Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр. София, 31.05.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Д. Ц. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3372 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Новоклас“ ЕООД против решение №260059/22.04.2021 г., постановено по гр. д.№ 379/2020 г. от І-ви състав на АС – Пловдив.

От И. Д. Ш. е постъпил отговор на касационната жалба, с който я оспорва. В открито съдебно заседание поддържа това свое становище.

„Телеком сервиз България“ ЕООД /в несъстоятелност/ не взима становище по жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение №174/17.03.2022 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустим ли е иск с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от кредитор спрямо длъжник, който впоследствие е обявен в несъстоятелност, ако последиците от уважаването на този иск ще се изразят в това, че обявената недействителност ще ползува само кредитора – ищец. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС на възприетото от състава на съда с обжалвания акт.

По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното:

Разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ е приложима само по отношение на искове с правно основание чл.135 ЗЗД, предявени от кредитор в хипотезата на чл.649, ал.1 ТЗ, т. е. след открито производство по несъстоятелност на длъжника, не и за искове по чл.135 ЗЗД, предявени от кредитор на длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, чието разглеждане не е подчинено на режима по чл.649 ТЗ. Това разрешение на правния въпрос е възприето с решение на ВКС №344/24.01.2019 г., постановено по т. д.№ 38/2018 г. на ТК,ІІ т. отд., като същото се споделя и от настоящия състав. Последиците от уважаването на иска не са предмет на производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, а са въпрос на реализиране на правата по евентуалното решение, с което съдът е приел иска за основателен.

Цената на предявените искове е над 5 000 лева, като спорът не е търговски, поради което и възражението за недопустимост на касационното обжалване е неоснователно.

В конкретния случай съдът е приел, че правният интерес за кредитора-ищец на парично вземане от иска по чл.135 ЗЗД е свързан с възможността да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си по отношение на прехвърленото имущество, независимо, че същото вече е преминало в патримониума на трето лице и вече не принадлежи на длъжника. Съдът е посочил, че съгласно чл.637, ал.6 ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за изрично посочените изключения, едно от които е производство пред съда за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, съгласно чл.637, ал.6, т.3 ТЗ. Съгласно чл.638, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ.

Прието е, че тъй като след откриване на производството по несъстоятелност на ответното дружество-длъжник и приемането в него на паричното вземане на ищеца по отношение на ответното дружество е изключено, на осн. чл.637 и 638 ТЗ, осъществяването на индивидуално принудително изпълнение за задължения на ответното дружество, както по вече образувани от ищеца изпълнителни дела, така и чрез образуването от него на нови изпълнителни дела, на ищеца следва да се отрече правен интерес от предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Тъй като производството по несъстоятелност е отрито след предяваването на иска с правно основание чл.135 ЗЗД, то с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, следва да се приеме, че за ищеца е налице правен интерес от продължаването на производството по вече предявения иск на горното основание. Като е приел обратното, АС І Пловдив е постановил неправилно съдебно решение, с което е обезсилил първоинстанционното решение и е приел, че иска е недопустим, поради липса на правен интерес. Решението следва де се отмени, като делото се върне на същия съд, за произнасяне по спора по същество, с оглед постъпилата въззивна жалба.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се присъдят при новото разглеждане на спора от друг състав на АС – Пловдив, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260059/22.04.2021 г., постановено по гр. д.№ 379/2020 г. от І-ви състав на АС – Пловдив.

ВРЪЩА делото на АС – Пловдив, за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.