Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Петя Хорозова
И. А. при участието на секретаря С. Ш. като разгледа докладваното от съдията Ангелова т. д. № 338 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК“Л. И.“АД, чрез процесуален представител, против Решение № 696 от 07.11.2022г. по в. т.д. № 587/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260319/ 05.05. 2022г. по т. д. № 1801/2020г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ЗК “Л. И.“ АД срещу ЗД „Б. И.“АД иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 100 820 лв. – главница, включваща обезщетение в размер на 100 800 лв. и сумата от 20 лв. – ликвидационни разходи по щета 0000-1261-19-252086, както и иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 980,19 лв. – мораторна лихва за периода от 22. 05.2020г. до 25.06.2020г.
Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилност на извода за неустановеност на механизма на ПТП. Касаторът се позовава на допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, който при постановяване на решението си е преповторил изводите на първоинстанционния съд без да обсъди всички възражения във въззивната жалба относно некредитиране на свидетелските показания на водача на увредения автомобил и на представената административно-наказателна преписка относно факта, че виновният водач не е оспорил наложеното административно наказание, подписал е декларацията, с която се е съгласил с изготвената от КАТ скица на ПТП, подписал е прокола за ПТП, наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение без възражение. Сочи като необсъдено възражението във въззивната жалба за несъобразяване от първоинстанционния съд на обстоятелството, че протоколът за ПТП и фактът, че щетите са пряка последица от настъпилото ПТП, не са оспорени от ответната страна. Излага съображения срещу извода за недоказаност по делото на пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на л. а. “БМВ Х5“, чиято гражданска отговорност е предмет на застрахователното правоотношение с ответника, и настъпилите вреди, както и недоказаност на мястото и механизма на твърдяното от ищеца ПТП, сочейки, че въззивният съд само е преповторил доводите на първоинстанционния съд, без да обсъди възраженията във въззивната жалба. Претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба ЗД „Б. И.“АД не депозира писмен отговор. В проведеното на 17.14.2024г. съдебно заседание дружеството се представлява от адв. М., който оспорва основателността на касационната жалба.
С Определение № 106 от 16.01.2024г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да достигне до атакувания резултат, въззивният съд е приел за определящи обхвата на въззивната проверка въведените във въззивната жалба доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд досежно механизма на процесното ПТП и вината за причиняване на същото на застрахования при ответника водач. В тази връзка решаващият съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство – протокол за ПТП от 17. 06. 2019г., основно и две допълнителни заключения на САТЕ, и свидетелските показания на св. М. Ч., водач на увредения автомобил. Изложил е, че протоколът от ПТП е съставен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по отношение само на удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, относно механизма на ПТП. Посочил е, че в същия са отбелязани видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП; описан е механизъм на същото, според който: л. а. „БМВ Х5“ се е движил по [улица]от [улица]към [улица]и до бл.271 при маневра частично навлиза от лява в дясна пътна лента, не пропуска и реализира ПТП с попътно движещото се МПС „Ауди Р8“, което се отклонява и се удря в стълб. Изводът, че описаните в протокола обстоятелства са неверни, въззивният съд е направил въз основа установеното в приетите в първоинстанционното производство три експертни заключения / основно и две допълнителни/, и констатациите на вещото лице след запознаване с приобщените към делото цветни снимки от произшествието досежно: - липса на описаните в протокола на КАТ увреждания по л. а.“БМВ Х5“; - неустановен допир на л. а. „Ауди Р8“ с електрическия стълб, в който се твърди, че се е ударил, и по който няма следи от червена боя, какъвто е цветът на купето на колата; - по пътното платно няма спирачни следи, разпилени части и стъкла, каквито са характерни за този вид произшествия; - няма данни за задействане на еърбеците и пирапатроните на предпазния колан на л. а. „Ауди Р8“. Споделен е изводът на вещото лице, че при удар, какъвто е деклариран от ищеца, се получават деформации по цялата предна част на автомобила, като се задействат и еърбеците и пиропатроните на предпазния колан.
На следващо място, като неубедителни са приети дадените от свидетеля М. Ч., водач на л. а. „Ауди Р8“, показания относно механизма и мястото на настъпилото ПТП, както и действията на другия участник в ПТП-то - нямал спомен в каква посока бил точно, но карал по околовръстното, после може би слезнал от[жк]по пътя, който е за летището, не помни дали е имало еърбеци в автомобила, когато е станала катастрофата, но колата имала такива и свидетелят я притежавал от много години.
Акцентирано е на обстоятелството, че ответникът е оспорил верността на удостоверените в протокола за ПТП факти, доказал е тяхната недостоверност, с което е оборил материалната доказателствена сила на протокола в качеството му на официален документ.
Като краен резултат, за неоснователен съставът на апелативния съд е приел довода на жалбоподателя за установена по делото пряка причинна връзка между противоправното поведение на водача на л. а. “БМВ Х5“, чиято гражданска отговорност е предмет на застрахователното правоотношение с ответника, и настъпилите вреди, както и недоказаност, с оглед двете допълнителни заключения на автотехническата експертиза, на мястото и механизма на твърдяното от ищеца ПТП. Споделен е също така изводът на първоинстанционния съд за некредитиране на административно-наказателната преписка, тъй като предвид защитата срещу иска и при изследване на общо основание на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът не е обвързан от основанието за ангажиране административно-наказателната отговорност на водача.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване - за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, е налице постоянна практика на ВКС, включително и задължителна такава, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09. 12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, доразвита в многобройни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, между които и посочените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.
По основателността на касационната жалба:
Основателен е касационният довод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение поради необсъждане на съдържащото се във въззивната жалба оплакване срещу пропуска на първоинстанционния съд да съобрази факта, че представеният с исковата молба протокол за ПТП не е оспорен от ответника. Вместо да се произнесе по основателността на същото, въззивният съд е приел за надлежно заявено оспорване верността на удостоверените в протокола за ПТП факти, което не отговаря на данните по делото. Решаващият съд не е придал нужното правно значение на направената от първоинстанционния съд в с. з. от 28.05.2021г. констатация, че по делото липсва надлежно подаден отговор на исковата молба в законово предвидения срок, извод, срещу който няма възражение от страните и съответства на данните по делото. Последиците от неподаване на отговор на искова молба по търговско дело са изрично уредени в разпоредбата на чл.370 ГПК, предвиждаща преклудиране на възможност за ответната по спора страна в по-късен момент да заяви възраженията си, да оспори истинността на представен документ, да посочи или да представи доказателства. Доколкото в случая не е установено изключението в разпоредбата пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, твърдението на касатора, че представеният с исковата молба протокол за ПТП не е оспорен, е основателно.
Правилно съставът на САС е съобразил възприетото в постоянната практика на ВКС разбиране за правната характеристика на протокола за ПТП на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. В практиката на ВКС, също така, е застъпено становището, че когато отразеният в протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, както и че когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава, претендиращият обезщетение във връзка с увреждането ищец носи тежестта за доказване на механизма на ПТП / Решение № 98/ 25.06.2012г. по т. дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО.; Решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, І т. о./ В отклонение от посочената практика, която изцяло се споделя от настоящия състав, решаващият съд не е съобразил, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностното лице след оглед на местопроизшествието, непосредствено след пътния инцидент, е подписан без възражения от участниците в същия – водачите на двата леки автомобила, т. е. съдържа волеизявления и на виновния за ПТП водач на л. а. „БМВ Х5“, който е заявил неизгодни за него факти относно механизма на ПТП. Основателни в тази връзка са и доводите на касатора, че съдът не е отчел и обстоятелството, че виновният за ПТП водач е подписал без възражение Акт за установяване на административно нарушение от 17.06. 2019г., Наказателно постановление от 08.07.2019г., и съдържащата се в приложената административно-наказателна преписка скица на ПТП, които съответстват на установения в протокола механизъм на ПТП. Наред с това, следва да се има предвид, че в процесния протокол за ПТП е отразена необходимата информация относно видимите щети по автомобилите, участвали в инцидента; обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП и неговия механизъм по данни на участниците в същото.
Поради изложеното и предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, настоящият състав на ВКС намира, че протоколът за ПТП се ползва със задължителна материална доказателствена сила относно отразените в него релевантни за механизма на ПТП факти и обстоятелства, възприети непосредствено от съставилото го длъжностно лице, както и изявления на участниците в същото. Независимо от това, ищецът е ангажирал допълнителни доказателства – показанията на водача на увредения л. а.„Ауди Р8“ и експертно заключение за установяване на твърдяния в исковата молба механизъм на пътното произшествие. Основателни в тази връзка са оплакванията на касатора за тяхното некредитиране от въззивния съд. Възпроизведеният от свидетеля Ч. механизъм на ПТП, а именно, че е засечен и избутан от пътя от движещият се отляво л. а. „БМВ“, вследствие на което се е ударил в стълб, съответства на описания в констативния протокол механизъм на ПТП. При преценка на доказателствената стойност на показанията неправилно въззивният съд е акцентирал на колебанията на свидетеля относно точната посоката на движение преди достигане на местопроизшествието, което е естествена и обяснима последица за липсата на ясен спомен за детайли около произшествие с близо тригодишна давност. Неправилно, също така, въззивният съд не е кредитирал основното заключение на САТЕ, в което са установени причините за настъпване и механизма на процесното ПТП, щетите по двата автомобила, както и че констатираните увреждания са вследствие на този механизъм на ПТП. Заключението е прието, неоспорено от страните, като съдържащите се в същото експертни констатации съответстват на описаните в протокола за ПТП механизъм на същото и нанесените щети по автомобилите. Основателен е касационният довод срещу кредитирането и от въззивния съд на двете допуснати от първоинстанционния съд по искане на ответника допълнителни заключения на САТЕ, въпреки констатацията му, че първото от тях е изготвено въз основа на представено от ответното дружество становище на инж. С., представляващ частен свидетелстващ документ, а второто – въз основа на допълнително представен снимков материал, заснет от полицейския екип при съставяне на протокола, годността на който е оспорена от ищцовото дружество. Решаващият за изхода на спора извод, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба механизъм и на посоченото място, е направен от въззивния съд след безкритично кредитиране на второто допълнително заключение, изготвено въз основа на цветни снимки, които не само по твърдение на ищеца, но и видимо не са с добро качество, предвид и факта, че са правени в тъмната част на денонощието. Констатацията на вещото лице за липса на присъщи за удар в стълб наличие на стъкла, червена боя по стълба, липса на спирачни следи и др., изхождат от субективната му преценка при огледа на снимковия материал и не представлява експертно становище. Освен това, приемайки, че протоколът за ПТП е оспорен от ответника, въззивният съд не е съобразил, че за успешното опровергаване верността на удостоверените в констативния протокол факти, оспорващата страна следва да проведе пълно обратно доказване предвид обвързващата материална доказателствена сила на документа. При заявени от насрещната страна /ищцовото дружество/ възражения срещу годността на снимковия материал, въз основа на който е работило вещото лице, и оплаквания в този смисъл във въззивната жалба, които са основателни, изводът на въззивния съд за успешно проведено оборване доказателствената сила на протокола за ПТП въз основа на процесното експертно заключение, сам по себе си е незаканосъобразен.
По така изложените съображения, настоящият състав намира за неправилен решаващия за изхода на спора извод на въззивния съд за недоказаност на сочения механизъм на ПТП и за липсата на вина на застрахования при ответното дружество по риска „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „БМВ“. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил елементите от фактическия състав на чл.411 КЗ, пораждащ вземането му, а именно: наличие на договор за имуществена застраховка, сключен между него и собственика на увредения автомобил; заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования поради настъпване на застрахователното събтие, както и обичайните ликвидационни разноски, за което по делото няма спор; реализирана щета от ПТП по вина на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по делото. Наред с това, ищецът е представил и доказателства за предявяване на претенцията си срещу ответника, съгласно чл.412, ал.1 КЗ.
По размера на иска: Претендираният от ищеца размер от 100 820лв. е формиран от сбора от сумата от 100 441.80 лв., тотална загуба в размер на 75 % от застрахователната стойност, сумата от 358.20 лв., заплатена на автосервиза, извършил оглед и опис на щетите „Порше И. А. БГ“Е., и сумата от 20 лв. ликвидационни разходи. Като неоспорено от ответника се преценява твърдението на ищеца относно наличието на тотална щета, надлежно установена и от приетото от страните основно заключение на САТЕ. От същото се установява, че действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 133 000 лв., а стойността на ремонта е 104 293.74 лв., от което вещото лице е заключило, че е налице тотална щета. Релевантна за определяне размера на застрахователното обезщетение е именно посочената от вещото лице стойност от 133 000 лв., доколкото в случая е налице
надзастраховане, тъй като видно от застрахователната полица процесният автомобил е застрахован за сумата от 144 000 лв. Експертизата е определила стойността на запазените части на автомобила на 33 250 лв. лв., които следва да се приспаднат от застрахователното обезщетение, което възлиза на 99 750 лв. Към същото следва да се прибавят размерът на обичайните разноски, направени за определянето му, съгласно чл. 411, изр. първо от КЗ, възлизащи на 358.20 лв., заплатени на сервиза „Порше“, и ликвидационни разноски в размер на 20.00лв., или искът се явява основателен за сумата от 100 128.20 лв.
Основателна е претенцията по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за посочения в исковата молба период от 22.05.2020г. /датата на изтичане на 30-дневният срок по чл.412, ал.3 КЗ / до 25.06.2020г., за размера от 973.47лв.
Поради изложеното обжалваното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за сумата от 100 128.20 лв. по иска по чл.411 КЗ и за сумата от 973.47лв., претендирана на основание чл.86 ЗЗД, следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което сумите бъдат присъдени, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 21.09.2020г. до окончателното й изплащане. В останалите потвърдени от въззивния съд части на първоинстанционното решение, с които претенциите са отхвърлени до пълно предявените им размери до 100 820 лв. за главницата, съответно – до 980.19лв. за лихвата за забава, въззивното решение следва да се остави в сила.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора по същество, като съобрази размера на уважената и на отхвърлената част от претенциите, както и представените и неоспорени списъци по чл.80 ГПК, за първоинстанционното производство следващите се на ищеца разноски възлизат на 5047.90лв., а на ответника – 41.25 лв.; за въззивното производство – 2 468.90 лв. на ищеца и 34.30лв. – на ответника и за касационното производство – 2 498.70 лв. на ищеца и 71.40 лв. на ответника. Въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ищеца да заплати на ответника разноски над сумата от 41.25 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за въззивното производство над сумата от 34.30 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 5047.90лв. и за въззивното производство в размер на 2 468.90 лв.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 696 от 07.11.2022г. по в. т.д. № 587/2022г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 260319/ 05.05.2022г. по т. д. № 1801/2020г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав в частта за отхвърляне на предявения от ЗК “Л. И.“АД срещу ЗД „Б. И.“АД иск по чл.411 КЗ за сумата от 100 128.20 лв. и иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 973.47лв., мораторна лихва за периода от 22.05.2020г. до 25.06. 2020г., както и в частта за разноските, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ЗК “Л. И.“АД да заплати на ЗД „Б. И.“АД разноски над сумата от 41.25 лв. , както и в частта, с която ЗК “Л. И.“АД е осъдено да заплати на ЗД „Б. И.“АД разноски за въззивното производство над сумата от 34.30 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ЗК “Л. И.“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.411 КЗ сумата от 100 128.20 лв., включваща обезщетение и ликвидационни разходи по щета 0000-1261-19-252086, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 21. 09. 2020г. до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 973.47лв. – мораторна лихва за периода от 22.05.2020г. до 25.06. 2020г.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ЗК “Л. И.“АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 5047.90лв., за въззивното производство в размер на 2 468.90 лв. и за касационното производство в размер на 2 498.70 лв.
ОСЪЖДА ЗК “Л. И.“АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ЗД „Б. И.“АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 71.40 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 696 от 07.11.2022г. по в. т.д. № 587/2022г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено Решение № 260319/ 05.05.2022г. по т. д. № 1801/2020г. на Софийски градски съд, VІ-12 състав, в частта за отхвърляне на предявения от ЗК “Л. И.“АД срещу ЗД „Б. И.“ АД иск по чл.411 КЗ за разликата над 100 128.20 лв. до пълно предявения размер от 100 820 лв. и за разликата над 973.47лв. до 980.19лв. по иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.