ро ЗДДС, нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС предвижда, че дължат ДДС за облагаемите доставки, с които се надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък.
При приложението на разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС следва да бъде съобразено решението от 11 април 2024 година на Съда на ЕС по дело С-122/23, в отговор на преюдициално запитване на Върховния административен съд по спор, фактите, по който са идентични с фактите в настоящото производство. С посоченото решение СЕС постановява, че: 1. Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2009/162/ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, приета от държава членка в приложение на член 287 от тази изменена директива, която поставя предвиденото в посочената изменена директива за малките предприятия право на освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) в зависимост от условието данъчнозадълженото лице, чийто годишен оборот или оборот в рамките на два последователни месеца надхвърля сумата, посочена за тази държава членка в тази разпоредба, да подаде в определен срок заявление за регистрация по ДДС; 2. Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че нарушението от страна на данъчнозадължено лице на задължението да подаде в срок заявление за регистрация по ДДС, в посочените в т. 1 случаи, води до възникване на данъчно задължение, при условие че тази правна уредба, когато и доколкото не се ограничава до събиране на ДДС за сделките, извършени в периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в срок задължението си за регистрация по ДДС, от една страна, спазва принципа на ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС, и от друга страна, отговаря на изискванията за пропорционалност в съответствие с практиката на Съда.
Според посоченото задължителното тълкуване разпоредбата на чл.102, ал.4 не може да се счита за санкция по смисъла на практиката на Съда, посочена в точки 41—43 от решението, доколкото тя има за цел единствено събирането на ДДС върху сделките, извършени през периода, в който този данък е щял да бъде начислен, ако данъчнозадълженото лице беше изпълнило в определения срок задължението си за регистрация по ДДС.
Разглежданият случай обаче не е такъв, защото процесната сделка е извършена преди 30.12.2019 г., когато изтича 7 - дневният срок, в който „РЕЦИАНА“ ООД е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация. Ако то беше спазило този срок и своевременно беше подало заявление за задължителна регистрация, според разпоредбата на ЗДДС, дружеството нямаше да дължи данък върху тази доставка, с която се надхвърля прага на оборота. Същевременно, в рамките на ревизираните периоди дружеството не е осъществило други доставки, освен процесната.
Доколкото с РА е начислен данък за период, в който ДДС е нямало да бъде начислен, ако дружеството беше подало в срок заявлението си за задължителна регистрация, правилно първоинстанционният съд е приел, че облагането е допустимо само ако то съответства на принципите на ефективност и пропорционалност. Обосновано, при това, първоинстанционният съд е приел, че закъснение от няколко дни за подаване на въпросното заявление, при липса на каквито и да е данни за недобросъвестно поведение на лицето, не обосновава спазването на принципа на пропорционалност и облагането е незаконосъобразно.
По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 7560 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 249 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело № 308/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „РЕЦИАНА“ ООД, ЕИК 205211738, сумата от 7560 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА