Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 1046 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т. Т. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес: гр. Варна, [улица]против Решение № 1599 от 01.12.2022 г., постановено по адм. д. № 608/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 270 от 10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/- Варна.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е неприложима при ангажиране на отговорността единствено по отношение на лихви за забава, изчислени върху внесения от задълженото лице данък. Сочи се, че съдебното решение не съдържа мотиви за наличието на субективния елемент от състава на солидарната отговорност, а именно наличието на „знание“ или „задължението за знание“, че данъка, ведно с лихви няма да бъдат внесени от задълженото лице. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна оспорва касационната жалба в представено писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-03000321000042-091-001/21.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 270 от 10.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- Варна, с който е ангажирана отговорността по чл.177 ЗДДС на "Т. Т. ЕООД за задължения за данък върху добавената стойност на трето лице "Х. К. Холдинг" ЕООД за данъчен период м. 01.2017 г.

Ревизираното дружество е получател по процесните фактури с доставчик "Х. К. Холдинг" ЕООД. Установено е, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и покупки както на получателя, така и на доставчика и всяка от тях е придружена с приемо-предавателен протокол и плащането е осъществено по банков път. Ревизиращият екип е констатирал, че представените от ревизираното дружество фактури отговарят на изискванията на чл. 71 т. 1 от ЗДДС. На следващо място „Т. Т. ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тези фактури и дължимият от доставчика ДДС не е внесен. Ревизиращият екип е приел, че са налице и субективните предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството по чл.177 ЗДДС, като е констатирано, че дружествата „Х. К. Холдинг“ ЕООД и „Т. Т. ЕООД са свързани лица по смисъла на 1. т. 3, букви "г", "д" и "е" от ДОПК.

Главницата на задълженията за ДДС за данъчен период м. 01.2017 г. е погасена на 16.09.2021 г. – след издаване на ревизионния доклад, с оглед на което отговорността по чл. 177 ЗДДС на ревизираното дружество е определена по отношение на дължимите лихви в размер на 12 251,94 лв.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният e акт издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

Въз основа на описаната подробно фактическа обстановка, съдът позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. № 2/2020 г. е приел, че отговорността на задълженото лице по чл. 177 ЗДДС обхваща както данъците и задължителните осигурителни вноски, така и лихвите и разноските за събирането им.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АС - Варна.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира особена солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, между страните са безспорни обективните елементи от фактическия състав по чл. 177 ЗДДС - наличието на облагаеми доставки от "Х. К. Холдинг" ЕООД и ползването на правото на приспадане на данъчен кредит по тях от ревизираното дружество. До съставяне на ревизионния доклад дължимия данък не е ефективно внесен от прекия доставчик.

С оглед възраженията в жалбата, Административен съд – Варна правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2022 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. № 2/2020 г. на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК съобразно което обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. Съобразявайки мотивите на ТР, правилно е прието, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Тези разпоредби са в съответствие с чл. 177 ЗДДС, предвиждащ особена солидарна отговорност на получателя на доставката за невнасянето на ДДС от неговия доставчик.

Първоинстанционният съд, обаче, не е изложил мотиви по останалите обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл.177 ЗДДС и конкретно с оглед наведените с жалбата доводи - за наличие на субективният елемент, обуславящ ангажирането на отговорността на получателя, а именно - знаел ли е той, че данъкът няма да бъде внесен. Съдът е възпроизвел в решението констатациите и изводите на ревизиращите органи, но не изложил мотиви за тяхната законосъобразност. Не са изложени мотиви и по доводите свързани с това, че доставчикът е разполагал, съответно разполага с възможност да погаси публичните вземания, в каквато насока са представени писмени доказателства, необсъдени от административния съд.

Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение е съществено, тъй като препятства произнасянето на касационната инстанция по спазването на материалния закон и по-конкретно относно наличието на елементите на отговорността по чл. 177 от ЗДДС. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство и с оглед правото на защита на всяка от страните по делото пред две съдебни инстанции, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При постановяване на решението по спора и преценката за изпълнение на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 177 ЗДДС, съдът следва да обсъди доказателствата по делото и възраженията на страните, като изложи мотиви по всички наведени обстоятелства.

При условията на чл.226, ал.3 от АПК съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1599 от 01.12.2022 г., постановено по адм. д. № 608/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА