Р Е Ш Е Н И Е
№ 60323
гр. София, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Г. М.
Л. А.
при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдията Л. А. гр. дело № 517 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Х., от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.И. В. от САК срещу въззивното решение № 11692 от 24.7.2020 г, постановено по гр. дело № 585/2020 г на САС, ГК, 7 състав в частта, с която е отхвърлен иска на С. Х. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ за разликата над сумата 5 000 лв до сумата 6 000 лв, както и в частта, с която въззивното решение е потвърдено, като предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен до пълния предявен размер от 70 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ оспорва същата по съображения, подробно изложени в открито съдебно заседание от прокурор А..Счита, че присъденото на касатора обезщетение е справедливо, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено.
С обжалваното въззивно решение е прието, че обезщетение в размер на 5 000 лв ще репарира по справедлив начин претърпените от Х. неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнатото и подържано срещу него обвинение по чл.116 ал.1 т.7 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 НК в това, че на 14.7.2003 г в съучастие със съпругата си, с користна цел умишлено са умъртвили лицето А. К..Прието е, че наказателното производство е продължило 5 години и 2 месеца, наложената мярка за неотклонение е била „парична гаранция“, обвинението е повдигнато само за 1 престъпление, наказателното производство не е било предмет на медийно отразяване и претърпените вреди не надхвърлят обичайните, поради което искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е неоснователен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер.
С определение, постановено по делото, Върховният касационен съд, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед принципа за справедливост и съобразяване с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии.
Отговор на същия е даден с по задължителен начин с ППВС № 4/68 г. - т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а справедливостта до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
С оглед на отговора на поставения въпрос и по оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира, че са основателни.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика по поставения правен въпрос.От фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер.Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.Настоящият състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не са отчетени редица обстоятелства с правно значение като тежестта на престъплението, в което пострадалия е обвинен, начина по който същото е рефлектирало върху професионалната му сфера, както и негативните последици върху психическото му състояние.
Въззивният съд не е взел предвид, че в резултат на воденото наказателно производство са пострадали личния и професионален авторитет и професионалната реализация на касатора /уважаван лекар-анестезиолог, обвинен в умишлено убийство с користна цел/.Когато колегите му разбрали за наказателното производство се дистанцирали от него, започнали да го отбягват и да демонстрират негативно отношение.Поради това Х. напуснал България и се установил на работа в Германия, където живеел далеч от трите си деца. Тези отрицателни емоционални изживявания, протекли със значителен интензитет обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на ищеца процесно обезщетение като същото следва да бъде завишено със сумата 5 000 лв.
От друга страна, по отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение – подписка; наказателната производство срещу него е приключило в разумен срок / 5 г и 2 м/, не се е отразило на здравословното му състояние, нито е било публично разгласено чрез медиите или по подобен друг начин; през цялото времетраене на наказателния процес ищецът е продължил да работи, поради което тези обстоятелства, сочат по-нисък размер на процесното обезщетение, като обратното би довело до неоснователно обогатяване за пострадалия.
Предвид изложеното присъденото обезщетение следва да бъде увеличено с още 5 000 лв.Същевременно решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която на Х. е присъдено обезщетение в размер на 6500 лв.В останала отхвърлителна част до пълния предявен размер от сумата 70 000 лв решението на САС следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 11692 от 24.7.2020 г, постановено по гр. дело № 585/2020 г на САС, ГК, седми състав в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над сумата 6500 лв до сумата 11 500 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на С. С. Х. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ още 5 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, освен присъдените от САС 5000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.7.12 г до окончателното плащане.
Решението е влязло в сила в частта, с която искът на Х. е уважен за сумата 6500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение № 11692 от 24.7.2020 г, постановено по гр. дело № 585/2020 г на САС, ГК, седми състав в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 11 500 лв до пълния предявен размер от 70 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.