Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Х. Членове: КРАСИМИР КЪ. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 713 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по касационна жалба на В. Бояджив и Ж. Б., и двамата от гр.София. Жалбата е срещу решение №6850 от 16.11.2022г., постановено по адм. дело №6060/2022 на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата им срещу заповед за изземване №ДС-20-00001/26.01.2021г., издадена от областния управител на О. С. по реда на чл.80, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, ал.1, т.3 от АПК. Иска се обезсилване на обжалвания съдебния акт, а в условията на евентуалност отмяна на същия и постановяване на ново решение, с което да бъде обявена нищожността на заповед №ДС-20-00001/26.01.2021г. на областния управител на О. С. в условие на евентуалност същата да бъде отменена. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът областният управител на област София, с писмен отговор ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Ответникът М. Б., не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юриск.Т. Ц., в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл.226 АПК. Образувано е след постановяване на решение №6107/21.06.2022г. по адм. дело №3457/2022г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение №7878/23.12.2021г. по адм. дело №1411/2021г. на Административен съд София – град (АССГ), и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Б. и Ж. Б. срещу заповед за изземване №ДС-20-00001 от 26.01.2021г. на областния управител на област София. За да постанови този резултат, съдът е счел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и отговарящ на правилата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като са налице ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част. Административния съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Установени били всички релевантни факти, за което били събрани относимите документи и не били налице нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК. Съдът е приел, че не е допуснато нарушение, което да ограничи правото на участие на В. Б. и Ж. Б. в административното производство, тъй като е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган.

На следващо място е приет за неоснователен довода за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неучастие на кмета на район „Красно село“ при Столична община да участва в производството, тъй като недвижимия имот не е общинска собственост.

Не е споделено възражението, че органът не е съобразил възражението за задържане на имота, обосновано с разпоредбата на чл.72 от ЗС и извършени подобрения. За да достигне до този извод административния съд е приел, че чл.72 от ЗС е относим към владелеца на недвижимия имот, но не и за държателя, какъвто е настоящия случай.

Административния съд е приел за неоснователно оплакването за допуснато нарушение на чл.177, ал.2 от АПК, относно противоречие на оспорената заповед с решение №3769/22.11.2010г. по адм. дело №1114/2010г. на АССГ, с което е отменена предходна заповед за изземване №РД-15-12 от 26.01.2010г. на областен управител на област София.

На следващо място първоинстанционния съд е установил, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че имотът, предмет на заповедта, е държавна собственост. Същият се държал без правно основание, тъй като наемното правоотношение е прекратено с едномесечно предизвестие, видно от уведомително писмо №УРИ812100-14288 от 27.09.2019г. на министъра на вътрешните работи, което е надлежно получено. Поради което съдът е достигнал до извода, че са налице всички законови предпоставки за издаване на заповедта за изземване на имота.

Административния съд при извършен подробен анализ на относимите правни разпоредби е приел за неоснователно възражението за наличието на наемно правоотношение въз основа на заповед №775/10.10.1989г. на генералния директорна ГДИС на СНС и че същото не е прекратено на основание чл. 22, б. „б“ ЗНО, поради което приложение следва да намери 6 от ПЗР на ПМС №235/19.06.1996г.

На последно място административния съд е приел, че заповедта съответства на целта на закона и че не е установено нарушение на чл.6 от АПК.

Обжалваното решение е правилно.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на В. Б. и Ж. Б. срещу заповед за изземване №ДС-20-00001 от 26.01.2021г. на областния управител на област София. За да постанови този резултат, съобразно чл.168 АПК съдът е извършил много подробна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, при която е установил липсата на основания за незаконосъобразност на оспорения акт. В много подробната касационна жалба се повтарят всички възражения на оспорващите срещу административния акт. Тези възражения обаче са подробно обсъдени в обжалваното решение и обосновано и законосъобразно са приети за неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция. Те са правилни, като постановени върху релевантни по спора факти, и в съответствие с приложимото право. Поради което не е необходимо мотивите на административния съд повторно да бъдат цитирани и обсъждани. Затова настоящата инстанция на основание чл.221, ал.2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Следва да се допълнят мотивите на административния съд единствено относно изложените в касационната жалба възражения, че административният съд неправилно е приел оспореният административен акт за валиден. Твърди се, че оспорената пред административния съд заповед била издадена в противоречие с решение №3769 от 22.11.2010г., постановено по адм. дело №1114/2010г. на Административен съд София - град, поради което същата била нищожна. Така наведените възражения не следва да се обсъждат в настоящото производство. Така е, защото по същите доводи в предходното решение №6107/21.06.2022г. по адм. дело №3457/2022г. на Върховния административен съд, са изложени мотиви, че фактическите основания за издаване на оспорената в настоящия случай заповед са различни от тези, послужили като основание за издаване на предходната заповед. Въз основа на това предходният касационен съд е приел, че не е налице тъждество между предмета на отменения административен акт и актът, предмет на контрол в настоящото производство, като не е налице и предпоставката на чл.177, ал.2 от АПК, поради което административният акт не е нищожен. Според чл.224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Следователно това решение е било задължително както за съдът, постановил обжалваното решение, така и е задължително за настоящата касационна инстанция. Затова възраженията на касационните жалбоподатели на същото основание е недопустимо да бъдат повторно разглеждани, респ. разрешеният въпрос с влязлото в сила съдебно решение на ВАС не може да бъде преразглеждан.

По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касаторите за присъждане на направените от тях разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6850 от 16.11.2022г., постановено по адм. дело №6060/2022 на Административен съд София – град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Бояджив и Ж. Б. за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА