О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 162

гр. София, 23.03. 2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В.

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 57 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на молителя Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес Развитие“ ИДН [ЕГН], със седалище и адрес на управление Руска федерация, [населено място], чрез процесуален представител адв. В. Ц. К. срещу решение № 232 от 30.09.2021г. по в. т. дело № 274/2021г. на Апелативен съд В. Т. с което след отмяна на решение № 90 от 07.07.2021г. по т. д. н. № 67/2019г. на Окръжен съд В. Т. е отхвърлена молбата на Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес Развитие“ за обявяване по реда на чл. 625 във връзка с чл. 608 ТЗ на неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на „С. И. ЕООД, [населено място] като неоснователна и молителят е осъден да заплати държавна такса по сметка на Апелативен съд В. Т. в размер 125 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е открил производство за оспорване истинността на договора за цесия, представен към молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като целта на производството по чл. 625 ТЗ е да разреши със сила на пресъдено нещо спор относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност и определяне на началната дата на неплатежоспособността, а не правния спор относно вземането на кредитора, инициирал производството. Релевира и доводи, че в нарушение на чл. 194 ГПК е извършил сравнение на оспорения документ с друг оспорен документ, за който не е открито производство по оспорване на неговата истинност, както и не е съобразил, че оспорването на документа не е доказано по категоричен начин. Поддържа и становище, че съдът не е следвало да цени заключението на съдебно-счетоводната експертиза във варианта от 09.12.2019г., тъй като същото е изготвено въз основа на представени от ответника счетоводни отчети и баланси за периода от 2016г. до 2018г., които не са обявени в Търговския регистър и датата на тяхното съставяне е своевременно оспорена от касатора. Счита, че изводът за имущественото състояние на ответника следва да се направи съобразно обявените в Търговския регистър счетоводни отчети и първия вариант на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приет на 15.04.2019г. и допълнен от третия вариант, приет на 08.06.2019г.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Сочи следните правни въпроси:

1. В производството по разглеждане на подадена от кредитор молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 629, ал. 2 ТЗ намират ли приложение правилата за оспорване и проверка на документи, уредена в чл. 193 – чл. 194 ГПК? – противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС; по този въпрос касаторът поддържа и евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /т. 1 от изложението/.

2. Според касатора решението е очевидно неправилно поради нарушаване на правилата за проверка на оспорения документ по чл. 194 ГПК /т. 2 от изложението/.

3. Ако касационната инстанция не възприеме наличието на очевидна неправилност, касаторът поддържа, че въпросът за обвързващата сила на частните документи по ГПК и за задълженията на съда при тяхното оспорване в гражданския процес е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50/21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. /т. 3 и т. 4 от изложението/.

4. Въпросът за задълженията да се обсъдят всички доказателства, доводи и възражения на страните е решен в противоречие с решение от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. От релевантно значение ли са обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети относно преценката за платежоспособност на търговеца и допустимо ли е тази преценка да се извършва на базата на необявени такива за същия период? – противоречие с решение № 197/23.12.2014г. по гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. /т. 5 от изложението/.

5. Въпросът за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност /чл. 608 ТЗ/ на търговеца е решен в противоречие с решение № 139/29.11.2019г. по т. д. № 653/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. /т. 6 от изложението/.

Ответникът „С. И. ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. А. Л. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт по следните съображения: доказването на активната материалноправна легитимация на молителя като кредитор е необходим и задължителен елемент от производството; оспореният от ответника по молбата документ е обсъден заедно с всички относими и подлежащи на сравнение доказателства; в Търговския регистър ежегодно са подавани финансови отчети, което се установява от партидата на дружеството. Релевира доводи за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС и останалата практика на ВКС не са свързани с посочените въпроси, както и решението не е очевидно неправилно.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните по отношение на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за неподсъдност на делото на българския съд и че същото следвало да се разгледа от Арбитражен съд Москва, като се е аргументирал с разпоредбите на чл. 4, чл. 15 и чл. 19, ал. 1 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. Посочил е, че производството е за несъстоятелност на търговско дружество със седалище и адрес на управление в Р. Б. [населено място], вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, поради което компетентен е българският съд по мястото на управление на регистрираното в Р. Б. търговско дружество.

За да направи извод, че подадената от Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес Развитие“ за обявяване на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на „С. И. ЕООД, [населено място] по чл. 625 във връзка с чл. 608 ТЗ е неоснователна, въззивният съд е приел, че не е доказано състояние на неплатежоспособност на ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ - не е доказано съществуване на парично задължение към ищеца по договора за цесия от 15.10.2015г., публично-правно задължение към държавата или общината, частно държавно вземане, задължение за изплащане на трудово възнаграждение на работници и служители, които задължения да не могат да бъдат изпълнени от ответника; установено е, че ответникът притежава парични средства, с които може да заплати цената на прехвърленото вземане, която е в размер на 50 000 рубли, с левова равностойност към датата на постановяване на решението 1 154,81 лв. /при официален курс на Българска народна банка на рублата спрямо лева - 100 рубли се равняват на 2,30961 лв./, тъй като притежава парични средства в размер 1 115 616,36 лв., която сума следва да се намали със сумата 28 773,73 лв., по изп. дело № 1542/2013г. на частен съдебен изпълнител Р. К., район на Окръжен съд В. Т. запорирана до приключване на настоящото дело като обезпечение.

Съдебният състав е приел, че между страните на 15.10.2015г. е сключен договор за цесия, с който Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес развитие“, [населено място] като цедент е прехвърлило на „Сигма инвестмънт“ ЕООД,гр. В. Т. като цесионер, а цесионерът е придобил вземанията на цедента към „Аква пласт“ ООД, [населено място] в размер 1 627 573,12 евро. Посочил е, че основният спорен въпрос по делото е размерът на уговорената в процесния договор за цесия цена, предвид твърденията на ищеца, че договорената цена е 50 000 000 рубли, а твърденията на ответника са, че договорената цена е 50 000 рубли, и с оглед оспорената от ответника в писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК истинност на т. 4.1 и т. 1.4 от съдържанието на представеното от ищеца копие на договора за цесия от 15.10.2015г., заверено на 04.12.2015г. от компетентен нотариус в [населено място]. За да направи извод, че действително договорената цена на прехвърленото вземане е 50 000 рубли, въззивната инстанция е обсъдила събраните относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Приела е, че Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес развитие“ е получило процесното вземане въз основа на предходен договор за цесия от 19.09.2014г., с цедент Международна инвестиционна банка, [населено място], срещу цена 10 000 рубли. Въззивният съд, анализирайки представените от касатора в първоинстанционното производство в заверено от нотариус в [населено място] на 04.12.2015г. копие на договор за цесия от 15.10.2015г. и във въззивното производство оригинал на договора, в които като цена е посочена сумата 50 000 000 рубли, представения от ответника в първоинстанционното производство оригинал на дубликат на договора за цесия от 15.10.2015г., издаден на 19.10.2019г. от нотариус в [населено място] с оригинални подпис и печат, в който в чл. 4.1 като цена на прехвърленото вземане е посочена сумата 50 000 рубли, официално извлечение от нотариалния регистър - [населено място], издадено на 11.01.2020г., подписано и подпечатано от нотариус на [населено място], и официално писмо изх. № 64/18.01.2020г., подписано и с печат на нотариус на [населено място], е заключил, че действително договорената цена на прехвърленото вземане е 50 000 рубли, а не 50 000 000 рубли.

Съобразно посочените извлечение от нотариален регистър, издадено от нотариус на [населено място] на 11.01.2020г., и официално писмо изх. № 64/18.01.2020г. на същия нотариус, съдебният състав е констатирал, че договорът за цесия е изготвен в 3 екземпляра, един от които е останал при нотариуса, един е даден на цедента Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес развитие“ и един е получен от цесионера „Сигма инвестмънт“ ЕООД, който поради това че го е изгубил се е снабдил с дубликат, издаден от компетентния нотариус и представен по делото като оригинален дубликат. Въззивният съд е отчел, че процесният договор за цесия от 15.10.2015г. е заверен от компетентния нотариус на 04.12.2015г., същият се съхранява в нотариалната кантора и в архива на нотариуса на [населено място] отсъства друг договор за прехвърляне на вземане между тези лица, както и друг вид договор между същите лица за сума в размер 50 000 000 рубли. Въззивната инстанция се е позовала на еднаквата доказателствена стойност и еднаквото правно действие на оригинала и дубликата в оригинал. Отчела е, че представеният от Закрито акционерно дружество „Консалтингова група бизнес развитие“ договор е със заверка от 2015г., заверката е само на подписите на страните, договорът е на пет листа, на листа, на който е вписана цената на прехвърленото вземане 50 000 000 рубли няма бележка от нотариуса че това е автентичната страница, в оригиналния договор няма заверка на съдържанието на договора, на всеки лист няма и подписи на страните по договора.

Съдебният състав е съобразил и решенията на Преображенски районен съд - Москва и на Московски градски съд, представени в оригинал и в превод на български език, постановени по предходно дело, по което ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за причинени вреди от нотариус в размер 49 950 000 рубли по същия договор за цесия от 15.10.2015г., която сума представлявала неплатената цена от цесионера на цедента. С посочените решения претенцията не е уважена, като е посочено, че ищецът не е представил оригинала на процесния договор пред тези съдебни инстанции.

Изводът за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Сигма инвестмънт“ ЕООД е аргументиран с обстоятелството, че ответникът е в състояние да покрие задълженията си, дори да се приеме, че цената на договора за цесия е 50 000 000 рубли /с левова равностойност 1 154 805 лв. към датата на постановяване на въззивното решение/. В тази насока въззивната инстанция е възприела втория вариант на заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещо лице А. З., депозиран по делото с вх. № 11395/09.12.2019г., като компетентно и обосновано изготвено въз основа на материалите по делото, отчетите за приходи и разходи и балансите за периода 2016-2018г., вкл. безспорното вземане на ответника в размер 3 256 000 лв., придобито по процесния договор за цесия, предвид разпределената в полза на ответното дружество сума в размер 1 115 616,36 лв. от частен съдебен изпълнител, която сума следва да се намали със сумата 28 773,73 лв. /такси по изпълнението/ по изп. дело № 1542/2013г. на частен съдебен изпълнител Р. К., запорирана до приключване на настоящото дело като обезпечение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения в т. 1 от изложението процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената правна норма. Въпросът е обвързан с изложените доводи, че производството по чл. 625 и сл. ТЗ има за цел да се реши със сила на пресъдено нещо спорът относно наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и началния момент, а не правният спор относно вземането на кредитора. Съгласно константната практика на ВКС /решение № 277/20.07.2007г. по т. д. № 1053/2006г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 45/10.03.2017г. по т. д. № 2095/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./ легитимирани да подадат молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност са самият длъжник или негов кредитор, титуляр на парично изискуемо вземане по чл. 608, ал. 1 във връзка с чл. 625 ТЗ. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС е прието, че срещу подадената от кредитора молба длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му; след приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира, като преклузията настъпва единствено по отношение на възраженията и свързаните с тях доказателства, касаещи активната легитимация по молбата /за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане - по давност, чрез плащане, прихващане и др./, но не и за възраженията и доказателствата, касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено нещо – състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост и началната му дата. Съгласно константната съдебна практика, за да се установи дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, е необходимо съдът да извърши преценка на икономическото му състояние – дали търговското дружество може да посрещне плащанията на краткосрочните, съответно текущите си задължения. Наличието на задължения по търговска сделка, с които молителят се легитимира като кредитор по смисъла на чл. 625 ТЗ, имат правно значение за неговата активна материалноправна легитимация, а техният размер е относим към установяване на икономическото състояние на длъжника и преценката за наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ има право да изложи становище по представените от молителя доказателства и да релевира съответни възражения с оглед активната материалноправна легитимация на кредитора, подал молбата по чл. 625 ГПК, и икономическото си състояние. С оглед предвиденото в чл. 621 ТЗ субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК и липсата на особени правила в специалната разпоредба на чл. 621а ТЗ по отношение на дължимите от съда по несъстоятелността процесуални действия по оспорване на представените писмени доказателства, разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 ГПК намират приложение. В конкретния случай въззивният съд не е отрекъл приложимостта на разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 ГПК. Предвид наличието на константна практика на ВКС по въпроса по т. 1 от изложението, не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неоснователен е и доводът на касатора за очевидна неправилност на решението поради нарушаване на правилата за проверка на оспорения документ по чл. 194 ГПК /т. 2 от изложението/. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Поддържаното от касатора евентуално основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за обвързващата сила на частните документи по ГПК и за задълженията на съда при тяхното оспорване в гражданския процес /т. 3 и т. 4 от изложението/ също не е осъществено, тъй като въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, включително посочените от касатора решение № 50/21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., както и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК Съгласно константната практика на ВКС всеки подписан документ доказва, че материализираното в него изявление е направено и изхожда от лицето, подписало го като негов издател. Частните документи се ползват с формална доказателствена сила, което означава, че при представянето на документ, съдържащ конкретно изявление на лице и подпис на същото, съдът е длъжен да приеме лицето за автор на направеното изявление. Частните документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и ако удостоверените от тях факти бъдат оспорени, то същите подлежат на доказване по общите правила на ГПК /решение № 50/21.07.2017г. по гр. д. № 4880/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 270/19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др./. Поради това при оспорване съдържанието на частните документи производство по оспорване не се открива, а съдът ги преценява по вътрешно убеждение съобразно всички останали данни по делото. Оспорването на истинността на диспозитивния документ е свързано с установяване на неговата неавтентичност, респективно с установяване на обстоятелството, че същият е подправен. В съгласие с практиката на касационната инстанция, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която съдът може в решението си да се произнесе по истинността на представен частен документ и това произнасяне е допустимо по силата на изрично разпореденото от чл. 194, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приложил процесуалното правило на чл. 194 ГПК. Ако съдът не се е произнесъл по автентичността на частния документ с отделно определение преди даване ход на устните състезания, той обсъжда оспореното доказателство заедно с останалите събрани по делото относими и допустими доказателствени средства и се произнася относно доказателствената стойност на оспореното писмено доказателство в мотивите на решението. Липсата или наличието на отделен диспозитив в решението в този смисъл не представлява допуснато съществено процесуално нарушение.

В хипотезата на представен договор за цесия и оспорване на уговорената между страните цена на прехвърленото вземане, цената следва да бъде установена с всички допустими доказателствени средства. В конкретния случай съдебният състав след обсъждане на събраните относими и допустими доказателства в мотивите на решението е изложил подробни съображения защо възприема, че представеният от ответника в първоинстанционното производство оригинал на дубликат на договора за цесия от 15.10.2015г., издаден на 19.10.2019г. от нотариус в [населено място] с оригинални подпис и печат, удостоверява, че действително договорената цена на прехвърленото вземане е 50 000 рубли, а не 50 000 000 рубли, както е посочена в представения от ищеца договор за цесия от 15.10.2015г.

Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. С. Т. решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Внимателният анализ на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт сочи, че въззивният състав е обсъдил релевантните за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с решаващите съображения на съда за отхвърляне на исковата претенция не обосновава извод, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба.

Вторият въпрос по т. 4 от изложението и посоченият в т. 5 от изложението въпрос са релевантни за спора, но по отношение на тях не е осъществена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 139/29.11.2019г. по т. д. № 653/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен - чл. 607а, ал. 1 ТЗ. Неплатежоспособността е обективно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълнява изискуемите си задължения от вида на изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово-икономическо състояние към момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси краткосрочните, съответно текущите си задължения към кредиторите.

С разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът-длъжник преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. Във връзка с приложението на посочената презумпция е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 348/19.02.2019г. по т. д. № 1022/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която въззивният съд може служебно да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ и да приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника, ако презумпцията не е оборена; молителят, респективно присъединеният кредитор, има право да се позове на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ до момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство; презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ е оборима и по отношение на възраженията и доказателствата, относими към състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и оборване на посочената презумпция, преклузиите на чл. 131- 133, чл. 147 и чл. 266 ГПК не намират приложение.

Цитираното от касатора решение № 197/23.12.2014г. по гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. е относимо към първия въпрос по т. 4 от изложението, но е неотносимо към формулирания втори въпрос по т. 4 от изложението към касационната жалба. Посоченото решение е постановено по иск с правно основание чл. 88, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилищни имоти и други обекти, и в него е даден отговор на въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните, но не и на въпроса за значението на обявените и необявените в Търговския регистър годишни финансови отчети относно преценката за платежоспособност на търговеца.

По отношение на въпроса за предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност /чл. 608 ТЗ/ на търговеца касаторът се е позовал на противоречие с решение № 139/29.11.2019г. по т. д. № 653/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. В посоченото решение е прието, че с разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ е въведена оборима презумпция за неплатежоспособност в случаите, когато търговецът-длъжник е спрял плащанията, включително когато е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ размества доказателствената тежест относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че е способен да погасява задълженията си към кредиторите. Посочено е, че в решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. По аргумент за противното, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия и/или бездействия на търговеца, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността като универсално производство за принудително изпълнение е неприложим. Според решение № 54/08.09.2014г. по т. д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към кредитора. В решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е прието, че когато констатира състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдът постановява решение по чл. 630 ТЗ, съответно по чл. 632 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, а ако установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, отхвърля молбата с решение по чл. 631 ТЗ. Съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност, когато установи, че търговецът-длъжник е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608 ТЗ и че не са налице обстоятелства по чл. 631 ТЗ. В случаите, когато производството пред съда е инициирано от лице, различно от длъжника, откриването на производство по несъстоятелност предполага и доказване на активната материалноправна легитимация на молителя, обусловена от принадлежността му към кръга на субектите по чл. 625 ТЗ.

В решение № 71 от 30.04.15г. по т. д. № 4254/13 г. на I т. о. на ВКС са дадени следните разрешения: 1/ По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му; 2/ Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения; 3/ Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това; 4/ Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.

В конкретния случай въззивната инстанция съобразно константната практика на ВКС е установила наличието на активна материалноправна легитимация на молителя, но е приела, че не е доказано състояние на неплатежоспособност на ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ - не е доказано съществуване на публично-правно задължение към държавата или общината, частно държавно вземане, задължение за изплащане на трудово възнаграждение на работници и служители, които задължения да не могат да бъдат изпълнени от ответника; установено е, че ответникът притежава парични средства, с които може да заплати цената на прехвърленото вземане, която е в размер на 50 000 рубли, с левова равностойност към датата на постановяване на решението 1 154,81 лв. /при официален курс на Българска народна банка на рублата спрямо лева - 100 рубли се равняват на 2,30961 лв./, тъй като притежава парични средства в размер 1 115 616,36 лв., която сума следва да се намали със сумата 28 773,73 лв., по изп. дело № 1542/2013г. на частен съдебен изпълнител Р. К., район на Окръжен съд В. Т. запорирана до приключване на настоящото дело като обезпечение. С цел установяване на финансово-икономическото състояние на ответника въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-икономическата експертиза и се е аргументирал защо възприема втория вариант, установяващ, че дружеството е в състояние да покрие задълженията си, дори ако се приеме, че цената на договора за цесия е 50 000 000 рубли /с левова равностойност 1 154 805 лв. към датата на постановяване на въззивното решение/, предвид разпределената в полза на ответното дружество сума в размер 1 115 616,36 лв. от частен съдебен изпълнител Р. К., която сума следва да се намали със сумата 28 773,73 лв. /такси по изпълнението/ по изп. дело № 1542/2013г., запорирана до приключване на настоящото дело като обезпечение. От посоченото заключение се установява, че коефициентите на обща ликвидност, абсолютна ликвидност, бърза ликвидност към момента на постановяване на решението са над единица. Съгласно константната практика на ВКС по правило, доколкото от спецификите на отрасъла не следва друго, за базови се приемат следните стойности на коефициентите на ликвидност при ликвидност на всички краткосрочни активи, участващи при формирането им: на обща - 1-ца; на бърза - 0.5-0.7; на незабавна - 0.2-0.4; на абсолютна - 0.2.

В настоящия случай по делото е установено, че „С. И. ЕООД притежава текущи /краткотрайни/ активи в общ размер 3 256 000 лв., представляващи вземане срещу „А. П. ООД, цедирано с договора за цесия от 15.10.2005г.; част от тази сума е ликвидна, предвид обстоятелството, че от получената сума от публичната продан в размер 1 235 500 лв. в полза на ответното дружество е разпределена сума в размер 1 115 616,36 лв. по изп. дело № 20137310401542 и присъединени дела на ЧСИ Р. К., която сума следва да се намали със сумата 28 773,73 лв. /такси по изпълнението/ по изп. дело № 1542/2013г., запорирана до приключване на настоящото дело като обезпечение. При установени задължения на ответника към кредитора – настоящ касатор в размер 50 000 рубли, с левова равностойност към датата на постановяване на решението 1 154,81 лв. /при официален курс на Българска народна банка на рублата спрямо лева - 100 рубли се равняват на 2,30961 лв./, и липсата на данни за други задължения към други кредитори, без значение е дали остатъкът от вземането срещу „А. П. ООД представлява ликвидно вземане от икономическа гледна точка.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че изводът на въззивната инстанция, че ответникът „Сигма инвестмънт“ ЕООД е в състояние да покрие задълженията си и не е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ не е направен в противоречие с практиката на ВКС.

Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. Т. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 30.09.2021г. по в. т. дело № 274/2021г. на Апелативен съд В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.