О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 67

София, 11.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Д. Д.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. т. д. № 947 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 2448 от 17.ІІ.2021 г. на „Билдинг-Кар“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1561 на Софийския апелативен съд, ТК, V-и с-в, от 9.ХІІ.2020 г., постановено по т. д. № 2414/2020 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 864/22.VІ.2020 г. на СГС, ТК, с-в VІ-20, по т. д. № 157/2019 г.: за признаването за установено по иска на Г. В. М. от София с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, че са нищожни решенията от 13 юни 2017 г. на Общото събрание на 2-мата съдружници в това ООД за търсене на отговорност на ищеца в качеството му на един от неговите двама управители и за назначаването на другия /Р. Н. А./ за представител за водене на процеса, като със същото решение е бил отхвърлен осъдителния иск по чл. 145 ТЗ на търговеца срещу М. за присъждането на сума в размер на 170 280 лв., която е била претендирана като обезщетение за причинени на дружеството вреди от отчуждаването на негов магазин № 4, находящ се в партерния етаж на сградата, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на [населено място], м. „Гео М.“.

Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки доводи, че интерпретацията на въззивния съд относно протокола за проведеното Общо събрание на съдружниците не съответствала „на основните начала на правото, нито на материалния и процесуалния закон“, „Билдинг-Кар“ ООД претендира отменяване на обжалваното решение на САС и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за отхвърляне на установителния иск и за уважаване на осъдителния /по чл. 145 ТЗ/ или, алтернативно –за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 3 и по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивния съд се е произнесъл по общо 13 материално - и процесуалноправни въпроса, като първите пет от тях били такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - предвид „липсата на съдебна практика“, докато произнасянето по останалите осем се явявало в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в шест, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии в периода 26.ІІ.2019 г. - 2.Х.2020 г., но също и в решение № 1556/28.ХІ.1984 г. на с-в на ІV-то г. о. на ВС на НРБ по гр. дело № 977/1984 г., както следва:

1./ „Чия е доказателствената тежест при обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1, предл. 1-во ГПК и чл. 74 ТЗ за нищожност и отмяна на взетите решения от Общото събрание на съдружниците (ОСС), за установяване, че това събрание не се е провело на определените ден, място и час, отразени в писмената покана за свикването му и съставения протокол за провеждането му?“;

2./ „Следва ли съдружникът, свикал и провел по този начин ОСС (при ООД с двама съдружници) да осигури присъствието на свидетели с оглед бъдещо доказване на действителното провеждане на такова ОСС и верността на обстоятелствата, отразени в протокола за същото събрание?“;

3./ „При липса на такова изискване на закона (нито в ГПК, нито в ТЗ или другаде), как следва да бъде доказано от дружеството ответник по този иск реалното провеждане на ОСС, в случай на оспорване от страна на ищеца по установителния иск?“;

4./ „Каква е доказателствената характеристика на протокола за проведено ОСС, както и представлява ли той доказателство за отразените в него обстоятелства, вкл. и за взетите решения?“;

5./ „Достатъчно ли е неприсъствалият на събранието съдружник, предявил под условието на евентуалност исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 74 ТЗ, просто да заяви, че оспорва такова ОСС да е било провеждано, щом като на него същото лице не се е явило - въпреки своевременно връчената му писмена покана, за да бъде отречена доказателствената сила на съставения протокол на ОСС и не съставлява ли това злоупотреба с право?“;

6./ „При наличието на необходимост от специални знания и прието нарочно заключение на вещо лице по въпроса, докъде се простира свободата на съда по чл. 202 ГПК да направи собствена преценка, без съдът да има нужните специални знания по смисъла на чл. 197 ГПК?“;

7./ „Може ли тази преценка да се основана на спорни обстоятелства по делото, за които липсват достатъчни и категорични данни?“;

8./ „При преценката на въззивния съд по чл. 202 ГПК, длъжен ли е той да се съобрази само с тези обстоятелства, за които няма спор и са категорично установени по делото?“;

9./ „Когато въпросът от значение за изхода по конкретното дело е единствено от сферата на специалните знания и ако въззивният съд счита, че заключението на вещото лице не е достатъчно пълно и ясно, респ. – че не е обосновано, а и е възникнало съмнение за правилността му, то, като се има предвид, че възлагането на допълнително или повторно заключение по смисъла на чл. 202 ГПК, както и изобщо назначаването на вещо лице, може да се извърши по служебен почин на решаващия съд, т. е. без да има искане на страните за това, не следва ли въззивната инстанция да стори именно това, а не да прибягва да спорни и субективни оценки, без да притежава нужните специални знания?“;

10./ „Длъжен ли е въззивният съд да назначи по свой почин или по искане на страната вещо лице, когато са били оспорени във въззивната жалба фактическите изводи на първата инстанция?“;

11./ „С каква доказателствена сила се ползват счетоводните записвания?“;

12./ „Длъжен ли е въззивният съд да направи собствена оценка на обстоятелствата по делото и да съобрази и да даде отговор на всички наведени в жалбата аргументи, доводи и оплаквания?“;

13./ „Какво е доказателственото значение на противоречието в твърдението на ответника, че не е издавал фактури от името на дружеството и представените от самия ответник три фактури, в които е посочено, че са издадени от него и не следва ли последните да не се вземат предвид – като частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства и наличното твърдение в отговора й, че тя не е издавала такива документи?“

Ответникът по касация Г. В. М. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на търговеца за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Билдинг-Кар“ ООД-София /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

За да уважи водения от М. срещу търговеца настоящ касатор установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1-во ГПК и съответно - да отхвърли осъдителния иск на „Билдинг-Кар“ ООД по чл. 145 ТЗ срещу него, в качеството му на бивш управител на това дружество, въззивната инстанция е приела, че съставения в обикновена писмена форма протокол за проведено на 13.VІ.2017 г. Общо събрание на съдружниците е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, не е подписан от лицето, на което се противопоставя – паритетния съдружник Г. М., поради което верността на удостоверените в него факти следва да бъде установена с други доказателства, както и че е в доказателствена тежест на ответника /т. е. на дружеството – бел. на ВКС/ да установи надлежното провеждане на ОСС на посочената в него дата. Идентично разпределяне на доказателствената тежест в процеса по този установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК е било извършено от първостепенния съд с доклада му по делото съобразно съдопроизводственото правило на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Отделно от това след служебна справка в търговския регистър, извършена от настоящия състав на ВКС, бе констатирано, че дружественият договор на „Билдинг-Кар“ ООД-София от 11.ІІІ.2004 г., подписан между същите двама съдружници /Р. Н. А. и Гр. В. М./, не е бил актуализиран (изменян или допълван) с оглед междувременно настъпили промени в относимите към предмета му разпоредби в ТЗ (към ДВ, бр. 105 от 30.ХІІ.2016 г.) и според клаузите на чл. 8, ал. 2, изр. 2-ро, ал. 5 и ал. 4 продължава да предвижда както обикновена писмена форма за протокола за ОСС, така и че ако в обявения ден и час за провеждане на събранието не се явят всички съдружници или техни надлежни представители, ОСС се отлага с един час „и се провежда ако присъстват или са надлежно представени съдружници, притежаващи общо 75 дяла от капитала на дружеството“, като минималното изискване за приемане на решенията е това да става: „с мнозинство повече от ѕ (три четвърти) от дружествения капитал“.

При съобразяване – с оглед изискването по чл. 235, ал. 3 ГПК - на данните по делото за взето впоследствие, на датата 13.ХІІ.2019 г. и неоспорено решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че първоначално предявеният осъдителен иск с правно основание по чл. 145 ТЗ се явява допустим, но разгледан по същество е неоснователен, тъй като според влязлото в сила решение, постановено в особеното исково производство по Гл. 31 ГПК за сключване на окончателен договор, продажната цена, уговорена в процесния предварителен договор от 24.VІІ.2007 г., е била изцяло платена от купувачката А. и поради това в съдебния акт за уважаване на конститутивния й иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД „липсва условен диспозитив за присъждането на цена“.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на атакуваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първата група от пет правни въпроса, релевирани във връзка с твърдението на търговеца настоящ касатор за наличие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, в своята цялост ням ат естеството на такива от значение за изхода по конкретното дело, доколкото уважаването с атакуваното въззивно решение на установителния иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява ирелевантно за последвалото отхвърляне на първоначално предявения осъдителен иск по чл. 145 ТЗ. Що се отнася до останалите осем правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на „Билдинг-Кар“ ООД, те се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение в тази му част, респ. – до възприемането на фактическата обстановка от състава на САС, както и за обсъждането на събраните в процеса доказателства във връзка със спора по осъдителния иск (извършените през 2007 г. на три вноски плащания на уговорената продажна цена в размер общо на 120 000 лв. по сметка на търговеца настоящ касатор въз основа на проверка на съответните фискални бонове, фактури, дневник за продажбите по ЗДДС, както и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдържащо данни вкл. и за възпрепятстване на достъпа на вещото лице до счетоводството на касатора). Следователно, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1561 на Софийския апелативен съд, ТК, V-и с-в от 9.ХІІ.2020 г., постановено по т. д. № 2414/2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 947 по описа за 2021 г.