Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: АГЛИКА А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 655 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране, срещу решение № 6455/03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 8162/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

Касаторът, Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител гл. юрк. Й. В. твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209,

т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспореното решение на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание касационния жалбоподател, КЕВР, се представлява от процесуалния си представител гл. юрк. Й. В., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно – в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение .

Ответникът, „Топлофикация ВТ“АД - гр. В. Т. редовно призован, се представлява от адв. Ц., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество.

Ответникът, Фонд "Сигурност на електроенергийната система", редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като предявена срещу обжалваем съдебен акт от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от „Топлофикация ВТ“АД - гр. В. Т. срещу решение № Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 7, с която по подадено заявление за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, считано от 01.07.2021 г., и след извършени корекции са изчислени цените и елементите на необходимите приходи на „Топлофикация ВТ“ АД за следващия ценови период (01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.), както следва:

1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 292,43

лв./MWh;

2. Премия по чл. 33а от ЗЕ - 167,36 лв./MWh;

3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) -107,47 лв./MWh;

4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 3:

- Необходими годишни приходи - 8 493 хил. лв., в т. ч.:

0.разходи - 8 396 хил. лв., от които условно-постоянни - 1 564 хил. лв. и променливи - 6 832 хил. лв.;

0.Регулаторна база на активите - 1 838 хил. лв.;

0. Норма на възвръщаемост - 5,26%;

- Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 18 600MWh;

- Топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 28 413 MWh.

С решение № 6455/03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 8162/2021 г. по описа на Административен съд – София град, което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, съдът е уважил жалбата на „Топлофикация ВТ“АД - гр. В. Т. срещу решение № Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 7., като е отменил това решение в т.7 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че макар обжалваното решение в своята т.7 да е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити и в съответствие с административнопроизводствените правила, при постановяването му е допуснато противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, съставляващи основание за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. АССГ е приел за неоснователни оплакванията на топлофикационното дружество за постановяване на процесния административен акт в нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно определяне на присъщите за осъществяване лицензионната дейност на дружеството разходи - разходи за ремонти, разходи за заплати и възнаграждения, разходи за осигуровки и социални плащания. Според АССГ в съответствие с изискванията на закона е определена и нормата на възращаемост на собствения и привлечения капитал, както и размерът на технологичните разходи по преноса. Съдът е заключил обаче, че т.7 от решението на КЕВР е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби по см. на чл.146, т.4 от АПК в частта по отношение на утвърдените разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии.

Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно не е признала заявения от топлофикационното дружество размер на разходите, присъщи на лицензионната дейност на дружеството за закупуване на квоти за въглеродни емисии.

Базирайки се на относимите законови разпоредби/ в частност на изменените разпоредби на чл.8, ал.10 от Наредба № 5 от 23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия / НРЦТЕ/ и чл.24а от Наредба № 1/2017г. за регулиране цените на електрическата енергия/НРЦЕЕ/, на Глава втора, раздел І, т.20.11 и т.20.12 от Указанията –НВ, както и на заключенията на приетите по делото основна и допълнителна СКТИЕ, съдът е развил съображения, че, макар изчислените емисии за новия регулаторен период да се определят по прогнозни, а не по реални цени, при новата регулация, ако утвърдените разходи за природен газ или за въглеродни емисии са по-ниски от реалните разходи, дружеството ще формира загуби, т. е. ще следва да вложи средства „сега“ в рамките на предстоящия регулаторен период, част от които да му бъдат възстановени „в бъдеще“ , т. е. компенсирани в бъдещ регулаторен период, с което ще бъде намалена утвърдената възвращаемост. Отделно от гореизложеното съдът е развил съображения и за това, че законодателството ни предвижда компенсации в бъдещ регулаторен период само относно разлики в цените на въглеродните емисии, но не и разлики в количестовото им, които разлики остават изцяло за сметка на дружеството.

Според съда решението на регулатора в тази част противоречи на прогласения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. В тази връзка е направил извод, че разходите за въглеродни емисии са реално платими през предстоящия регулаторен период, от което следва, че в същия този период на енергийното предприятие са му необходими и годишни приходи за тяхното закупуване, а не покриването на тези разходи да се извършва в бъдещи регулаторни периоди, които ще са обект на отделно заявление и отделен регулаторен преглед. Приел е още, че тези разходи могат да бъдат прогнозирани, както всеки един елемент от останалите групи разходи, като прогнозирането следва да е въз основа на данни от националната и международната практика съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 8, ал. 4 от НРЦТЕ.

АССГ е стигнал до решаващия извод, че възприетата от КЕВР прогнозна цена на въглеродните емисии от 51 евро/тон е занижена спрямо пазарните нива към датата на приемане на Решение № Ц-26 от 01.07.2021г., предвид постоянното нарастване на тази цена на Европейската енергийна борса.

Макар съдът да е стигнал до извода за правомерност на извършените корекции на страна на КЕВР на заявените разходи за ремонти, за заплати и възнаграждения, осигурителни плащания, норма на възвращаемост на привлечения капитал и технологични разходи по преноса на цените, според АССГ установеното несъответствие на акта в частта на извършените корекции на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии рефлектира цялостно върху законосъобразността на т. 7 от Решение № Ц-26/01.07.2021 г., поради което е отменил акта идцяло и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Неправилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на решението на КЕВР в неговата т. 7 поради определяне разходите за емисии парникови газове в противоречие с действащите материалноправни разпоредби.

Неправилно в тази част съдът е кредитирал заключенията на експертите както относно обстоятелството, че некомпенсирани в бъдещ период ще останат определените в по-малко от заявените от дружеството количества въглеродни емисии, така и относно това, че определената прогнозна цена за тон въглеродни емисии от 51 евро/тон е незаконосъобразно занижена, поради което е нарушен основен принцип в енергетиката, прогласен в чл.31,т.2 от ЗЕ - цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им.

След извършен преглед на предложените от дружеството за утвърждаване цени на енергия за регулаторния период КЕВР е определила за „Топлофикация ВТ“АД-гр.В. Т. разходи за квоти за въглеродни емисии за регулаторния период- 1391 хил. лв –т. е. Комисията е завишила същите от 1274 хил. лв със сумата от 117 хил. лв, като необходимите количества през новия ценови период в размер на 13 940,76 т. се умножават по икономически обоснована цена на емисиите за периода от 51 евро/т съгласно т.13 от общия подход.

Следва да бъде отбелязано, че във възражението на дружеството, депозирано в производството по издаване на оспореното решение № Ц-26/01.07.2021г., не се съдържа оплакване относно необходимото му за регулаторния период количество емисии на парникови газове, а само относно първоначално определената прогнозна цена за тон емисии.

Видно от решението на КЕВР, след преглед на постъпилото от дружеството възражение, същото, в частта му за прогнозната цена на въглеродните емисии е прието за основателно, като в крайното си решение КЕВР е повишило цената на въглеродните емисии от 47 евро/т на 51 евро/т - т. е. с 8,5 %

Основателни са доводите на касационния жалбоподател за това, че регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност. Това налага извод, че разходите за въглеродни емисии се включват в цените за периода, за който са относими, на база прогноза. В оспореното решение на КЕВР, в рамките на общ подход, комисията е изложила съображения относно количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, като е посочила, че те са в съответствие с Указанията НВ,

т. 20.11 и т. 20.12 и че разходите за закупуването на реално необходимите количества за периода са умножени по обновената цена на емисиите. В т. 20.11 е посочено, че за енергийните предприятия с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия, се определят като верифицираните емисии се умножат с коефициент за разпределение на разходите в производството.

За целите на ценообразуването е приета цена на квотите в размер на 51 евро/t- действащата спот цена към 17.06.2021г. на Европейската енергийна борса, която е съобразена с възражението на дружеството в хода на административното производство и със събраните към датата на постановяване на решението на КЕВР доказателства - обстоятелство, установено и от изслушаната по делото СКИЕ. Комисията няма как да вземе предвид изменението на борсовите цени на въглеродните емисии за самия ден, в който е постановено решението, в който те са били 55 евро/t , нито по-нататъшното повишение на цените. След като възражението на дружеството е било взето предвид, на дружеството законосъобразно са одобрени разходи за въглеродни емисии в размер, по-висок от заявения, който е съобразен и с определения в т.13 от общия подход размер на цена за тон емисии, валиден и приложим за всички останали топлофикационни дружества.

Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че с последващо свое решение № Ц-18 от 01.07.2022г. на КЕВР дружеството е компенсирано за значителното повишаване на цената на емисиите за м. юни 2021г.

По горните съображения крайният извод на АССГ за незаконосъобразност на решението на КЕВР поради несъобразено с материалноправните разпоредби определяне на количеството и цената на необходимите на дружеството емисии за парникови газове е неправилен.

Въпреки че наведените от ответника по касация оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон по отношение негова част, с която останалите оплаквания на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт са оставени без уважение, не са наведени с отделна касационна жалба / което би било и недопустимо предвид диспозитива на съдебното решение/ и, доколкото на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът дължи произнасяне по съответствието на съдебното решение с материалния закон и служебно, то ВАС, трето отделение следва да се произнесе по съответствието на цялото съдебно решение с материалноправните разпоредби.

Обосновани и съответстващи на материалния закон са изложените в мотивите на оспореното съдебно решение доводи на АССГ за правилно определяне от страна на КЕВР на разходите за ремонти, разходите за заплати и възнаграждения, извършените корекции на нормата на възвращаемост на привлечения капитал и технологичните разходи по преноса. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изложените от АССГ в тази връзка фактически и правни изводи, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях като мотиви на своя съдебен акт по аналогия на чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

По горните съображения касационната жалба е основателна. Съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от „Топлофикация ВТ“АД - гр. В. Т. жалба срещу решение

№ Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 7.

Предвид изхода от спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на КЕВР, е основателно и следва да бъде уважено. На стр. 75 от делото е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за извършването им, като същите са в размер на общо 1 340 лева – държавна такса за образуване на делото пред ВАС в размер на 70 лева, депозит за експертиза в общ размер на 1 070 лева и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на общо 200 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6455/03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 8162/2021 г. по описа на Административен съд – София град и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Топлофикация ВТ“АД - гр. В. Т. срещу решение № Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 7, с която по подадено заявление за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, считано от 01.07.2021 г., и след извършени корекции са утвърдени цени на елементите на необходимите приходи на „Топлофикация ВТ“ АД за следващия ценови период (01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.), както следва: 1. Преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 292,43 лв./MWh; 2. Премия по чл. 33а от ЗЕ - 167,36 лв./MWh; 3. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) -107,47 лв./MWh; 4. Ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 3: Необходими годишни приходи - 8 493 хил. лв., в т. ч.: разходи - 8 396 хил. лв., от които условно-постоянни - 1 564 хил. лв. и променливи - 6 832 хил. лв.; Регулаторна база на активите - 1 838 хил. лв.; Норма на възвръщаемост - 5,26%; Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 18 600MWh; Топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 28 413 MWh.

ОСЪЖДА „Топлофикация ВТ“АД - гр. В. Т. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата в размер от 1 340 (хиляда триста и четиридесет) лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА