Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 403 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив И. К., срещу Решение по т.4.1 и 4.2 от Протокол № 47 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.12.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № 4114/04.02.2022 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби - основания за оспорване по чл. 146, т.3 и 4 от АПК. Развити са съображения, че мотивите на обжалваното решение на Съдийската колегия на ВСС не намират опора в закона и не почиват на събраните доказателства. Посочено е, във връзка с отсъствията на съдия Вътов от сградата на съда, че изпълнението на служебните задължения на съдията следва да се извършва на първо място в рамките на работното време и на работното място, което в конкретния казус е сградата на Районен съд - Пловдив. Това произтича от нормата на чл.126, ал.1 от КТ, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.229 от ЗСВ, като чл.210, т.3 от ЗСВ допълнително сочи, че съдиите при необходимост са длъжни да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време, но не съществува разпоредба, даваща право на съдията по своя преценка и без съгласие на административния ръководител да изготвя актовете си извън работното място, но в рамките на работното време.
Релевирани са доводи, съобразно които с факта на неприлагане на нормата на чл. 126, т.1 от Кодекса на труда и свързаната с нея разпоредба на чл. 187, ал.1, т.1 от КТ, във връзка с чл.229 ЗСВ, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е приела процесното решение при противоречие с материалния закон. Въз основа на изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез процесуален представител мл. експерт юрк. К., оспорва основателността на подадената жалба. В депозиран писмен отговор по делото намира, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на законоустановената процедура и правилно приложение на материалния закон, което обуславя липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК.
Заинтересованата страна - Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, при редовно призоваване, не се явява, но чрез процесуален представител адв. З. С. от САК, е депозирал писмено становище, в което оспорва основателността на подадената жалба. Намира процесното решение за законосъобразно и иска отхвърляне на оспорването му. Претендира се присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, в размер на 1 200 лева с ДДС, в хипотезата на чл. 38, ал.2, изр. второ от Закона за адвокатурата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 от ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложение с per. индекс № ВСС-4114/04.02.2022 г. от административния ръководител на PC-Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Вътов, за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, представляващи неизпълнение на служебните задължения, а именно: неявяване на работа на 29.09.2021 г. и на 26.01.2022 г., през целия работен ден, както и на 07.01.2022 г., и на 11.01.2022 г. през целия работен ден, а на 25.01.2022 г. явяване на работа 40 минути преди края на работния ден.
При разглеждане на делото пред дисциплинарния състав вносителят на предложението - административният ръководител на Районен съд - Пловдив, е взел участие лично, поддържайки предложението в цялост и пледирайки за налагане на дисциплинарното наказание.
По дисциплинарното дело са проведени редовни заседания на 20.09.2022 г. и на 26.09.2022 г., на второто от които привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия е взел участие лично и с адв. З. С. от САК, редовно упълномощена. Дисциплинарният състав е уважил доказателствените искания на страните и е събрал доказателства, които е приел за допустими и необходими за изясняване на делото.
Дисциплинарният състав е счел предложението за образуване на дисциплинарно производство за допустимо, като направено от компетентен орган - председателят на Районен съд - Пловдив, който е съответният административен ръководител и съгласно чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ има правомощието да прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии от Районен съд — гр. Пловдив. В мотивите към своето решение, дисциплинарният състав е приел, че неявяването на съдия Д. В. на работното място на 29.09.2021 г. и на 26.01.2022 г. е продиктувано от възможността да упражни лично правото си на защита по ДД № 3/2021 г. и ДД№6/2022 г., а неизползването на отпуск или липсата на издадена заповед за командировка не е обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение на магистрата в рамките на службата, т. е. не са налице признаците на състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, изразено в неизпълнение на други служебни задължения, вр. с чл. 187, ал.1, т.1 от КТ.
За да подкрепи мотивите си, дисциплинарният състав е посочил, че съгласно чл. 122, вр. с чл. 56 от Конституцията на РБ и съгласно чл. 318 от ЗСВ (относно правото на дисциплинарно привлеченото лице на лично участие и явяване по делото), гражданите имат право на защита във всички стадии на процеса, когато са нарушени или застрашени техни права и законни интереси. Елемент от правото на защита е правото на страната лично да участва в процеса, образуван срещу нея и да организира защитата си по свой избор. Поведението на отсъствие от работното място на горепосочените дати има за единствена цел осъществяване на правото на защита, което е конституционно установено и е самостоятелно основание за отсъствие на съдия Вътов по уважителна причина от работното място. Предвид посоченото е прието, че явяването на страна, призована да участва в съдебен процес, само по себе си е уважителна причина за освобождаването й от отговорност за неизпълнение на задължението да се яви по същото време и на работното й място.
По отношение на отсъствието от работа на съдия Вътов на датите 07.01.2022 г., 11.01.2022 г. и 25.01.2022 г., дисциплинарният състав е приел, че същият не е имал насрочени заседания и не е бил дежурен, а е изпълнявал служебните си задължения по чл. 210 от ЗСВ, като е изготвял мотиви на съдебни решения, а за последната дата е упражнявал служебни функции с влизане в системата ЕИСС. Тези факти са безспорно установени по делото, видно от доказателствата, приложени в административната преписка.
С оглед изложеното, дисциплинарният състав е приел, че формалното нарушаване на работното време, разглеждано като фактическо отсъствие от сградата на Районен съд - Пловдив, само по себе си, и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения, не би могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. Като краен извод е прието, че не се установява по безспорен и несъмнен начин, че съдия Вътов не е изпълнявал дейности, представляващи негови служебни задължения на 07.01.2022 г., 11.01.2022 г. и 25.01.2022 г., респективно не е доказано виновно поведение, което да е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание.
Дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 ЗСВ, с което е предложил на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на съдия Вътов.
Определеният дисциплинарен състав, в съответствие с предвидената процедура е приел решение по реда на чл. 319 ЗСВ, с което е предложил на СК на ВСС да не налага дисциплинарно наказание на съдия Д. В..
В мотивите на Решение № ВСС-16454/28.11.2022 г., дисциплинарният състав е приел, че не може да бъде направен обоснован извод за това съдия Вътов да е извършил твърдените от вносителя на предложението дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Решението, заедно с окомплектованата преписка са внесени за разглеждане на заседание на СК на ВСС, проведено на 13.12.2022 г. Видно от Пълен стенографски протокол № 47/13.12.2022 г. на СК на ВСС, е проведено гласуване, с което единодушно е прието предложението да не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. - съдия в Pайонен съд - Пловдив. Проведени са пространни обсъждания, като мотивите на решението са изцяло приети от СК на ВСС.
Следва да се отбележи, че от страна на съдия Д. В. е подадено писмено възражение с рег. индекс № ВСС-1482/26.04.2022 г., на основание чл. 316, ал. 8 ЗСВ, в което поддържа, че направеното предложение е неоснователно, най - малкото защото съдия не може да бъде освободен от длъжност на основанията, предвидени в КТ за неизпълнение на задължения, установени в Кодекса на труда. В тази връзка излага съображения, че основанията по Кодекса на труда за уволнение на работник не се прилагат и не могат да послужат като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на магистрат. Счита, че за отпуските и защита на правото на труд КТ се прилага спрямо магистратите, но изразява становище, че КТ не се прилага при дисциплинарната отговорност, тъй като понятието трудова дисциплина, според вложения му в КТ смисъл, не се отнася до магистратите. Изтъква, че на 29.09.2021 г. и 26.01.2022 г. е бил призован като страна и се е явил, за да вземе участие в откритите заседания по образуваните спрямо него дисциплинарни дела с № 3 и №6 от 2021 г. на СК на ВСС в гр. София. Посочва, че не е ползвал командировка, тъй като институтът на командироването е свързан с полагане на труд в друг орган на съдебната власт, какъвто случаят не е. Развива подробни съображения и относно работата в ЕИСС /Единната информационна система на съдилищата/ и отсъствието от сградата на съда за датите 07.01.2022 г., 11.01.2022 г. и 25.01.2022 г.
Възраженията в жалбата за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, съдът счита за неоснователни. Пледира За потвърждаване на решението.
Решението на СК на ВСС е постановено при спазване на процедурата, визирана в ЗСВ, след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административният орган е преценил правилно всички обстоятелства и доводи от значение за решаването на казуса и е постановил акта си в съответствие с принципите на истинност, равенство и безпристрастност.
При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, шесто отделение, намира от правна страна следното:
Оспореният акт на Съдийската колегия на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство от 10 /десет/ гласа „за“ и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 от ЗСВ.
В хода на производството по дисциплинарно дело № 2/2022 г. по описа на ВСС са събрани относимите към казуса доказателства. Дисциплинарният състав е изяснил пълно и всестранно фактите и обстоятелствата, релевантни за състава на твърдяното за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение.
За мотиви на решението, съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и съображенията на членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Тази изрична правна норма инкорпорира решението на дисциплинарния състав в решението на съответната колегия на ВСС.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице.
Изводът за липса на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Д. В. е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, а именно - доказано дисциплинарно нарушение.
Магистратите, чиито правомощия са определени с Конституцията и Закона за съдебната власт, имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им, по силата на които те изпълняват функциите си. По този въпрос теорията и съдебната практика приемат, че правоотношенията не са трудови по смисъла на Кодекса на труда, защото създаването и прекратяването им се извършва с индивидуални административни актове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, за разлика от трудовите правоотношения, които са такива на частното право и съществуват между равнопоставени страни. Разглежданите правоотношения не са и служебни по смисъла на Закона за държавния служител, независимо че и двете са властнически правоотношения при упражняване съответно на съдебната и на изпълнителната власт. (Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на КС на РБ по к. д. № 6/2016 г.)
Независимо от спецификите на правоотношенията, магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 от ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Индиция за такова тълкуване е и разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ, която задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. Именно поради това следва да се преценява изключително внимателно, и най - вече за всеки конкретен случай, дали е налице нарушение на трудовата дисциплина, съотнесена към спецификата на работата на съдията.
За първите две дати-29.09.2021 г. и 26.01.2022 г., на които съдия Д. В. не е бил на работното си място в РС - гр.Пловдив, е безспорно установено, че той е бил в гр. София, в сградата на ВСС, в качеството си на страна по образувани срещу него дисциплинарни дела по предложение на настоящия вносител - председателят на РС - Пловдив съдия И. К.. Следва да се отбележи, че предложенията по ДД №3/2021 г. и ДД №6/2021 г. по описа на СК на ВСС са да се наложи най - тежкото дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност. Явяването на заплашения от отстраняване от длъжност съдия в заседанията във ВСС по тези дела, чието образуване е извън неговата воля и действия, е защитено безпрекословно от закона и е продиктувано от възможността лично да упражни правото си на защита. Правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат се състои в неговото субективно лично процесуално право да изложи своята позиция, съображения и доводи в дисциплинарното производство, пряко и непосредствено пред членовете на ВСС, което е в съответствие със състезателния характер на производството и позволява на членовете на ВСС да формират своето вътрешно убеждение за това дали от доказателствата се установява извършено дисциплинарно нарушение, неговата тежест и съответно да определят вида на дисциплинарното наказание, т. е. справедливостта при определянето му.
Поради това именно изслушването на магистрата в хода на образувано срещу него дисциплинарно производство следва да бъде осъществено пред дисциплинарнонаказващия орган, изслушването му само пред дисциплинарния състав е подмяна на конституционното право на защита по чл. 56 от Конституцията. По този начин явяването на страна, призована да участва в съдебен процес, само по себе си е уважителна причина за освобождаването й от отговорност за неизпълнение на задължението да се яви на работа по същото време.
Ето защо, знаейки правата на подведения под дисциплинарна отговорност магистрат, присъствайки лично на заседанието и установявайки, че той е там, за да се защити, вносителят на настоящото предложение е тълкувал превратно законовите разпоредби, приемайки, че съдия Вътов е нарушил служебните си задължения - извършил е системни нарушения на трудовата дисциплина, като на тези две дати не се е явил на работа, като за това не е ползвал нито отпуска, нито е бил командирован.
Отпуската е субективно право на работника/служителя. Тя е призната от закона възможност и нейното ползване зависи от волята на работника. Липсва изрична дефиниция в нашето законодателство, но смисловото й съдържание може да се извлече от чл.48, ал. 5 от Конституцията на Република България /отпуската е посочена като основен елемент от правото на труд /; от Глава осма на КТ, озаглавена “Отпуски”; чл.305, ал.4 / относно мин. платен годишен отпуск на непълнолетните /, Наредба за работното време, почивките и отпуските и др. В настоящия случай съдия Вътов не е заявил ползване на платен или неплатен отпуск по свое желание. Този отпуск няма характера на наличен, служебен или творчески отпуск, а според чл.157, ал.1, т.4 от КТ, работодателят е длъжен да освободи от работа работника или служителя, когато същият е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице /в този см. и пред административнонаказващ орган/ без да е налице изрично заявление за това, при положение, че той е отсрещната страна, а лицето се явява лично.
Още по - малко е налице основание за командироване на съдията по повод неговото лично явяване по процесните две дела. Командироването на магистратите е уредено в изричната норма на чл.227 от ЗСВ като институт на възлагане престиране на труд за изпълнение на функциите на съдебната власт от един орган на съдебната власт в друг орган на съдебната власт.
В случая, конституционно признатото право на защита пред съд е безусловно и не е предпоставено от други условия за упражняването му, включително и от ползване на предвиден в закона вид отпуск.
Предвид изложеното, правилно е прието, че не е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение на магистрата в рамките на службата и не са налице признаците на състав на дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.4 от ЗСВ, изразено в неизпълнение на други служебни задължения, вр. с чл.187, ал.1, т.1 от КТ.
По отношение на отсъствието на съдията от работното му място на датите 07.01.2022 г., 11.01.2022 г. и 25.01.2022 г.,обосновано от кадровия орган е прието, че служебните задължения на съдията, които произтичат от заеманата длъжност, включват редица функции със специфичен характер, които представляват поначало мисловно – логическа и аналитично – оценъчна дейност и обхващат: проверка, обсъждане и произнасяне по текущия доклад, подготовка и провеждане на съдебни заседания, проверка на протоколи от съдебни заседания, запознаване, проучване, анализ на документи по преписки и дела, проучване на относима съдебна практиката, респ. относимата правна уредба, изготвяне на съдебни актове в закрити заседания, изготвяне на съдебни актове по делата, които са обявени за решаване от открити заседания, изготвяне на мотиви по наказателни дела, по които са обявени присъди, осъществяване на всички дейности по дежурства по граждански и наказателни дела и т. н. Организацията на работата на съдията е свързана с разпределение на необходимото време за изпълнение на тези служебни задължения и други (които не са свързани с правораздавателната дейност на съдията).
Без да излиза извън предмета на дисциплинарното производството, кадровият орган обосновано приема, че следва да се отчете и неотмененото действие на приетите от СК на ВСС правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия, предвиждащи специален режим на физическо присъствие в сградите на съдилищата и в които е предвидено, че съдиите и съдебните служители, които не са дежурни и в график, не са задължени да присъстват физически в сградата на съда.
Предвид горното, твърдяното нарушение на работното време, разглеждано като фактическо присъствие в сградата на Районен съд - Пловдив и неизползването на Единната информационна система на съдилищата, само по себе си и когато не е довело до неизпълнение на служебните задължения, не би могло самостоятелно да се приеме като дисциплинарно нарушение, за което следва да бъде наложено най – тежкото наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“. Спазването на работното време и място е относително, като се отчита характерът на работа и времето за извършване, както и останалите особености на изпълнение на служебните задължения на магистрата.
Освен това по делото се установява, че в посочените дати съдия Вътов е изпълнявал едно от основните си задължения - проучване на дела, анализ на доказателствата и изготвяне на съдебни актове по обявени за решаване дела.
За да се ангажира дисциплинарната отговорност, е необходимо да се установи конкретно виновно поведение (действие или бездействие), извършено или допуснато от дисциплинарно привлеченото лице, представлявщо неизпълнение на служебните задължения. В настоящия случай характерът на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, отнесен към спецификата на работата на съдията, трябва да се преценява от гледна точка на това какви са последствията за изпълнението/ неизпълнението на основните функции. Категорично се установява, че фактическото отсъствие на съдия Вътов от сградата на Районен съд - Пловдив през посочените дни, конкретно от неговото работно помещение, не е довело до неоснователно отлагане на дела, нито има данни за създадени затруднения в работата на съда и правилно не е наложено дисциплинарно наказание.
С. Р. на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 15 юли 2021 година по дело C 791/19 в съображение 51 се извежда, че в съответствие с в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. Така посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС принцип на ефективната съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, представлява основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък ЕКПЧ), и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romаnia" и др., т. 190 и цитираната съдебна практика).
В това отношение следва да се припомни, че макар организацията на правораздаването в държавите членки несъмнено да е от тяхната компетентност, при упражняването на тази компетентност държавите членки са длъжни да спазват задълженията си, които произтичат от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС (решения от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд), C 619/18, EU: C: 2019: 531, т. 52 и цитираната съдебна практика и от 5 ноември 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) C 192/18, EU: C: 2019: 924, т. 102).
Що се отнася до правилата относно дисциплинарните производства срещу магистратите, изискването за независимост, произтичащо от правото на Съюза, и по-специално от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, налага съгласно постоянната съдебна практика, този режим да предоставя необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използването му като система за политически контрол. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както действията, които представляват дисциплинарни нарушения, така и конкретно приложимите санкции, които предвиждат намесата на независим орган по реда на производство, гарантиращо изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, и които закрепват възможността за оспорване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, представлява набор от съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт (решение Asociatia "Forumul Judecatorilor din Romania" и др., т. 198 и цитираната съдебна практика).
Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели, наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели. (напр. Решение № 6731 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3704/2022 г., VI о.; Решение № 10966 от 01.11.2021 г. по адм. д. № 4909/2021 г., VІ отд.; Решение № 6421 от 16.05.2018 г. по адм. д. № 2798/2018 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия и мн. др).
Предвид изложеното, оспореното решение на СК на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание е прието в законово очертаните рамки на оперативната му самостоятелност, като правото на свободна преценка е упражнено в съответствие с целта на закона. Жалбата срещу административния акт, подадена от вносителя на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна се явява претенцията на заинтересованата страна за присъждане на съдебни разноски. Видно от представени пълномощно и списък на разноските, от адвокат З. С. от САК, е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, на адвокат З. С. от САК следва да бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000 лева (хиляда лева) и 200 лева (двеста лева) за ДДС за осъщественото процесуално представителство пред съда, което да бъде изплатено от бюджета на Районен съд - Пловдив.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на административния ръководител – председател на Районен съд – Пловдив И. К., срещу Решение по т.4.1 и 4.2 от Протокол № 47 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.12.2022 г., с което не се налага дисциплинарно наказание на Д. В. – съдия в Районен съд – Пловдив, по предложение с рег. № 4114/04.02.2022 г., подадено от административния ръководител на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Районен съд – Пловдив да заплати на адвокат З. С. от САК сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА