О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4350

гр. София, 08.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 3700/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от А. Г. Г., срещу обжалваемата пред друг състав на ВКС част на определение № 120 от 01.07.2022 г. по ч. гр. д. № 983/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 21965/06.12.2021г., подадена от А. Г. Г. против определение № 2997 от 12.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3045/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, с което са потвърдени разпореждане от 23.04.2021г. и разпореждане от 10.05.2021г., постановени по възз. гр. д. № 15265/ 2019г. по описа на СГС и двете за издаване на изпълнителен лист против А. Г. Г., и е потвърдено определение от 01.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 15265/2019 г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане молба на А. Г. Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

С частната жалба се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, с искане настоящето производство да се спре до разглеждане на подадената от същата страна касационна жалба по въззивното дело, искане за прогласяването му за нищожно, недопустимо и неправилно като постановено по спряно производство и възобновено постфактум, а соченото в него ТР не касаело настоящия случай. Изложено е също и оплакване за нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на определението на САС, също и за компетентност по частната жалба за разноските на ВКС, както е компетентността по основното решение.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Р. Я. и Н. Я., чрез пълномощниците им съответно адв.Д. Г. и адв.П. П., с който оспорват частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е допустима.

В обжалваната част на определението по ч. гр. д.№ 983/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., касационният състав по делото е приел, че подадената до ВКС частна касационна жалба вх. № 21965/06.12.2021г., подадена от А. Г. Г. против определение № 2997 от 12.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3045/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, е недопустима в частта, в която се обжалва определението на АС-София в частта му, с която е потвърдено определение от 01.07.2021г. на СГС за оставяне без разглеждане молба от 02.04.2021г. на А. Г. Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, също и в частите му, с които са потвърдени разпореждане от 23.04.2021 г. и разпореждане от 10.05.2021 г., постановени по възз. гр. д. № 15265/ 2019 г. по описа на СГС-и двете за издаване на изпълнителен лист против А. Г. Г..

По отношение на определението на САС, с което е потвърдено определение от 01.07.2021 г. на СГС за оставяне без разглеждане молба от 02.04.2021г. на А. Г. Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, изводът за недопустимост на касационната частна жалба е обоснован с приетото в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 8 от 2022 г. на ОСГТК на ВКС, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. По отношение на определението на САС в частите му, с които са потвърдени разпореждане от 23.04.2021 г. и разпореждане от 10.05.2021 г., постановени по възз. гр. д. № 15265/ 2019 г. по описа на СГС - и двете за издаване на изпълнителен лист против А. Г. Г., изводът за недопустимост на касационната частна жалба е обоснован с приетото с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:

Определението на касационния състав на І г. о. на ВКС № 120 от 01.07.2022 г. по ч. гр. д.№ 983/2022 г. по описа на ВКС, е валиден съдебен акт - постановен от компетентен съд, в надлежен състав, със законоустановеното съдържание. В обжалваната му част същото е и допустимо при направената преценка по чл.269, изр. първо ГПК, вр. чл.278, ал.4 ГПК. Производството по ч. гр. д.№ 983/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. е било спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 8 от 2022 г. на ОСГТК на ВКС. След постановяване на ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 8 от 2022 г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото е възобновено със същото определение на ВКС № 120 от 01.07.2022 г., каквото е изискването на чл.230 ГПК, след като е преценил отпадане на пречката, поради която делото е било спряно, и след възобновяване на производството касационният състав на І г. о. се е произнесъл по сезиращата го касационна частна жалба на А. Г.. Законът не е поставил като изискване актът по възобновяване на спряно съдебно производство да е отделен акт от акта, с който съдът се произнася по извършване на последващите дължими действия по делото, в който смисъл е чл.230, ал.4 ГПК. В случая касационният състав на І г. о. на ВКС е процедирал съобразно чл.230, ал.4 ГПК, като първо е направил преценка за възобновяване на съдебното производство, и след това е разгледал подадената до него касационна частна жалба, както са обективирани в същата последователност и действията му с постановеното определение от 01.07.2022 г. по делото.

Определението в обжалваната част е и правилно.

Определението на СГС от 01.07.2021г. за оставяне без разглеждане молба от 02.04.2021г. на А. Г. Г. за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските, е акт на въззивния съд, който подлежи на обжалване с частна жалба пред компетентния апелативен съд, който в случая е Апелативен съд-София. Въпросът за характера на производството по обжалване на определение на въззивния съд, произнесено от него за първи път по реда на чл.248 ГПК, е разрешен с т.24 от ТР № 6/2013 г. по т. д№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е със същото ТР, че когато въззивния съд за първи път се е произнесъл по отправено към него искане по чл.248 ГПК, т. е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.247, ал.2 ГПК и тогава ВКС се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. След изменението на чл.274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., обаче, така посочената в т.24 от горното ТР компетентност на ВКС като втора инстанция по чл.274, ал.2 ГПК, е заменена с функционалната компетентност на апелативен съд, която компетентност на апелативния съд се разпростира и върху определенията по чл.248 ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, доколкото същите попадат в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС с определение № 30 от 26.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 2751/2021г. на ГК, ІІ г. о. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. По отношение обаче на така постановеното определение на апелативния съд за потвърждаване на определението на СГС като въззивен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, е изключено последващо обжалване пред ВКС. С ТР № 2/2018 от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. С това ТР е посочено, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Това решение по ТР № 2/23.06.2022 г. е относимо и към определението на СГС от 01.07.2021 г. по чл.248 ГПК, което определение е именно акт на въззивен съд, за който се изключва обжалване съгласно посочено ТР. Това определение на въззивния съд не попада сред актовете, за които същото ТР предвижда изключение от даденото решение, защото не представлява нито разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, нито разпореждане за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 от ГПК. Ето защо като е потвърдил обжалваното пред него определение от 01.07.2021 г. на СГС за оставяне без разглеждане молбата на А. Г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, АС-София е постановил окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване, и частната жалба срещу този стабилизиран съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от касационния състав на І г. о. на ВКС.

Определението на касационния състав на І г. о. на ВКС в частта, в която е оставена без разглеждане касационната част на жалба на А. Г. срещу определението на АС-София в частта за потвърждаване двете разпореждания за издаване на изпълнителен лист, също е правилно. Според задължителните разрешения в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по молба за издаване на изпълнителен лист се разглежда като двуинстанционно, поради което и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване. Когато разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред ВКС (т.8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно с произнасянето си по частните жалби на А. Г. срещу двете разпореждания на СГС като въззивен съд за издаване на изпълнителни листове, АС-София е постановил окончателно определение, което не подлежи на касационно обжалване, и частната жалба срещу този стабилизиран съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от касационния състав на І г. о. на ВКС.

Предвид гореизложеното, определението на състав на І-во г. о. на ВКС в обжалваните му части, е правилно и подлежи на потвърждаване.

Не се установява наличието на основание за спиране на настоящето производство до разглеждане на подадената от страна на А. Г. касационна жалба срещу въззивното решение, поради твърдение на Г., че въззивното решение не е влязло в сила. В настоящето производство се прави преценка за допустимост на подадената - също от А. Г., касационна частна жалба против друг съдебен акт - определение на АС-София от 12.11.2021 г. в частите по произнасяне по разпорежданията за издаване на изпълнителен лист и по молба по чл.248 ГПК, и при липсата на подлежащо на обжалване пред ВКС определение на АС-София в тези части (съобразно изложеното по-горе), преценката дали подадената касационна жалба от А. Г. срещу въззивното решение подлежи на разглеждане или въззивното решение е влязло в сила, не се явява от значение /не е преюдициален въпрос/ за настоящето производство, защото не се отразява върху необжалваемостта на определението на АС-София в посочените части.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния жалбоподател А. Г. за спиране на настоящето производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 120 от 01.07.2022 г. по ч. гр. д. № 983/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 21965/06.12.2021г., подадена от А. Г. Г. против определение № 2997 от 12.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3045/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, с което са потвърдени разпореждане от 23.04.2021г. и разпореждане от 10.05.2021г., постановени по възз. гр. д. № 15265/ 2019 г. по описа на СГС и двете за издаване на изпълнителен лист против А. Г. Г., и е потвърдено определение от 01.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 15265/2019 г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане молба на А. Г. Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: