Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 1007 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 7486 от 07.12.2022 г. по адм. дело № 1492/ 2022 г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № 646 по протокол № 41 от 14.10.2021 г. на същия административен орган, в частта, с която е одобрен проект за ПУП - изменение на план за улична регулация в кв. 63, м. „Горна баня“, гр. София, засягащ имот с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София, както и в частта, с която е одобрен проект за ПУП - изменение на план за регулация на УПИ LI- за озеленяване и УПИ XVII- за озеленяване, кв. 63 (неправилно в съдебния акт е посочен УПИ VII- за озеленяване), засягащ ПИ с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И. П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на Столичния общински съвет е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Административният акт е писмен, съдържа текстова и графична част. Посочени са фактическите и правни основания за издаването му.

Изводите на решаващия съд за отмяна на решението на общинския съвет в оспорената част поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

Предмет на оспорване е решение № 646 по протокол № 41 от 14.10.2021г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за ПУП – изменение на плана за улична регулация (ИПУР) на задънени улици при о. т. 155г с удължаване на улицата от о. т. 58 до о. т. 455; от о. т. 155а до о. т. 153 и създаване на нови улици от о. т. 154а през о. т. 154г до о. т. 154з, от о. т. 154з до о. т. 455д през о. т. 455в до о. т. 455ж и от о. т. 154з - от. 455а през о. т. 455б до о. т. 455в, с уширения за улично паркиране и промяна на сервитут за канал, кв. 63, м. „ кв. Горна баня“, гр. София в частта относно ПИ с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София, собственост на жалбоподателя и в частта, в която е одобрен проект за ПУП - изменение на плана за регулация (ИПР) на УПИ LI- за озеленяване и УПИ XVII- за озеленяване, в кв. 63, м. „Горна баня“ (неправилно в съдебния акт е посочен УПИ VII- за озеленяване), засягащ имот с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София, собственост на жалбоподателя.

Изработването на проекта за изменение на ПУП е допуснато със заповед на главния архитект на Столична община съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Проведени са всички етапи от процедурата по чл. 128 ЗУТ. Проектът за изменение на ПУП е разгледан и приет от ОЕСУТ, като са обсъдени постъпилите предложения и възражения. В съответствие с процедурата по чл. 129, ал. 1 ЗУТ решението на общинския съвет за одобряване на изменението на ПУП – ПУР и ПР е обявено в Държавен вестник и на интернет страницата на Столична община. По този начин всички етапи от процедурата са спазени и обратно на възприетото от административния съд, при издаване на решението на общинския съвет не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е издадено и след спазване на относимите разпоредби на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), който е специален по отношение на ЗУТ.

Според 28, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО влезлите в сила или одобрени до влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, с които поземлени имоти, попадащи в устройствени зони извън посочените в чл. 10, ал. 2, и ал. 3 са предназначени за озеленени площи за широко обществено ползване могат да се изменят, ако не са приложени, за привеждането им в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план.

В настоящата хипотеза предпоставките на цитирания текст са изпълнени. Имотът на жалбоподателя не е урегулиран самостоятелно и няма самостоятелно предназначение. Съгласно действащия ПУП, одобрен преди влизане в сила на ЗУЗСО, имотът попада в УПИ LI- за озеленяване и в УПИ XVII- за озеленяване, в кв. 63, м. „Горна баня“, които не се включват в устройствените зони по чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗУЗСО. Подробният устройствен план в случая не е приложен (липсват данни за заплатени обезщетения по отчуждителни производства по арг. 22, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗР на ЗУТ), поради което същият може да бъде изменен за привеждане в съответствие с предвижданията на действащия общ устройствен план, според който имотът попада в устройствена зона Жм - за ниско етажно жилищно строителство.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, която допуска промяна на предназначението на устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2, съответно в предназначение, допустимо само в тези зони и терени, в случая е неприложима, тъй като според действащия ОУП процесният имот не попада в устройствени зони или терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и ал.3 от закона.

Нормата на чл. 12 ЗУЗСО, която допуска застрояване в устройствени зони и терени на зелена система след обществено обсъждане и само за посочените в разпоредбата обекти, също не намира приложение. Текстът се отнася за строителство в устройствени зони и терени на зелената система, чието предназначение не е променено. В случая разпоредбата е неотносима, тъй като с решението на общинския съвет в обжалваната част се предвижда промяна на предназначението на имота.

Общите разпоредби на чл. 62а, ал.2 и ал. 3 ЗУТ също са неприложими, с оглед специалните правилата на ЗУЗСО, цитирани по-горе, които регламентират условията за изменение на действащия ПУП за привеждане в съответствие с ОУП.

Изводите на административния съд за отмяна на решението на общинския съвет в оспорената част поради противоречие с материалноправни разпоредби, също не се споделят от настоящата инстация.

Решението на общинския съвет е издадено на основание чл. 21, ал.1, т. 11 ЗМСМА, чл. 21, ал. 7 във връзка с ал. 1 ЗОС, чл. 129, ал. 1 ЗУТ, чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 134, ал.1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ и чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. С него е одобрен проект за изменение на план на уличната регулация, като се изменят съществуващи улици и се създават нови улици с уширения за паркиране и на план за регулация за имоти в кв. 17, 18 и 63 в посочения в акта обхват и съгласно графичната част на решението. Имотът на жалбоподателя ПИ с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София по действащия подробен устройствен план, одобрен със заповед № РД-59-307/ 20.04.1995 г. на главния архитект на София, не е урегулиран, няма самостоятелно отреждане и попада в УПИ LI – за озеленяване и в УПИ XVII- за озеленяване, кв. 63, м. „кв. Горна баня“. Съгласно действащия общ устройствен план на София (ОУП), одобрен през 2007 г., имотът на жалбоподателя (в границите на УПИ LI – за озеленяване и на УПИ XVII- за озеленяване) попада в устройствена зона „Жилищна с зона с преобладаващо ниско застрояване“ (Жм). С решението на общинския съвет се предвижда промяна на регулацията и предназначението на УПИ LI – за озеленяване, кв. 63, м. „Горна баня“ и на УПИ XVII- за озеленяване, кв. 63, м. „кв. Горна баня“, като част от ПИ с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София е предвидена за изграждане на елементи на техническата инфраструктура (улична регулация с уширения за паркиране), а част остава в новия УПИ LI -за озеленяване. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза.

При тези факти следва да се приеме, че предпоставките на чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ за изменение на ПУП - ПУР и ПР са изпълнени. Цитираният текст предвижда възможност за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове при възникнали нови държавни или общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на екплоатационните дружества или при отпадане необходимостта от изграждане на такива обекти. В случая Столичният метрополитен е обект с общоградско значение, чието ефективно използване изисква нови градоустройствени решения, с оглед растящата необходимост от бързо придвижване на пътници, а и по екологични съображения. Предвиденият с решението на общинския съвет паркинг, свързан с метростанция № 18 от Трети метродиаметър, е общински обект, необходим за оптимизиране на столичната транспортна инфраструктура и с обществена значимост, тъй като ще стимулира използването на подземния градски транспорт, ще създаде условия за интегриране и развитие на кв. „Горна баня“ чрез осигуряване на бърз и лесен достъп до другите столични квартали и ще способства за подобряване на екологичното състояние на градската среда. Поради това настоящата инстанция приема, че изискванията на чл. 134, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 ЗУТ са изпълнени, а изводите на административния съд в обратен смисъл – незаконосъобразни.

Одобреният проект е съобразен с предназначението на територията съгласно предвижданията на общия устройствен план на гр. София. Предназначението на процесния имот е променено при спазване изискванията на 28, ал.1 от ПЗР на ЗУД ЗУЗСО, както вече се посочи по-горе. Според действащия ОУП имотът попада в устройствена зона Жм- „Жилищна с зона с преобладаващо ниско застрояване“, в която се допуска урегулиране на площи за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (чл. 17, ал. 1, т. 3, сега т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Следователно одобреното с решението на Столичния общински съвет изменение на ПУП - ПУР и ПР в обжалваната част, засягащо ПИ с идентификатор 68134.4327.18 по КККР на гр. София, е в съответствие с предвижданията на ОУП.

Изводът на административния съд за издаване на административния акт в оспорената част в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ също е незаконосъобразен.

С одобрения проект се предвижда продължаване на трасето на съществуващи улици, не се предвижда отчуждаване на урегулирани имоти със самостоятелно отреждане по плана и предназначение за жилищно строителство. Съобразена е и съществуващата транспортна инфраструктура, усложнена от изградената жп линия, отчетена е необходимостта от осигуряване на паркинг в близост до метростанция № 18 и са взети предвид възможностите за безпрепятствено и безопасно пресичане на железопътното трасе. По този начин са спазени изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономично осъществяване и за целесъобразно устройство на урегулираните имоти, както и принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК.

Съображенията на съдебния състав за незаконосъобразност на решението на общинския съвет в оспорената част поради необходимостта от отчуждаване на частен имот, не могат да бъдат споделени. Отчуждаването на имоти на физически лица въз основа на влязъл в сила ПУП за изграждане на обекти на транспортната техническа инфраструктура и за обществени паркинги е допустимо съгласно чл. 205, т. 1 ЗУТ. Освен това прилагането на действащия ПУП, според който имотът на жалбоподателя попада в УПИ LI – за озеленяване и в УПИ XVII- за озеленяване, кв. 63, м. „кв. Горна баня“, също е свързано с провеждане на отчуждителна процедура по реда на ЗОС.

Допълнително следва да се посочи, че изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ е основание за изменение на влезлия в сила ПУП съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Това може да бъде направено от заинтересовано лице по съответния ред. В случая такава процедура от страна на жалбоподателя до началото на процесната разработка не е инициирана, а заявление за изменение на ПУП не може да бъде осъществено чрез възражение в хода на административна производство по одобряване на друг проект.

Мотивите на съдебния състав за противоречие на проекта с чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България също не могат да бъдат споделени. В този смисъл следва да се посочи, че имотът на жалбоподателя не попада в територия с режим „превантивна устройствена защита" в ОУП по смисъла на 5, т. 5 от ДР на ЗУТ, поради което не е установена забрана за смяна на предназначението, с оглед висока природо - ландшафтна, екологическа или културна стойност. Освен това процесният имот не попада в рамките на устройствена зона съгласно чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО, не е предназначен за градини, паркове и лесопаркове и за него не се прилага забраната за промяна на предназначението по чл. 11, ал. 2 от специалния закон. Следователно не може да се направи извод за нарушаване неприкосновеността на частната собственост по чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на И. П. против решение № 646 по протокол № 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет в частта, в която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПУР и изменение на ПУП - ПР за поземлен имот с идентификатор № 68134.4327.18, кв. 63 местност „Горна баня“ по КККР на гр. София да бъде отхвърлена.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че касационният жалбоподател и ответник в първоинстанционното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба И. П. следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 170.00 лв., представляваща 70.00 лв. държавна такса за касационното производство и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7486 от 07.12.2022 г. по адм. дело № 1492/ 2022 г. на Административен съд София – град и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. против решение № 646 по протокол № 41 от 14.10.2021 г. на Столичния общински съвет в частта, в която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за улична регулация и на план за регулация за ПИ с идентификатор № 68134.4327.18, кв. 63, местност „Горна баня“ по КККР на гр. София.

ОСЪЖДА И. П., [ЕГН] от гр. София, [улица], да заплати на Столична община, гр. София, сумата 170.00 (сто и седемдесет) лева, включващи разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА