О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5132

гр.София, 10.11.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. ч. гр. дело №2934 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Н. А. Н., чрез адв. Р. Д. /назначена от съда на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК/, срещу определение № 429 от 24.06.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 347/2025 год. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта му, в която е потвърдено определение № 2603 от 05.06.2025 год., постановено по гр. дело № 1186/2025 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено и на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ същото е изплатено на Окръжен съд – Добрич.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд /т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК/.

В жалбата се излагат оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалваното определение, както и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните доводи са, че са налице обстоятелства по чл. 22, , ал. 1, т. 5 и 6 ГПК, които пораждат основателни съмнения за безпристрастността на въззивния съдебен състав. С исковата молба били предявени искове по ЗОДОВ и по ЗЗД срещу Окръжен съд – Варна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес, забавяне на производството, нарушаване на правото на ЕС и прочетени клеветнически изрази в съдебен акт /отнасящи се за личността на ищеца/. Правилно въззивният съд бил квалифицирал исковете по чл. 2б ЗОДОВ, чл. 2в ЗОДОВ и чл. 49 ЗЗД, но неправилно приел, че на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ делото трябва да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Добрич.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Когато е входирана искова молба с предявени субективно кумулативно искове по ЗОДОВ и искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, подлежи ли делото на препращане до най-близкия съд по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ?

2/ Какъв е редът за защита по съдебен ред в случай на гражданин, който твърди, че е претърпял неимуществени вреди, след като е прочел неверни обстоятелства в съдебно решение – какво нарушение има по ЗОДОВ, по правото на ЕС или по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за непозволено увреждане?

3/ Допустим ли е иск по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за непозволено увреждане на гражданин, който в съдебен акт прочете текст, който го оклеветява? Каква е квалификацията на такъв иск – по ЗОДОВ или по ЗЗД?

4/ Каква е квалификацията на дело по ЗОДОВ или по ЗЗД по иск за обезщетение за вреди на ищеца от действия на съдия, представляващи разпространена/предоставена информация от съдията, който е разглеждал и решавал друго дело на ищеца?.

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешение в противоречие с определение № 187 от 17.08.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 224/2022 год., І г. о., ГК и са от значение за развитието на правото.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред Окръжен съд – Варна е било образувано по искова молба на Н. А. Н., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове срещу Окръжен съд – Варна за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от неосигуряване на справедлив процес, нарушаване на правото на ЕС и чл. 6 ЕКЗПЧ при разглеждане на гр. дело № 271/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна и ч. гр. д. № 3385/2020 год. по описа на Окръжен съд – Варна, в размер на по 26 000 лв. по всеки от предявените искове. С обжалваното определение, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане на най-близкия родово компетентен съд – Окръжен съд – Добрич.

Въззивният съд е изложил съображения, че независимо от това, че заявеният от ищеца петитум е непълно и непрецизно формулиран, от изложените в исковата молба фактически твърдения следва извод, че са предявени искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца от актове на Окръжен съд – Варна, постановени в нарушение на правото на справедлив съдебен процес, забавяне на производството и нарушение на правото на ЕС. Отговорността на държавата за вреди от нарушения на общностното право следва да се реализира по реда на ЗОДОВ. Д. О. съд – Варна е ответник по предявения иск е недопустимо да разглежда и да се произнася по него.

В обобщение въззивният съд е формирал извода, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на най-близкия родово компетентен съд – Окръжен съд – Добрич.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно приетото съответно в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивния акт, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Не съществува вероятност обжалваното въззивно определение да е нищожно или недопустимо, като постановено от незаконен състав, каквито са твърденията на касатора /чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК/. В практиката на ВКС е изяснено, че незаконен състав е налице тогава, когато съдебният акт е постановен еднолично, вместо от съдебен състав; с участието на лице, което не е било избрано за съдия или с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора /в този смисъл решение № 668 от 15.11.2010 год. на ВКС по гр. дело № 1790/2009 год., І г. о., ГК, решение № 182 от 01.07.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1535/2014 год., І г. о., ГК и др./. Нарушаването на законовата забрана за постановяване на съдебни актове от съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод, не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на съдебния акт, а само неправилност на същия, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила /решение № 69 от 01.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4941/2014 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 200 от 19.01.2018 год. на ВКС по т. дело № 592/2016 год., ІІ т. о., ТК.

Не следва да се допуска касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, които са свързани с оплакването на касатора, че с подадената от него искова молба са предявени както претенции по ЗОДОВ, така и претенция по чл. 49 ЗЗД, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗЗД и делото да се препраща на друг съд. Въззивният съд не е дал разрешение на такива въпроси, в т. ч. не е обсъждал дали срещу съдилищата могат да бъдат предявявани искове по чл. 49 ЗЗД за вреди от незаконосъобразни действия на съдия, които не са предвидени в чл. 2 ЗОДОВ, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ако сезираният съд е същевременно и ответник по предявени обективно съединени претенции за обезщетения за вреди, които подлежат на разглеждане съответно по реда на ЗОДОВ и по общия исков ред – какъвто е разглеждания случай, според твърденията на касатора, не може да бъде дерогирано специалното правило, установено в чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ /Нов – ДВ, бр. 94/2019 год./, регламентиращо изключение от установената в ал. 1 местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, което е създадено от законодателя, за да приведе правилата за разглеждане на делата по деликтните състави в ЗОДОВ в съответствие с чл. 6, § 1 КЗПЧОС, който установява правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съединяването на искове по ЗОДОВ с иск по ЗЗД е осъществено по желание на ищеца и на основание чл. 210, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 210, ал. 2 ГПК, исковете могат да бъдат разделени от първоинстанционния съд, но не и във въззивното и касационното производство, образувани по частна жалба срещу определение по чл. 121 ГПК.

Цитираното от касатора определение по ч. гр. дело № 224/2022 год. на ВКС, І г. о., ГК, е неотносимо, тъй като е постановено в производство по чл. 282 ГПК /спиране на изпълнението на въззивно решение/.

Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 429 от 24.06.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 347/2025 год. по описа на Апелативен съд – Варна, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/