6№ 203/24.03.2022Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Василка Илиева

Членове: Веска Райчева

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3853 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 811/13.07.2021 г. по гр. д. № 1428/2021 г. в частта, с която Софийски апелативен съд, отменяйки решение № 261369/10.03.3021 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска, предявен при условията по чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. Й. Д. дължи на В. Й. Т. сумата 60 000 лв. – главница по запис на заповед, издаден на 20.10.2016 г. с падеж 01.09.2018 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 66983/2018 г. от Софийски районен съд.

Решението се обжалва от В. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси (първите два и другите два - обединени, уточнени и формулирани в един, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Когато в доклада на делото по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК са дадени указания на ищеца, че според твърденията в исковата молба следва да докаже действителен запис на заповед с настъпил падеж, а на ответника, че следва да докаже възражението си, че записът на заповед е издаден във връзка с преддоговорни отношения по обещан и непредоставен заем, длъжен ли е въззивният съд да дава допълнителни указания, че доказателствената тежест е преминала у ищеца преди да постанови решението си за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска? 2. Допустимо ли е съдът да квалифицира обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, само като проекция...