Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 1548/2023 г.
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. чрез адв. М. от АК – Бургас срещу Решение № 1389/24.11.2022г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 1344/2022 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1040-02-95/06.07.2022г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас.
В жалбата се твърди неправилност на решението без да се излагат конкретни съображения, като се иска отмяната му.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ гр. Бургас не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Костов срещу Решение № 1040-02-95/06.07.2022г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 021-00-1172-2/31.05.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Бургас, за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 15.03.2019г. до 15.09.2019г. в размер на 7070 лв. – главница и са присъдени разноски.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за несъмнено установено наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки на чл.54е, ал.1 от КСО, оправомощаващи контролните органи на НОИ да разпоредят възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за безработица от незаконно уволненото лице. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че спор по фактите между страните няма. Установени са и не се оспорват обстоятелствата, че: уволнението на касатора е било отменено като незаконосъобразно и работодателят е бил осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение /но не повече от 6 месеца/ в размер на 10447,26лв., с влязъл в сила съдебен акт; за периода от 15.03.2019г. до 15.09.2019г. същият е получил обезщетение за безработица в размер на 7070 лв.; присъденото със съдебното решение обезщетение е било изплатено на Костов, макар и на части, в пълен размер.
При прецизно установена фактическа обстановка, административният съд правилно е определил предмета на спора и е достигнал до верни правни изводи, които е аргументирал изчерпателно и ясно. След анализ на разпоредбите на КСО обосновано е приел за законосъобразен оспорения административен акт и разпоредените с него права и задължения на страните в административното правоотношение. Изложил е мотиви за надлежно упражняване на правомощията на административния орган, предоставени му с нормата на чл.54е, ал.4 от КСО, с оглед безспорното наличие на всички изискуеми законови предпоставки – отменено незаконно уволнение, получено от уволненото лице обезщетение за безработица и получено присъдено му обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 от КТ, съвпадане на периодите от време, за които лицето е получило обезщетенията по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.54а от КСО, които мотиви касационната инстанция споделя изцяло.
Обосновани и правилни са изводите на АС – Бургас, че оплакванията на касатора за нарушени му с оспорения административен акт законни права и интереси са неоснователни. Изчерпателни и ясни, а по същество и правилни, са аргументите му, че административният орган е издал акта си при точното прилагане на материалния закон и в пълно съответствие с целта на закона, гарантираща правото на незаконосъобразно уволненото лице на обезвреда с различни законови способи /по КТ и по КСО/, но и недопускаща неоснователното му обогатяване за сметка на бюджета вследствие получаване на двете обезщетенията на едно и също фактическо основание.
Предвид гореизложеното, при отсъствие на нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1389/24.11.2022г. по адм. д. № 1344/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ