Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

София, 19.01.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 3815 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от [община], чрез старши юрисконсулт П. Г., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив №121/13.07.2022г. по в. г.д.№283/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1381/01.06.2023г. по въпроса от кога започва да тече погасителната давност за вземанията по чл.59 от ЗЗД, предвид спецификата на казуса и приетото от съда, че с извършването на строително-монтажните работи собственикът на имота неоснователно се е обогатил за сметка на извършителя, след като е прекратен сключения между тях договор за наем.

Съгласно разясненията дадени в ТР № 85/02.12.1968 г. по г. дело №149/1968 г. на ОСГК на ВС, държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и чл.72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота и във връзка с извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на такъв – съобразно правилото на чл.93 ЗС за добивите и по правилата за водене на чужда работа без пълномощие или неоснователното обогатяване за подобренията.

Когато претендираното подобрение по съществото си представлява поправка на наета вещ, приложимо е правилото на чл. 231, ал.1 от ЗЗД – за повредите, които се дължат на обикновеното употребление; когато представлява поправка на други повреди, които не са виновно причинени от...